Решение № 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г.

Решение № 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молба на Г. И. П. от [населено място], Софийска област за допълване на постановеното по настоящето дело решение № 14/7.03.2014 г., с което е отменено въззивното решение на Софийски градски съд, ГО IV-Б въззивен състав от 18.03.2013 г. по гр. д. № 7862/2012 г. и вместо това С. е осъдена да заплати на Г. И. П. сумата 11000 лв., частична претенция от сумата 29566.69 лв., представляваща законна лихва за забава за изплащане на определеното парично обезщетение за отчужден имот в размер на 71 787 лв. съгласно заповед № РД-40-22/11.07.2006 г. на кмета на С. за периода от 16.06.2008 г. до 18.12.2008 г. и върху сумата от 259 520 лв., на която е увеличено определеното обезщетение съгласно решение № 188/19.12.2008 г. по а. х. д. № 03594/2006 г. на Софийски градски съд за периода от 19.12.2008 г. /датата на влизане в сила на решението/ до 25.08.2009 г. /датата на изплащане на обезщетението/. Молителката поддържа, че съдът не се е произнесъл по направеното от нея искане за присъждане на лихва за забава върху претендираното обезщетение от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Ответникът по молбата С. не изразява становище. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с необходимостта от допълване на постановеното по настоящето дело решение № 14/7.03.2014 г., приема следното: Действително още в исковата молба, постъпила в регистратурата на СРС на 2.02.2010 г. с вх. № 4670 молителката е заявила, че претендира С. да бъде осъдена да й заплати сумата 11000 лв., представляваща законна лихва за забава за изплащане на определеното обезщетение за отчужден недвижим имот ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. По така направеното искане настоящият състав не се е произнесъл в постановеното на 7.03.2014 г. решение. Молбата за допълване е подадена на 19.03.2014 г. в предвидения в чл. 250, ал. 1 ГПК срок, с оглед на което следва да се приеме, че искането за допълване е процесуално допустимо и основателно-при надлежно и своевременно направено искане съдът е длъжен да се произнесе и по така заявената претенция. По същество претенцията за присъждане на лихва за забава върху претендираната сума, представляваща законна лихва за забава върху изплатено обезщетение за отчужден недвижим имот според настоящия състав е неоснователна. Съображенията за това са следните: Олихвяването на изтекли лихви /анатоцизъм/ е подчинено на специален правен режим, като съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД същото става съобразно наредбите на Българската народна банка, т.е. е допустимо само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия, определени в нормативен акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци /чл. 294, ал. 2 ТЗ/, в хипотезата на чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД и чл. 507 ТЗ. Подобна възможност при забавено плащане на обезщетение за отчужден недвижим имот обаче не е изрично предвидена и следователно искането за присъждането на лихва върху законната лихва в такава хипотеза е неоснователно. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение