Решение № 128 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2017 г.

Решение № 128 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4494/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С., чрез пълномощника му юрисконсулт Е. Д. срещу решение № 87 от 10 февруари 2017 г., постановено по адм. дело № 715/2016 г., по описа на Административен съд С. - област. С обжалваното решение е отменена, по жалба на "СВБ ГРУП" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., заповед № ЛС -01-785 от 18 май 2016 г. на кмета на О. С.. Със същото решение е осъдена "СВБ ГРУП" ООД да заплати на Административен съд С. - област сумата от 50, 00 лв., представляваща държавна такса по административно дело № 715/2016 г., по описа на същия съд и е осъдена община Самоков да заплати на "СВБ ГРУП" ООД сумата от 50, 00 лв. представляваща разноски по административно дело № 715/2016 г., по описа на същия съд. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост на оспорения съдебен акт като се прави искане същото да бъде обезсилено, а при условията на алтернативност - излага доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените действия и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му като съдът се произнесе по същество на спора и отхвърли жалбата на търговското дружество. Претендира се за присъждане на сторените от община Самоков съдебно-деловодни разноски, както за настоящата касационна инстанция, така и направените в инстанцията пред Административен съд С. - област. Ответникът - "СВБ ГРУП" ООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба, в частта й, с която се оспорва съдебното решение по отношение на присъдените разноски за недопустима. В текста на чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвиден специален ред за корекция на съдебното решение, в частта му за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Изчерпването на този специален ред за изменение на съдебния акт, в частта му за разноските е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В случая, отзивният ред не е осъществен, поради което подадената жалба, в тази й част, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Доколкото по съществото си касационната жалба в посочената част представлява искане за изменение на решението в частта му за разноските, делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Административния съд С. - област за произнасяне по същото. Касационната жалба, в останалата й част, с която се оспорва решението на Административен съд С. - област, в частта му, с която е отменена заповед № ЛС -01-785 от 18 май 2016 г. на кмета на О. С., в подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 201, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което в тази й част е допустима. Разгледана по същество, в допустимата й част, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - област е образувано по жалба на "СВБ ГРУП" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя И. Г. С. против заповед № ЛС - 01 - 785 от 18 май 2016 г. на кмета на О. С., с която на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, във връзка с чл. 195, ал. 1 от ЗУТ е наредено на същото търговското дружество, собственик на сграда с идентификатор № 46067.2.79.1, находяща се в ПИ № 46067.2.79, по кадастралната карта на с. М. /УПИ I - 13, кв. 2, по регулационния план на с. М., одобрен със заповед № АБ-113 от 1981 г., изменена със заповед № ЛС - 01-744 от 13 юни 2007 г./, да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за нейното поправяне, а именно - да ремонтира входната врата с цел ограничаване достъпа в сградата, да се подменят дефектните елементи от вървената покривна конструкция. Съдът е приел, че обжалваният административен акт издаден от компетентен орган - кмета на О. С., при спазване на установената писмена форма, но е установил допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в раздел III "Премахване на негодни за ползване и застрашаващи сигурността строежи" - глава тринадесета от ЗУТ и в частност чл. 196, ал. 2 от ЗУТ - за изслушване на заинтересованите лица. Отменил е оспорената пред него заповед като незаконосъобразна като се е позовал на чл. 146, т. 3 от АПК. Решението, в частта му досежно заповед № ЛС -01-785 от 18 май 2016 г. на кмета на О. С., е правилно. Разпоредбата на чл. 196, ал. 2, изречение първо от ЗУТ регламентира, че комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. В изречение второ от същата новела е посочено, че въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. Цитираната правна норма съдържа императивно изискване за изслушване на заинтересованите лица и след като се извършва посочените действия, комисията може да отправи предложение до кмета за издаване на заповедта. Това е от решаващо значение за изясняване на състоянието на обекта и нуждата от необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправянето му, които в разглеждания случай са описани като - ремонтиране на входната врата с цел ограничаване достъпа в сградата и подменяне на дефектните елементи от вървената покривна конструкция. Изслушването на заинтересованите лица от комисията са от решаващо значение за изясняване състоянието на обекта и необходимостта от ремонтни и възстановителни дейности. Ето защо, инстанцията по същество като е констатирала наличието на посоченото неизпълнение, изразяващо се в нарушение на административнопроизводствените правила е постановила правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила от настоящата касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,