Решение № 5131 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3528/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), подадена чрез пълномощника юрк. Георгиева, срещу Решение 6549/25.02.2025 г., постановено по адм. дело 481/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на А. К. А. е отменено Решение 12759/06.12.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при Министерски съвет (МС). В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно съдът е ценил доказателствата по делото, приемайки същите за непълни. Изтъква, че от страна на лицето липсват твърдения в държавата му по произход да е изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Твърди, въз основа доклади на международни институции, че обстановката в Сирия не може да наложи извод, че се касае за лице, търсещо международна закрила. Оспорва мотивите на съда, според които наличието на хуманитарна криза и опустошена икономика са основание за предоставяне на международна закрила съгласно ЗУБ. Сочи, че наличието на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не винаги е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като всеки конкретен случай изисква преценка, което не е съобразено от съда. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът А. К. А., лично и чрез пълномощника адв. Лисичкова, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е било Решение 12759/06.12.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при Министерски съвет (МС), с което на А. К. А., на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението, в частта, с която на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец, е влязло в сила и не е предмет на съдебен контрол пред настоящата касационна инстанция. Установено е, че молба до ДАБ при МС с вх. В-13-1050 от 26.08.2024г. на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) - София, към ДАБ - МС, А. К. А., гражданин на Сирия, роден на [дата на раждане] в [населено място], обл. Идлиб, Сирия, етническа принадлежност -[етническа принадлежност], вероизповедание - [вероизповедание], семейно положение - неженен, е поискал предоставяне на международна закрила. Самоличността му е установена въз основа на декларация, на осн. чл.ЗО, ал.1, т.З от ЗУБ. Попълнен е и регистрационен лист към молбата. С А. К. А. е проведено интервю на 11.09.2024г, в което заявява, че е напуснал Сирия на 31.07.2024г. нелегално за Турция, където останал два дни. На 14.08.2024г. влязъл в България нелегално от Турция, през дупка в теленото заграждение. Вървял пеша през гората, след което кола го взела до гр. София и в една гора полицията ги задържала. Заявява, че не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или религията си, не е арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти, армията или полицията в Сирия. Не е членувал в политическа партия или организация, във въоръжена групировка. Не е бил заплашван. Последно е живял в [населено място], обл. Идлиб в Сирия с майка си, баща си, четирима братя и две сестри, които още са там. Твърди, че не могат да живеят на друго място, защото има война и се контролира от режима, а нямат финансова и физическа възможност да напуснат всички. Учил е до [заличен текст], работил е като общ работник. Като причина да напусне държавата си на произход посочва войната и влошената обща обстановка, липсата на сигурност и спокойствие. Заявява, че там няма как да се издържа, може да получава по два долара и половина на ден. Има много групировки, кражби и отвличания, няма сигурност, не може да излиза извън селото, защото не е безопасно. Посочва казармата като друга причина, сигурен е, че ще го мобилизират. Заявява, че районът, в който живее, е под контрола на Т. а. Ш.. В оспорения административен акт, за да откаже предоставяне на хуманитарен статут на А. К. А., органът е приел, че спрямо кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на такъв съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, доколкото той не е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, не е бил заплашен от унизително отнасяне или наказание, нито са налице данни, че в бъдеще ще бъде изложен на реален риск от въпросните посегателства при евентуално връщане в Сирия. Обсъдени са разширенията, дадени в Решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 във връзка с приложението на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, а именно поради заплахи, присъщи на обща ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт . След извършен анализ на информацията за обстановката в Сирия, изложена в справки с вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. и с вх. ЦУ-1850/27.08.2024 г. във връзка с положението в района по местожителство на молителя, изготвени от дирекция Международна дейност ДАБ при МС, органът не е установил разширенията, дадени в решение на Съда на Европейските общности (CEO) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 и решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, преценени във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Като част от административната преписка са представени справки,изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ- МС: справка с вх. ЦУ-1850/27.08.2024г. относно състоянието на сигурността в провинциите Идлиб, Ракка, Хама и Хомс и въоръжените групировки, които действат на териториите на тези райони и справка с вх. 1841/23.08.2024г относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република към 23.08.2024г. В хода на съдебното обжалване от ответника са представени допълнително справки, изготвени от дирекция Международна дейност на ДАБ- МС МД-02-20/ 14.01.2025г. относно актуалната обществено- политическа обстановка в Сирия към 14.01.2025г. ( след падането на режима на президента Б. А.), справка МД-02-78/03.02.2024г., относно актуална информация относно обстановката в провинция Дейр ал Зор и справка вх. МД-02-7/07.01.2025г. относно актуалната обществено- политическа ситуация в района на провинция Идлиб. Според органа от информацията за района на местожителство на чуждия гражданин става ясно, че въпреки наличието на нестабилност по отношение на сигурността, нивото на безогледно насилие в конкретното населено място остава ниско. Спрямо заявителя не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата по произход и в частност в района на обичайното му пребиваване, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Оставането в Сирия на близките на молителя обосновава по безспорен начин ниската вероятност те да бъдат изложени на реална опасност от тежки посегателства В тази връзка органът е посочил, че в случая чуждият гражданин е напуснал или е бил изпратен самостоятелно, с цел извършване на процедура, чрез която легално да доведе своето семейство, което пък продължава да пребивава без негативни последици, на мястото на обичайното им местообитание, поради което е приел, че в случая интересът би следвало да е завръщане и събиране на молителя с близките му, на сирийска територия. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на административния акт. На основание чл. 155 ГПК, съдът е обсъдил актуалната обстановка в държавата по произход на кандидата, позовавайки се на различни информационни източници, като е приел, че данните, съдържащи се в представената от ДАБ при МС справка с вх. МД-02-20 от 14.01.2025 г. са избирателни и непълни. Прието е, че съобразно приложимата практика на ЕСПЧ и СЕС, е дължим извод, че спрямо лицето е налице основание за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, тъй като може да бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Противно на възприетото от административния съд, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че са налице посочените хипотези, тъй като изложената пред органа информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. ЦУ 1841/23.08.2024 г. и Справка вх. ЦУ-1850/27.08.2024 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ информация относно провинция Хомс, като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. Изложени са и съображения, че майка му, баща му, четири братя и две сестри - живеят необезпокоявано в Сирия, никой не го е гонел или преследвал, а ако в района е изключително напрегнато, то те не биха останали там, където е роден и самият жалбоподател. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От информацията в приложените справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ към МС се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Районът на големите градове са зона, контролирана от правителството. От 2020 г. конфликтът се приема за такъв в застой, при който фронтовите линии остават относително стабилни. Въпреки регистрирани случаи на насилие, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, съответно населено място, кндидатът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Действително след 27.11.2024 г. и падането на режима обществено-политическата обстановка е променена, но изводът относно наличието на вътрешен конфликт не е променен. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо А. К. А.. Към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, включително справка МД-02-20/14.01.2025 г., която не е кредитирана от съда, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила , т.е. хуманитарен статут. С оглед изложеното в процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. При съобразяване с изложените мотиви, като е отменил Решение 12759/06.12.2024 г., издадено от Председателя на ДАБ при Министерски съвет (МС), в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на А. К. А., административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в оспорената му част и вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на лицето. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение