Решение № 4127 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2014 г.

Решение № 4127 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по делото е образувано по жалба на Сарайка Александрова Дишева, Тодор Маринов Борисов, Саша Маринова Борисова, Искра Славчова Христова, Борис Славчев Борисов, Георги Димитров Гълъбов, Катя Димитрова Василева, Гергина Величкова Антова, Венета Борисова Стоичкова, Елена Борисова Деянова, Величко Борисов Стоичков, Цветанка Кирилова Симеонова, Иван Димитров Иванов, Камелия Димитрова Иванова, Милка Паунова Русева, Стефанка Паунова Панайотова, Димитър Иванов Илиев и Тодорка Тодорова Паунова срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г, за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 (идентичен с км 16+540), участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София (ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.). В хода на производството жалбоподателят Борис Борисов е починал и е конституиран Стоян Борисов Борисов като негов наследник. Решението се оспорва в частта му относно определеното обезщетение за отчуждените части от недвижими имоти, описани в Приложение към т. 1 на Решението: с идентификатор № 68134.1361.17, ЕКАТТЕ 99134, землище Требич, Столична община и с идентификатор № 68134.1353.169, ЕКАТТЕ 99121, землище Илиенци, Столична община с твърдението, че определените цени като обезщетение за отчуждените части от имотите им е занижена и не съответства на пазарните цени, като не представлява равностойно парично обезщетение. По отношение на дължимото се обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор 68134.1361.17 е постигнато споразумение по делото на основание чл. 178 от АПК, което е потвърдено от съда и производството по делото в тази му част е прекратено. Предмет на разглеждане остава оспорването на Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. относно определеното обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор № 68134.1353.169. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата в тази и част и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т.е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. В оспорената му част Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с идентификатор № 68134.1353.169, ЕКАТТЕ 99121, землище Илиенци, Столична община, земеделска територия, естествени ливади, с обща площ 1.995 дка, отчуждени 1.063 дка, стойност на паричното обезщетение - 995 лева, лева, собственост на Сарайка Александрова Дишева, Тодор Маринов Борисов, Саша Маринова Иванова, Искра Славчова Христова, Борис Славчов Борисов, Марийка Гълъбова, Гергина Величкова Антова, Венета Борисова Стоичкова, Елена Борисова Деянова, Величко Борисов Стоичков, Цветанка Кирилова Симеонова, Иван Димитров Иванов и Камелия Димитрова Иванова. Същите са записани като собственици в кадастралния регистър, одобрен със заповед № РД-18-48/12.10.2011 г. на изп. директор на АГКК, въз основа на договор за доброволна делба № 11, т. VIII, рег. № 13147 от 29.03.2005 г. на служба по вписванията гр. София. От представената от жалбоподателите и приета по делото скица № 912/9.01.2014 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че имот с идентификатор 68134.1353.169, част от който е предмет на отчуждаване с обжалваното решение, с площ 1995 кв. м. и с адрес гр. София, район Надежда, местност Върбето - Илиянци е с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване "ливада". Предназначението на имота се удостоверява и от представеното от тях удостоверение за характеристиките му, издадено на 14.01.2014 г. от Общинска служба по земеделие Нови Искър, съгласно което е с начин на трайно ползване ливада, категория на земята трета, разстояние до населено място 753 м, разстояние до път 329 м. От удостоверение за данъчна оценка от 16.01.2014 г., издадено на жалбоподателката Цветанка Симеонова е видно, че данъчната му оценка, като земеделска земя е 283.50 лева. От Агенция "Пътна инфраструктура" са представени ползваните в административното производство скица на имота с дата 4.07.2013 г. и удостоверение за характеристики на имот от 16.10.2012 г. със съдържание, идентично на тези, представени от жалбоподателите. В хода на производството жалбоподателите са представили и скица № 15-294363 от 21.08.2014 г. издадена от СГКК, съгласно която имот с идентификатор 68134.1353.169 е в територия с предназначение урбанизирана, и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 68134.1368.13 съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изготвило заключения по делото, като са дадени варианти с различни стойности на обезщетението за отчуждената част от имота: при включени два пазарни аналога за извършени сделки с имоти в урбанизирана територия за район Надежда тя е 11 587 лева; по Наредбата за реда за определяне цените на земеделските имоти е в размер на 995 лв. Експертните заключения не са оспорени от страните и са приети от съда. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Неоснователно и недоказано е твърдението на жалбоподателите, че процесния имот е урбанизирана, а не земеделска територия и оценката му при приложението на чл. 32, ал. 2 от ЗДС следва да се измени в размера, определен в първия вариант от заключението на вещото лице. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая имота на жалбоподателите, част от който се отчуждава, преди влизането на плана, предвиждащ изграждането на национален обект е земеделска земя. Това се установява от представените от страните скици и удостоверения за характеристика на имота, предхождащи оспореното решение и относими към момента на отчуждаване. Видно от заключението на експертизата, отчуждаването е въз основа на ПУП - парцеларен план за обект: Северна скоростна тангента от км. 0+000 до км. 2+250, от км. 4+500 до км. 14+200.50 и от км. 14+820 до км. 16+400 - основно трасе, извън урегулираните територии, одобрени с решение № 545 на Столичен общински съвет от 29.07.2009 г., заповед на Столичен народен съвет № РД-50-09-196/27.06.1989 г. и заповед на Столичен народен съвет № РД-50-09-196/13.09.1989 г., одобрен със Заповед № РД-02-14-2374 от 23.04.2012 г. на зам. министър на МРРБ. Твърдяното от жалбоподателите, че имота, част от който се отчуждава е в урбанизирана територия от 1989 г. съгласно план за регулация на местност НПЗ "Илиянци - Запад", одобрен със заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София не се подкрепя с доказателства по делото. Съгласно представения по делото общ регистър на оценените имоти, включени в засегната територия от регулационен план на гр. София, процесния не включен в ПУП. Имота е възстановен като земеделска земя, и не се доказа по делото да е налице предходен ПУП променящ статута му, преди одобрения през 2012 г. парцеларен план за изграждането на национален обект. Следователно, отчуждаването на имота се основава на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на национален обект, като към момента на влизането в сила на този план и на отчуждаването имота е с начин на трайно ползване ливада. Единствено в скица № 15-294363 от 21.08.2014 г. издадена от СГКК е посочено, че имот с идентификатор 68134.1353.169 е в територия с предназначение урбанизирана, и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, но същата е издадена след оспорения административен акт и в нея не е отразено кога и въз основа на какви нови обстоятелства е извършена промяна в кадастъра, при противоречието и с представените такива, относими към момента на отчуждаването. Съответно и представеното от жалбоподателите удостоверение за данъчна оценка на имота от 16.01.2014 г. е за имот, представляващ земеделска земя. Съдът намира, че при приложение на посочените по-горе законови критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждената част от собствения на жалбоподателите недвижим имот е следвало да бъде определено въз основа на пазарни аналози за сключени сделки с имоти с подобни характеристики -земеделска земя. При наличието на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, неправилно административния орган е определил обезщетението при приложението на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Видно от доказателствата по делото отчуждаемия имот попада в район Надежда, местността "Върбето - Илиянци", земеделска територия, с начин на трайно ползване - ливада. Територията на района е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗАТУРБ, като може да включва както урбанизирани, така и земеделски територии. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Надежда и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона е следвало да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение, а такива сделки са установени по делото. Размера на паричното обезщетение определен по този начин е по нисък от определения от административния орган, тъй като видно от заключението на експертизата, стойността на един декар е 877 лева. Следователно оспорвания размер на определено обезщетение не следва да бъде изменян, тъй като би се влошило положението на жалбоподателите. С оглед гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,