Решение № 1068 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7046/2010 г.

Решение № 1068 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7046/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 363/6.8.2009 г. по административно дело № 90/2009 г. Административен съд гр. Пазарджик, V състав ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 35 от 14.01.2008 г., издадено от кмета на община Велинград, с която е отменено предишно негово Решение № 69/30.06.1998 г. и ОСЪЖДА община Велинград да заплати на Огнян Атанасов Симеонов разноски по делото в размер на 40 лв. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 3072/28.08.2009 г. е жалбата на ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, представлявана от юрист Владимир Георгиев Десподски - н-к отдел "Административно-правен" при общината. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като моли да бъде отменено и постановено ново, с което предявената жалба против Решение № 35/14.01.2008 г. на кмета на общината да бъде отхвърлена. На първо място твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че на общината не е било известно за възстановяване на обезщетението, защото нито жалбоподателят, нито другите наследници по реституционното решение са представили вносната бележка по реституционната преписка, а освен това според него отразеното в мотивите на решение № 35/14.01.2008 г., че реституционното решение не е влязло в законна сила не представлява толкова съществен порок, който да доведе до нищожността му. На второ място заявява, че извода на съда, че производството в общината е започнало и приключило по чл. 99, т. 1 от АПК и не е спазен преклузивният едномесечен срок за възобновяване по чл. 102, ал. 1 от АПК, е напълно погрешен и опорочава съдебното решение, защото процедурата в общината и основанието за възобновяване на производството е по чл. 99, т. 2 от АПК, а преклузивните срокове за това са регламентирани в нормата на чл. 102, ал. 2 от АПК. Втора по дата с вх. № 3544/26.09.2009 г. е касационната жалба на Величко Георгиев Дончев, чрез пълномощника му адв. Юлиян Петров Димитров. И този касатор моли съдебното решение да бъде отменено като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. На първо място според него е неправилно разбирането на съда, че решение № 69/30.06.1998 г. е влязло в законна сила на 11.12.1998 г. поради това, че молителите са възстановили на същата дата по сметка на общината полученото обезщетение от 900 лева. Действително съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗВСНОИ решението на кмета за отмяна на отчуждаването и за възстановяване на собствеността върху отчуждени със съответните закони недвижими имоти влиза в сила от момента на възстановяване на полученото парично обезщетение и макар това обстоятелство да е посочено като съображение в обжалваното решение на кмета на общината от 14.01.2008 г., то не е основното и съществено основание за неговото издаване и за отмяната на реституционното решение. Същественото за спора обстоятелство е установената по делото нищожност на реституционното решение и именно поради това не може да е нищожно и решението на административния орган, с което то е отменено. По подробно развити в тази връзка съображения моли съдебното решение да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде потвърдена законосъобразността на решение № 35/14.01.2008 г. на Кмета на Община Велинград, или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените разноски по делото и за двете инстанции. Срещу двете касационни жалби от ответника Огнян Атанасов Симеонов, чрез пълномощника му адвокат Атанас Симеонов - САК е постъпило писмено Възражение, в което се изразява становище, че решението на Административен съд гр. Пазарджик е правилно и следва да бъде оставено в сила. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени. Заинтересованите страни - Петя Атанасова Денизова, гр. Велинград; Илияна Атанасова Андреева, гр. Велинград; Цветан Атанасов Симеонов, гр. София; Илко Иванов Коев, гр. Велинград; Валентина Иванова Ришкина, гр. Пловдив и Цветанка Иванова Коева, гр. Велинград, не вземат отношение по жалбите. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и са допустими, като по същество са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като основателно е приел, че с възстановяването на обезщетението на 11.12.1998 г., Решение № 69 от 30.06.1998 г., с което е било възстановено правото на собственост на наследниците на Илия Иванов Коев върху недвижим имот 525 по плана /ЗРП/ на гр. Велинград е влязло в сила. Съдът е посочил, че Решение № 35 от 14.01.2008 г. е издадено на посоченото в чл. 99, т. 1 от АПК основание за възстановяване на производството - при съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразността на административния акт. Възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 от АПК може да се направи обаче в едномесечен срок от влизането в сила на акта. Този срок е изтекъл на 11.01.1999 г. и е преклузивен, като издадения през 2008 г. акт на кмета на общината, основателно е прогласен от съда за нищожен. За обжалваното решение не се обективира наличие на касационни основания за отмяна, претендирани с жалбите, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. И двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни. За да обяви нищожността на обжалваното пред него решение № 35 от 14.01.2008 г. на Кмета на Община Велинград, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия не е споделил извода, направен в мотивите на решението, че решение № 69 от 30.06.1998 г. не е влязло в сила и е изложил съображения, че след като молителите са възстановили на община Велинград изплатеното им парично обезщетение в размер на 900 лева, то съгласно чл. 6 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, решението е влязло в сила в момента на възстановяване на обезщетението, т. е. на 11.12.1998 г. и представлява влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, т. е. за да бъде отменен той от органа, който го е издал, при положение, че не подлежи на оспорване по административен ред, е необходимо да са налице основанията за възобновяване на производството по издаване на административни актове, предвидени в чл. 99 от АПК. В тази връзка съдът е посочил, че в случая производството по издаване на обжалваното решение № 35/14.01.2008 г. е започнало по инициатива на неучаствало в производството по издаването на Решение № 69/30.06.1998 г. лице - заинтересованата страна Величко Георгиев Дончев, обаче не са спазени останалите предпоставки за законосъобразно възобновяване на производството. Констатирал е, че като основание за възстановяване на производството е визирано посоченото в чл. 99, т. 1 основание - съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразността на административния акт, но едномесечния преклузивен срок по чл. 102, ал. 1 от АПК е изтекъл на 11.01.1999 г., поради което кметът на община Велинград е нарушил своята компетентност по време и издаденият от него едва на 14.01.2008 г. административен акт е нищожен. За неоснователно е прието възражението, че липсвала правна норма, която да забранява на кмета да отменява издадени от него нищожни актове, защото именно посочените по-горе разпоредби от глава седма на АПК, озаглавена "Възобновяване на производства по издаване на административни актове" урежда реда, по който могат да бъдат отменяни влезли в сила и необжалвани пред съда актове. За ирелевантно за правния спор Административен съд гр. Пазарджик е счел обстоятелството дали реституционното Решение № 69 от 30.06.1998 г. е нищожно или не, защото при положение, че са изтекли сроковете за възобновяване, кмета на община Велинград е загубил компетентността си да се произнася по този въпрос, а компетентен е единствено съда в евентуално нарочно съдебно производство по прогласяване на нищожността на реституционното решение, което не е ограничено със срок. Така постановеното съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила със следните коригиращи мотиви. С обжалваното пред първата инстанция от Огнян Атанасов Симеонов решение № 35/14.01.2008 г., Кметът на Община Велинград е отменил свое предишно Решение № 69/30.06.1998 г., с което е възстановено правото на собственост на наследници на Илия Иванов Коев върху недвижим имот № 525, кв. 60 по ЗРП на Велинград, като е отменена и Заповед № 271/1969 г., с която е извършено отчуждението. В решение № 69 от 30.06.1998 г. е отразено освен че може да се обжалва в 14-дневен срок пред Окръжен съд - Пазарджик, още, че при парично обезщетение решението влиза в сила от момента на възстановяване на сумата за 450 кв. м - 900 лева, която следва да се внесе по конкретна сметка на Община Велинград в ОББ - Велинград. Решението не е обжалвано по съдебен ред, а сумата в размер на 900 лева е внесена по посочената банкова сметка на общината, поради което е влязло в сила. Към момента на издаването на решение № 69/30.06.1998 г. е действал Закона за административното производство (ЗАП) и въпросът за отмяната на влезли в сила административни актове е бил уреден в чл. 32 ЗАП. Но тъй като Кметът на Община Велинград не е издал своя нов акт на основание на този закон, хипотезите и препращането към чл. 231 от ГПК (понастоящем отменен), не следва да се обсъждат. В решение № 35/14.01.2008 г., кметът на общината се е позовал на чл. 99, т. 2 от АПК. Съгласно тази разпоредба, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство". Сроковете за възобновяване на производството по чл. 99, т. 2 от АПК са регламентирани в чл. 102, ал. 2 АПК, а именно - "в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта". В конкретния случай не са налице предпоставките за възобновяване на административното производство - нито по основание, нито по спазване на предвидения срок. Не може да се приеме възражението на административния орган, че не му е било известно обстоятелството, че паричното обезщетение е било възстановено на 11.12.1998 г., след като сумата по вносната бележка в размер на 900.00 лева е преведена по сметка на Община Велинград по посочената банкова сметка в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА клон ОББ - Пазарджик и основанието за внасяне от един от наследниците на Илия Иванов Коев - Иван Илиев Коев е "възстановяване правото на собственост". На това място следва да се отбележи, че първоинстанционният съд погрешно е изложил съображения за основанието по чл. 99, т. 1 и свързаният с него едномесечен срок посочен в чл. 102, ал. 1 от АПК, но това само по себе си не прави постановеното съдебно решение незаконосъобразно, след като не са налице условията на т. 2 и срокът за действителното правно основание за възобновяване на производството по издаване на административния акт по реда на Глава седма (чл. 99 - 106) АПК, също е пропуснат. Тоест, кметът на общината не е разполагал с правото сам да си отмени предходен влязъл в сила административен акт и издаденото от него второ решение е нищожно поради липса на материална компетентност. В производството по обжалване на един административен акт не може да се проверява законосъобразността на друг административен акт, включително и за най-тежкия порок - нищожност. Претенцията за нищожност може да бъде предявена без ограничение във времето, но в отделно и различно от настоящото производство, в което предмет на разглеждане е решение № 35/14.01.2008 г., а не решение № 69/30.06.1998 г. на Кмета на Община Велинград и в този смисъл възраженията в касационната жалба на Величко Георгиев Дончев са неоснователни. В административно производство, образувано по жалба срещу конкретен административен акт, в което се осъществява пряк съдебен контрол за законосъобразност, е недопустимо извършването на "косвен съдебен контрол" върху друг, влязъл в сила стабилен административен акт. Последния се приема за такъв, какъвто е издаден и съществува в правния мир и по отношение на него правни изводи не могат да бъдат извеждани. При постановяване на обжалваното пред ВАС съдебно решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а след служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за които всъщност няма оплакване в касационната жалба на Община Велинград. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,