Решение № 393 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2011 г.

Решение № 393 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Жулиан Георгиев Начев от гр. Варна, подадена чрез адв. Георги Амуджиев, срещу решение № 268 от 9.02.2011 г. по адм. дело № 3062/2010 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, V състав, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за регистрация по ЗДДС № 030421000013421/24.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и на процесния акт за регистрация по ЗДДС. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на АС - Варна е отхвърлена жалбата на Жулиан Георгиев Начев против Акт за регистрация по ЗДДС № 030421000013421/24.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 649/18.08.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. За да постанови този резултат административният съд е установил, че жалбоподателят е физическо лице без регистрация по ТЗ, от 1997 г., омъжено за Анна Желева Начева, като семейството закупува и продава недвижими имоти. По делото е приложен и договор от 28.07.2009 г., сключен между А. Начева /като наемодател/ и "Ай Пи Ен България" ООД с предмет отдаване под наем на ап. № 9, находящ се на ул. "Генерал Колев" № 94, ет. 2 с месечна цена от 700 лв., дължима до пето число на съответния месец, като договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.08.2009 г. до 01.08.2010 г. На 14.06.2010 г. жалбоподателят, чрез упълномощено лице, е подал Заявление за регистрация по ЗДДС с посочено основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и оборот за последните 12 месеца преди текущия в размер на 123 716,60 лв. Към заявлението е представена справка за облагаемия оборот със следните данни - м. юни 2009 г. - 375 лв., м. юли 2009 г. - 375 лв., м. август 2009 г. - 29 350 лв., м. септември 2009 г. - 350 лв., м. октомври 2009 г. - 350 лв., м. декември 2009 г. - 700 лв., м. януари 2010 г. - 350 лв., м. февруари 2010 г. - 350 лв., м. март 2010 г. - 350 лв., м. април 2010 г. - 350 лв., м. май 2010 г. - 90 466,60 лв. и общо 123 716,60 лв. Въз основа на така установените факти органите по приходите са приели, че лицето е реализирало облагаем оборот от отдаване под наем и продажби на недвижимо имущество за периода 01.06.2009 г. - 31.05.2010 г. общо в размер на 151 676,14 лв., като оборот над 50 000 лв. е достигнат към 31.08.2009 г. Съдът е счел за законосъобразни изводите на органите по приходите, че лицето Ж. Начев извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, включваща отдаване под наем на недвижим имот, което представлява получаване на редовен доход от недвижимо имущество; продажба на четири недвижими имота, което също представлява получаване на редовен доход от недвижимо имущество. След анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че размерът на облагаемия оборот на жалбоподателя за м. 06.2009 г. възлиза на 28 734,54 лв., за м. 07.2009 г. - 375 лв., за м. 08.2009 г. - 29 350 лв., като само доходите от тези три месеца формират облагаем оборот над законоустановения праг за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 000 лв. или оборота за месеците възлиза на 58 459,54 лв., като основанието за задължителна регистрация по ЗДДС - реализиран облагаем оборот над 50 000 лв. е възникнало към 31.08.2009 г. Неоснователно и понастоящем е направеното пред първата инстанция възражение на касатора, че продадения от него през м. 05.2010 г. недвижим имот жилищна сграда № 10 в гр. Свети Влас, община Несебър, не формира облагаем оборот, тъй като сградата не е нова и представлява освободена доставка съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. Според съда формираният общ облагаем оборот на лицето за периода 01.06.2009 г. - 31.05.2010 г. е в размер на 100 726,14 лв. - надвишава законоустановения праг за задължителна регистрация от 50 000 лв., поради което към датата на издаване на процесния акт за регистрация са налице условията за задължителна регистрация по ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. В жалбата си касаторът поддържа, че неправилно съдът е приел, че същият извършва независима икономическа дейност, изразяваща се в отдаване под наем на недвижим имот, както и покупка и продажба на недвижими имоти. В процесния случай на първо място, следва да се изясни понятието "независима икономическа дейност", което е легално дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и как то се съотнася към конкретния казус. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност "е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение". От граматичното и систематично тълкуване на цитирания текст на закона следва да се приеме, че независима икономическа дейност е освен посочената дейност в първата хипотеза, и всяка дейност, извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Докато в първия случай критерий за определянето на дейността като независима икономическа е качеството на лицето - производител, търговец или вида на упражняваната дейност, във втория случай, критерий е извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед на качеството на лицето, което я извършва или вида на самата дейност. Предвид гореизложеното в случай, че осъществяваната от лицето дейност може да се определи като независима икономическа дейност по реда на чл. 3 от ЗДДС, то същото се явява данъчно задължено лице по смисъла на закона. При достигане на облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец то е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС - "Облагаемият оборот" е "сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47." "Облагаема доставка" пък според определението дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е ".... всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго". Тези разпоредби и изложените по-горе съображения, съотнесени към настоящия казус, налагат несъмнения извод, че за периода 01.06.2009 г. - 31.05.2010 г., Жулиен Начев, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, е достигнало облагаем оборот над 50000 лв. в резултат на извършваната от същото независима икономическа дейност и следователно за него са налице визираните в закона основания за регистрация по ЗДДС. Неоснователен е доводът на касатора, че в случая е приложима нормата на чл. 13, ал. 1, б. "а" от ЗДДФЛ и не следва да се включва към облагаемия оборот средствата получени от продажбата на ап. 11, находящ се на ул. "Шести септември" № 28, гр. Варна. Съгласно чл. 13, ал. 1, б. "а" от ЗДДФЛ, не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на: а/ един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на имота; б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години. Определението на "недвижим жилищен имот" е посочено в § 1, т. 51 от ДР на ЗДДФЛ - това е недвижим имот, който в момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди. В тази връзка разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДФЛ е приложима само за недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди. Следователно разпоредбата не може да намери приложение за доходи от продажба или замяна на жилищна сграда, завършена на етап "груб строеж", тъй като на този етап сградата не може да бъде ползвана по предназначение, а видно от приложените по делото нотариални актове -№ 199, том 2, рег. № 5676, дело № 359 от 2009 г. и № 139 том 3, рег. № 7603, дело № 490 от 2009 г., ап. 11 и ап. 7, находящи се на ул. "Шести септември" № 28 в гр. Варна, се намират в сграда изградена на етап груб строеж. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС - Пловдив за неоснователност на жалбата. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,