Решение № 9812 от 17.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Николова от гр. София, чрез пълномощника адв. И. Юруков, срещу Решение 7399 от 05.12.2022 г., постановено по адм. дело 9107/2022 г. по описа на Административен съд София - град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед чр-03-60/13.09.2022 г. на Министъра на Правосъдието, в частта й по т.3, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ временно е отстранена от заеманата от нея длъжност Инспектор VІ-та степен/социална дейност и възпитателна работа/в Затвора в [населено място], І - ва категория, за срок до два месеца, и е разпоредено да й бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на ответната страна - на Министерство на Правосъдието сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че обжалваната заповед е нищожна, тъй като в същата липсва правилната правна норма, препращаща към ЗМВР относно компетентността на Министъра на Правосъдието, а именно чл.10, ал.2, т.5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. Моли за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторката не се явява лично, представлява се от адв. Юруков, който поддържа касационната жалба и моли съдът да уважи същата по изложените в нея съображения. Претендира разноски по представен списък. Ответникът Министърът на Правосъдието, чрез юрисконсулт Даганова, в писмен отговор от 28.03.2022 г. оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и прави възражение за прекомерност на заявеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Д. Николова, чрез адв. К. Мирчев срещу Заповед чр-03-60/13.09.2022 г. на Министъра на Правосъдието, в частта по т.3, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателката е временно отстранена от заеманата от нея длъжност Инспектор VІ-та степен/социална дейност и възпитателна работа/ в Затвора в [населено място], І - ва категория за срок до 2 месеца, и е разпоредено да й бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена, след като е изготвена докладна записка с вх. 15009/12.09.2022 г. по описа на Главна дирекция Изпълнение на наказанията /рег. 4526/09.09.2022 г. по описа на Затвора в [населено място] І-ва категория/, в която са изложени данни за осъществена дългосрочна комуникация на Николов с лишения от свобода Е. Йорданов , който към момента на издаване на заповедта е бил настанен в Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода при Затвора в [населено място] , І - ва категория. Посочено е ,че двамата са осъществили неформални и извънслужебни срещи. Комуникацията е протичала под формата на саморъчно написани писма, чрез мобилното приложение Messenger на мобилен телефон LG - златист на цвят с IMEI:[номер] и S/N: [номер], който е иззет на 01.09.2022 г. с протокол за изземване 1013/01.09.2022 г. по описа на Затвора в [населено място] І-ва категория. В заповедта е посочено, че Николова в качеството й на длъжностно лице е извършила нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за МВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за МВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение и предвид обстоятелството, че служебното й положение може да затрудни разкриването на обективната истина, тъй като деянието е извършено в качеството й на служебно лице и касае преките й задължения, е наредено образуваното на дисциплинарно производство срещу в нея, а в т.3 от заповедта е предвидено временното и отстраняване от длъжност за срок до два месеца. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, на основание чл. 146 от АПК, административният съд е извършил проверка за законосъобразност на оспорената пред него заповед в обжалваната й част по т.3. Установил е, че е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен административен орган Министъра на Правосъдието, при спазване на изискванията за форма на индивидуалния административен акт, установени в чл. 59 от АПК и съдържа мотиви и описание на фактическите основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР. Административният орган е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на приложимата хипотеза, уредена в чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР образувано е дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за извършено от държавния служител тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание уволнение , както и наличието на втората изискуема от закона предпоставка служебното положение на служителя да затруднява разкриването на обективната истина. Преценил е, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, при спазване принципа на чл. 6 от АПК. АССГ е приел, че заповедта в обжалваната й част е правилна и законосъобразна, поради което е постановил отхвърлителното решение. Решението е правилно. Неоснователен е изложеният довод на процесуалния представител на касаторката за нищожност на оспорената заповед, като издадена при липса на компетентност. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС за държавните служители по ал. 1, т. 1 се прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Несъмнено Николова е служител по т.1, а именно -държавен служител, който пряко осъществява дейности по изпълнение на наказанията. Непосочването на разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС в процесната заповед не представлява съществено нарушение на изискванията за форма на акта, тъй като в същата са изложени подробно фактическите основания и относимата правна разпоредба - чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР. Въз основа на приетите по делото доказателства първоинстанционният съд е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за временното отстраняване от длъжност на Д. Николова за срок до два месеца и изземване на служебната й карта, личен знак и служебното оръжие и е извел обосновани изводи за законосъобразност на процесната заповед в оспорената й част, които изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което препраща на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК, без да е необходимо същите да бъдат преповтаряни Правилно и обосновано решаващият съд е приел, че административният орган е изложил подробни мотиви и описание на фактическата обстановка, съответстващи на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР наличие на образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и факта, че служебното положение на Николова би затруднило разкриването на обективната истина. Административният орган е доказал наличието на образувано дисциплинарно производство срещу Д. Николова на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал.2 от ЗМВР за извършено от нея тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание уволнение . Мотивиран е и вторият елемент от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно, че е налице възможност инспектор Николова с оглед заеманото служебно положение да окаже влияние върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Не е допуснато нарушение на чл. 6 от АПК при издаване на заповедта в обжалваната й част за отстраняване от длъжност и преценката на административния съд за законосъобразността на последната е правилна. Не са налице релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящата съдебна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение