Решение № 11708 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2017 г.

Решение № 11708 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. В., подадена чрез адв. Пенчев против решение № 1814 от 20.03.2017 г., постановено по адм. дело № 12316/2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 3286з-3887/29.11.2016 г. на началник отдел "Охранителна полиция" ГД "Национална Полиция" към МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд София – град да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съдът е установил фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е извел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Факти, мотивиращи административния акт, се съдържат и в докладна записка рег. № 3286р-42037/27.10.2016 година. Последният документ е цитиран в заповедта, поради което правилно е прието, че изложеното в него следва да се възприеме като част от фактическите основания за издаване на акта. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. С оглед данните за извършено дисциплинарно нарушение от служителя В., съдържащи се в постъпили против служителя докладни записки, е извършена проверка. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, поканата за даване на обяснения, съдържаща, както бе посочено резултата от цялостната проверка, която е последното действие на органа по наказването, е от 10.11.2016 г., а оспорената заповед е постановена на 29.11.2016 г., поради което при правилно тълкуване на чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗМВР съдът приема, че двумесечният срок за санкциониране на служителя от откриване на нарушението е спазен. Изпълнени са и изискванията на чл. 206, ал. 3 и 4 от ЗМВР - наказанието е наложено след изясняване на фактите и оценка на събраните доказателства и след приемане на писмените обяснения на служителя съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, каквито са представени на 31.10.2016 година. Поради това в съответствие със закона първоинстанционният съд приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. При правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР са изпълнени и са налице основания за санкциониране на служителя по дисциплинарен ред. Първият текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а вторият предвижда това нарушение да се санкционира с налагане на дисциплинарно наказание "порицание". В конкретния случай е установено, че по време на ежедневна сутрешна оперативка, проведена 27.10.2016 г., В. е прекъснал инспектор Е. Ц., докато тя докладвала информация във връзка с проведена среща в МВР на ръководителите на екипи относно българското председателство на ЕС през 2018 г. с думите "Айде стига с тия глупости", след което и след направена забележка от началник сектора, водещ оперативката, станал и тръгнал да излиза от стаята, в която се провеждала оперативката. След това не е изпълнил разпореждане на началник сектора, който му разпоредил да се върне, на което В. отговорил с думите: "Не ме интересува нищо, ако искаш ме докладвай и на втория етаж", след което напуснал стаята. Така описаната фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин, като същата се установява от събраните в дисциплинарното производство доказателства и по-конкретно сведения от присъствалите на оперативката служители и колеги на жалбоподателя. Не е налице разминаване около случилото се на оперативката, като дори и жалбоподателят не го оспорва и в двете дадени обяснения признава поведението си. Това поведение на жалбоподателя правилно е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на т. 10, т. 11, б. "а", пр. първо и т. 56, раздел V, глава втора от Етичния кодекс за поведението на държавните служители на МВР, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание "порицание" съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, в какъвто смисъл е издадената заповед, като наказанието в случая е в минималния предвиден в закона размер. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против заповедта за налагане на наказание съставът на Административен съд София – град постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Докладните записки на служителите, присъствали на оперативката, установяват поведението на жалбоподателя и обосновават заключението на съдебния състав за допуснатите от служителя нарушения на етични норми и правила за поведение. Обясненията на тези лица аргументирано са взети предвид като непротиворечиви и разкриващи идентични прояви на демонстриране на служебно качество и поведение в разрез с правилата на добрия тон. По същество в касационната жалба се излагат съображения, каквито вече са изложени пред решаващия съд, които съображения съдът подробно е обсъдил в мотивите си. Несъгласието на страната с мотивите на съда не е възведено от законодателя като касационно основание за отмяна на съдебния акт. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна и той следва да бъде оставен в сила. Разноски от ответника не са претендирани. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,