Решение № 9134 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2018 г.

Решение № 9134 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5433/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Р. против решение № 8 от 20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 39/2018 г. по описа на Административен съд - Р., с което е отменен Акт за установяване на общински публични вземания № СУД002092/27.10.2017 г. издаден от орган по приходите към О. Р., потвърден мълчаливо от директора на Дирекция "МДТ" при община Р., относно определените на Е. Л. Б. задължения за данък върху превозно средство за лек автомобил О. К., рег. № Р 9502 АВ, Рама № WOL000033D5031139, за периода 2012-2016 г., в общ размер на главницата от 80.00 лева, и лихва 25.65 лева Касационният жалбоподател счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Е. Л. Б., чрез процесуалния си представител адв. Я. П. оспорва жалбата като излага подробни съображения в писмен отговор до съда. Претендира съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежно легитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С решението на административния съд в обжалваната му част е отменен акт за установяване на общински публични вземания № СУД002092/27.10.2017г, издаден от орган по приходите към О. Р., потвърден мълчаливо от директора на Дирекция "МДТ" при община Р., с който на Е. Л. Б. са определени задължения за данък върху превозно средство за лек автомобил О. К., рег. № Р 9502 АВ, Рама № WOL000033D5031139, за периода 2012-2016 г., в общ размер на главницата от 80.00 лева, и лихва 25.65 лева За да постанови решението си решаващият съд е приел, че Бояджиева е собственик на процесното МПС - лек автомобил О. К., рег. № Р 9502 АВ, както и за периода за периода 2012-2016 г. определеният данък се явява недължим, предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ Първоинстанционният съд е приел, че за посочения по-горе период са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б., а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По силата на тези правни норми ответникът се явява носител на задължението за данък върху превозните средства, които притежава. Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ (в ред. от бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. Правилно съдът е приел, че за периода от 2012-2016г . приложима се явява редакцията на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, обнародвана в ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., която предвижда като условие за освобождаване от данък прекратяване на регистрацията на МПС. Видно от приложената по делото справка от регионална база на сектор "ПП" при ОД на МВР - Р., регистрацията на лек автомобил марка О. К., рег. № Р 9502 АВ, е прекратена служебно на 1.10.2006 г., като съдът е приел, а и не е оспорено по делото, че това е сторено на основание § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45/2000 г. При това положение за жалбоподателя е отпаднало задължението за плащане на данък от 1.01.2010 г. Независимо от посочената дата на служебно прекратяване на регистрацията на автомобила от 1.10.2006 г., правото на лицето да бъде освободено от дължимия данък възниква от изменението на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в сила от 1.01.2010 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че в случаите по § 3, ал. 3 от Наредбата следва служебно прекратяване на "действието на табелите с регистрационен номер", неотговарящ на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, а не прекратяване на регистрацията като основание за отпадане на данъчно задължение по чл. 52 от ЗМДТ. Разпоредбата на § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № I-45/2000 г. гласи, че служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Направеното тълкуване, че законодателят има предвид действието на регистрационните табели не съответства на смисъла на закона. Прекратяването на регистрацията на превозно средство може да стане по инициатива на собственика или служебно от компетентните органи в случаите изрично предвидени в наредбата. Служебното прекратяване на действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящи на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, по своята същност представлява принудителна административна мярка и е резултат от неизпълнение на задължението на собственика на лекия автомобил за подмяната на регистрационните табели. Не може да бъде споделен и доводът на касатора, че за момент на прекратяване на регистрацията на МПС следва да се приема единствено датата на прекратяване на регистрацията по реда на чл. 18-20 от Наредбата, а не датата на служебно прекратената регистрация. Законодателят не прави разграничение между прекратяване на регистрацията на превозното средство с писмено заявление от собственика или служебно от органите на полицията. Единственото отклонение е предвидено в чл. 58, ал. 4, изр. второ на закона, но то касае излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване. Според този текст, за излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване. Правилно съдът е приел, че превозното средство не е определено като излязло от употреба, т. е. като отпадък, не е налице условието на чл. 58, ал. 4, изр. второ от ЗМДТ. Поради това от 1.01.2010 г. собственикът на ПС със служебно прекратена регистрация не заплаща данък, което не е обвързано с допълнителни условия. Предвид гореизложеното, правилен е и изводът на административния съд, че данъкът за процесния автомобил за периода от 2012-2016 г. се явява недължим, следователно актът за установяване на общински публични вземания е издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което правилно е отменен. С оглед изложените по-горе съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателна и доказана е претенцията на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на направените в касационната инстанция съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се уважи, като О. Р. бъде осъдена да заплати на Е. Л. Б. сумата от 850 лева - платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, В. Административен съд, осмо отделение