Решение № 242 от 2.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 782/2014 г.

Решение № 242 от 2.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 782/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на на [фирма] срещу решение № 2349 от 14.11.2013г по гр. дело № 2480/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.05.2013 г. по гр. д. № 15885/2012 г. на Варненски районен съд Прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата В. Х. С. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ е отменено като незаконосъобразно с възстановяване на работа и присъждане на обезщетение. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и при оценката на събраните доказателства, необосновано. След като е установено, че в новото щатно разписание вече не съществува длъжността, от която ищцата е била съкратена а нейната трудова функция е била разпределена между други служители на дружеството, въззивният съд незаконосъобразно и необосновано е приел, че това трябва да се извърши само с длъжностни характеристики Разбирането на съдилищата не е съобразено с разпоредбата на чл. 120 КТ и необосновано е довело до извод, че в този случай съкращението е фиктивно и че е следвало да се извърши подбор. Постъпила е и касационна жалба от В. Х. С., само в частта за разноските. Постъпил е и отговор от нея, с който се оспорва касационната жалба на работодателя. Неоснователно касаторът изтъква съображения, почерпани от института производствена необходимост. Липсата на доказателства за реално разпределение на трудовите функции, които след уволнението на ищцата на практика са поети от една останала на работа служителка, като работата на последната е била преразпределена, сочат на фиктивност на съкращението. Излага своите поддържани в производството съображения за незаконосъобразност на уволнението. Претендира разноски. С определение № 598 от 07.05.2014 г. на ВКС III г. о касационната жалба е допусната до разглеждане по въпроса следва ли да бъде извършван подбор между работници и служители с различни функции, или само между тези със сходни или еднакви функции. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК дават решаващите съображения на въззивния съд, че когато при съкращение на сочена като единствена щатна длъжност не може да се стигне до безпротиворечив извод как между служителите в дружеството са били разпределени задълженията на съкратената служителка и ако това не се установи посредством нови длъжностни характеристики, подбор е бил задължителен. Въззивният съд е възприел довода, че когато трудовите функции на служител, съкратен като заемащ единствена щатна длъжност, след това са били прехвърлени върху един или няколко служители, а не заличени, работодателят е следвало задължително да извърши подбор при който да бъдат включени тези служители, на които ще се разпределят функциите. В отговор на поставения правен въпрос, Върховен касационен съд, III г. о намира следното: Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с установената практика на ВКС по въпроса задължителен ли е подбора при премахване на единствена щатна длъжност, когато трудовите й функции не отпадат, а се разпределят за изпълнение между други длъжности (реш. № 139 от 2010 г. по гр. д № 183/2009 г. IV г. о, реш. № 238 от 2012 г. по гр. д № 1458/2010 IV г. о, реш. № 282 от 2011 г. по гр. д № 110/2010 IV г. о ), като допълнителна работа включително. До изтъкнатото противоречие се стигнало поради неправилното разбиране на въззивния съд към кой момент идентичността, различието или сходството на трудовите функции при различни по наименование длъжности е от решаващо значение за законосъобразното позоваване на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, без да се извършва подбор. Въззивното решение е допуснато до касационно по този въпрос, както е конкретно формулиран, на него също е даден отговор практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, предвид решение № 282 от 2011 г. по гр. д № 110/2010 IV г. о и реш № 75 от 2012 г. по гр. д № 924/2011 г. III г. о. Според установената практика на ВКС задължението на работодателя да извърши подбор при съкращение се свързва не с начина на последващо разпределение на работата в обема на трудовата функция, която се запазва, а когато въпреки разликата в наименованието, при уволнението на служителя е имало и други длъжности по щат, идентични със съкратената като съдържание на трудовата функция. Критериите за еднородност при длъжности са указани в практиката на ВКС съгласно решение № 625 от 2010 г. по гр. д № 1773/2009 г. I. г. о, реш. № 752 от 13.12.2010 г. по гр. д № 1095/2009 г. IV г. о, реш. № 282 от 2011 г. по гр. д № 110/2010 г. IV г. о и реш. № 7 от 2011 г. по гр. д № 954/2009 г. IV г. о на ВКС. Последващо и предприето след съкращението на щата и с оглед на него разпределяне на трудовите функции на закритата длъжност, няма отношение към проверката дали същата е била идентична с други длъжности към момента, в който е упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, съответно не може да обоснове извод, че подборът е бил задължителен. По въпроса за реалния характер на съкращението, засягащо единствена щатна длъжност, Върховен касационен съд изтъква на първо място разрешението в трайната си практика, според което решаващ признак за законосъобразността на уволнението по този ред е обстоятелството дали трудовата функция е престанала да бъде съдържание на отделна щатна длъжност по новото щатно разписание. Не е задължително условие трудовата функция да е отпаднала при дейността на работодателя, временно или трайно. Когато трудовата функция на съкратената длъжност, преди възложена само на един служител и изпълнявана от него, с оглед съкращението е била разпределена от работодателя със заповед на други няколко служители, които дотогава не са я изпълнявали като длъжностно задължение, основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ КТ е налице. Установяването на конкретния начин на разпределение не свидетелства за задължение да се извърши подбор, нито е необходимо да се докажат изготвени в тази връзка нови длъжностни характеристики, или допълнителни споразумения към трудовите договори със служителите за да се приеме, че съкращението има реален характер. При този отговор на въпроса, касационната жалба е основателна. Оспорваното с иска съкращение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е за длъжността "мениджър човешки ресурси", която е била единствена по щат при работодателя и заемана от ищцата С. по трудов договор и допълнително споразумение към него. По трудова функция длъжността е обемала служебни задължения в сферата на Т., изпълнявани само от нея, както безпротиворечиво се установява. След съкращението тези трудови функции са престанали да бъдат съдържание на отделна длъжност, съгласно утвърдено ново щатно разписание. Поради това и във връзка с реорганизацията на работата, свързана с човешките ресурси, управителят на дружеството с изрична заповед е възложил на конкретни служители, заемащи по щат други длъжности и изпълняващи друга работа (управител, гл. касиер,, мениджър-контролинг, обслужване клиенти, технически сътрудник, счетоводител и пр. ), отделни задължения, като в останалия си обем " по всички останали други въпроси" работата е била възложена на един от посочените служители Конкретни обстоятелства как реално са били разпределени трудовите функции на ищцата след нейното уволнение се установяват от показанията на изслушаните свидетели, които са непротиворечиви в това, че трудовите функции са били разпределени в пълния им обем. Според ответника по иска, разпределението е съгласно представена заповед на управителя на дружеството на посочените в нея служители поели задължения и отговорности които те не са изпълнявали и имали дотогава. Според тезата на ищцата, подкрепена от показанията на свидетел, всичката работа е била поета от служителката И. Б., която също не е изпълнявала идентична или сходна с тази на ищцата работата към момента на съкращението, а по- рано. Съгласно т. 6 заповедта, на същата е възложено само оформянето на документите във връзка освобождаване и назначаване на служители. Въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно поради това, че не може да се стигне до безпротиворечив извод как е разпределена работата на съкратената служителка, тъй като със заповед не може да се установява действителна промяна в обема трудови задължения, съответно е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, който за да уважи иска се е позовал на липсата на изготвени длъжностни характеристики на служителите с оглед изтъкнатото разпределение на работата. Решението е незаконосъобразно, тъй като не е приложена относима към спорните правоотношения норма, а е приложен закон спрямо правоотношения извън предмета на спора, правоотношения от чието законосъобразно развитие не зависи изходът му. Решението е и необосновано. Неправилно е в този случай разпределението на работата на съкратената служителка да се възприема за нереално, в следствие на което и поради начина на разпределение да се направи извод, че съкращението няма реален характер. Неправилно е да се ревизира законосъобразността при прекратената трудово-правната връзка на основание чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ поради инцидентната преценка на съда, че не е доказано последващо правомерно разпределение на работата според изисквания на трудовото законодателство, които изисквания нямат отношение към материалните предпоставки за упражняване на спорното правото. Като е мотивирал отмяната на уволнението по този начин, Варненски окръжен съд е постановил решение, което следва да се отмени и настоящата инстанция по същество да направи съответните на закона и фактите по делото правни изводи по предявения иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: същият е неоснователен и следва да се отхвърли. Съкращението е реално, трудовата функция на заеманата от ищцата длъжност е престанала да бъде съдържание на отделна длъжност по новото щатно разписание. Заеманата от С. длъжност е била и единствена при работодателя като съдържание на съответната трудова функция и в новото щатно разписание няма запазена, или създадена друга такава, за същата трудова функция. Поради това работодателят не е бил длъжен да извърши подбор и е спазил закона, като е прекратил правоотношението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, без подбор. Възраженията на ищцата, че съкращението не е реално се основават на твърдения, които не подкрепят подобен извод, но имат отношение към императива да не се злоупотребява с права. В тази насока нейните твърдения са недоказани. Нито от факта, че една конкретна служителка е била настанена на работното място на ищцата, нито поради впечатленията на св. Г. че последната е обработвала документите му като Т. и личен състав след освобождаването на ищцата (именно това е било наредено в заповедта), може да се заключи, че цялата работа на С. е била превъзложена на тази единствена служителка, по длъжност секретарка, освободена от старите си задължения. От показанията на св. Т. също не може да се направи този извод, а обратния. Следва да бъде отхвърлен и обусловеният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, в която част първоинстанционното решение е било обжалвано и потвърдено. Тъй като отменя решението на въззивния съд изцяло и постановява по същество друго, Върховен касационен съд не разглежда и жалбата на ищцата срещу въззивното решение в частта за разноските. С оглед изхода на делото, следва се уважи искането на касатора за определяне и присъждане на разноски, от които пред настоящата инстанция установени в размер на 854 лв, а заедно с останалите разноски на ответника, с оглед изхода на делото следва да му се присъдят общо 1804 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.