Решение № 4724 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 267/2009 г.

Решение № 4724 от 9.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 267/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция ОУИ - гр. София при ЦУ на НАП срещу решението от 17.11.2008 г. по адм. д. № 5264/2008 г. на Административен съд - София-град, 14 състав, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 800445/18.06.2008 г., потвърден с Решение № 1241/14.08.2008 г. на ДОУИ по жалба на Борислава Пантева - Шоманова. В касационната жалба се поддържа нарушение на материалния закон, поради неправилно тълкуване от съда на § 3 от ПЗР на Закона за здравето. Според касатора след като надареното лице не е с трайно намалена работоспособност, то същото не попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. З ЗОДФЛ. Моли да се отмени решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Борислава Емилова Пантева - Шоманова, чрез адв. Дурева счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но е неоснователна. На правния въпрос дали на жалбоподателката се следва признаване на данъчно облекчение по силата на § 3 от ПЗР на Закона за здравето (ЗЗ) към момента на извършеното от нейна страна дарение (Договор за дарение от 23.11.2007 г.) в полза на надареното лице Фанка Иглева и дали последната е лице с трайни увреждания, съдът е отговорил положително, защото е приел, че с ЕР № 1571/108 от 8.06.2001 г. със срок на инвалидност до 1.06.2002 г. за надареното лице, навършило 65 годишна възраст фактически е определена степен на трайно намалена работоспособност. Касае се до лице по отношение на което по смисъла на § 3 ПЗРЗЗ до 31.12.2004 г. (на 8.06.2001 г.) по съответния ред е определен срок на степен на трайно намалена работоспособност. Предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. З ЗОДФЛ и с оглед § 3 от ПЗР на ЗЗ в полза на жалбоподателката съществува правото да намали облагаемата основа на доходите, получени през 2007 г. със сумата на извършеното дарение. С нормата на § 3 е постановено обратно действие на закона - нормата урежда статута на лицата, на които до 31.ХII.2004 г. е бил определен срок на степен на трайно намалена работоспособност, като позволява при навършване на 65 годишна възраст тези лица да се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност, каквато в случая е надарената. Съдът е посочил още, че е недопустимо разбирането на данъчните, че спрямо ЕР на ТЕЛК, в които определеният срок на инвалидност е изтекъл преди 21.ХII.2004 г. е неприложим § 3 ПЗР на ЗЗ. Това разбиране е в противоречие със самата норма, както и с това, че при данните за самия характер на уврежданията и възрастта на лицето изменение в посока на подобрение в здравословното състояние е малко вероятно. Постановеното решение е напълно законосъобразно и обосновано. АС София град правилно е тълкувал разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЗ, според която "лицата, на които до 31.ХII.2004 г. е определен срок за степен на трайна намалена работоспособност, при навършване на 65 годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайна намалена работоспособност." Или с разпоредбата законодателят е въвел изискване до 31.ХII.2004 г. на лицето да му е определен срок за степен на трайна намалена работоспособност, което при навършване на 65 години се смята с пожизнено определена степен. Т. е. релевантно е само това, дали до посочената дата (31.ХII.2004 г.) на лицето е било издадено ЕР с определен срок на инвалидност, по отношение на което, при навършване на 65 години определеният му в ЕР срок на трайно намалена работоспособност се трансформира в пожизнено определена степен на трайна намалена работоспособност. Административен съд - София-град правилно е приел, че тълкуването на нормата от данъчните органи в смисъл, че тя касае лица, чийто срок на инвалидност, определен с ЕР на ТЕЛК, не е изтекъл до 31.ХII.2004 г. е неправилно тълкуване. Съответно правилно е тълкувал нормата в смисъл, дали до посочената дата на лицата е определен срок за трайна намалена работоспособност, която при визираните предпоставки - навършване на 65 години се смята за пожизнено определена степен на намалена трудоспособност. В случая по фактите по делото спор няма - с ЕР на лицето, издадено на 8.06.2001 г., т. е. до предвидения по новия закон срок - до 31.ХII.2004 г. му е определена степен на трайно намалена работоспособност и при положение, че лицето е навършило 65 годишна възраст, то безспорно се счита за лице с пожизнено увреждане по смисъла на закона, както правилно е възприето от съда. И след като жалбоподателката е сключила договор за дарение - на 23.ХI.2007 г. с това лице - Фанка, то по отношение на жалбоподателката са били налице основанията за признаване на данъчно облекчение към датата на извършване на дарението на основание чл. 22, ал. 1, т. 1, б. З от ЗОДФЛ - дарение на лице с увреждания. Постановеното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и претендиране присъждането на съдебни разноски от ответната страна, то такива и се дължат в доказания размер по адвокатското пълномощно, в размер на 500 лв., договорена и внесена сума за адв. Дурева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,