Решение № 178 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5306/2008 г.

Решение № 178 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5306/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. ОН Б. П. Е. чрез пълномощника му адв. Н. Н. от АК-Търговище срещу въззивното решение на Т. окръжен съд № 191 от 15.Х.2008 г. постановено по в. гр. д. № 267/2008 г., с което е оставено в сила решението на Т. районен съд от 9.ХI.2004 г. постановено по гр. д. № 1423/2004 г. за отменяване на заповед за уволнение на ищеца В. Х. Ц. от [населено място], за възстановяването му на длъжността "ел. монтьор по електромери шифър 7242" и жалбоподателят е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С определение № 1273/11.IХ.2009 г. по настоящото дело ВКС, IV г. о. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по материално правни въпроси за реализиране на дисциплинарната отговорност на ищеца за допуснатите от него дисциплинарни нарушения, констатирани в доклада на инж. Н., които обуславят крайното решение на съда и са решение в противоречие с установената съдебна практика по споровете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 от КТ. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 280 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. В. Х. Ц. от [населено място] е предявил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ срещу Е. В. Е., клон Търговище с правоприемник настоящия жалбоподател Е. ОН Б. П. Е. със седалище [населено място], за отменяване на заповед № 147/6.VII.2004 за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" като незаконно, за възстановяване на заеманата длъжност "ел. монтьор" и за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ. В обжалваното решение Търговищкият окръжен съд е приел, че липсват данни за системни нарушения на трудовата дисциплина по т. 3 на чл. 190, ал. 1 от КТ, защото заповедта за уволнение препраща към единствена проверка, за която е съставен докладът на инж. Н. Предходното нарушение на ищеца, за което е санкциониран със заповед от 26.IV.2004 г. със "забележка", касае различно от констатираните от инж. Н. нарушение. Въззивният съд е отрекъл наличието и на нарушението по т. 4 на чл. 190, ал. 1 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения. В доклада на инж. Н. не се конкретизират относими към това нарушение на трудовата дисциплина умишлени прояви на санкционирания работник Ц. Настоящият състав на ВКС IV г. о. споделя извода на въззивната инстанция за отсъствие на нарушенията по чл. 190, ал. 1, т. 3 и 4 от КТ. Неправилна и повърхностна е преценката на Т. окръжен съд за отсъствие на нарушението, визирано в чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. В доклада на инж. Н., послужил като основание за налагане на най-тежката санкция за нарушение на работника - уволнение, са изброени установените при проверката пропуски в дейността на инж. Ц., които в случая касаят неупражнен контрол върху дейността на ел. монтьорите от техн. район П. Този контрол е възложен на ищеца Ц. по силата на длъжностната му характеристика относно шифър 7242. Именно на такава длъжност е назначен той според заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и допълнително споразумение към трудов договор № 456. Това не се оспорва от ищеца, който сочи същия шифър на длъжността, на която е назначен. Вменените на ищеца ръководни и контролни функции спрямо ел. монтьорите по пласмента са посочени в т. 3.1, 3.5 и 3.15 на длъжностната характеристика, като именно той отговаря за извършената работа според т. 6.1 от същата. Неотчитането на съществуващ електромер в [фирма] представлява груб пропуск не само от прекия отговорен за това - отчетника Д. А., но ангажира и отговорността на ищеца за неупражнен контрол. Релевираният въпрос от него за липса на конкретизация по време на допуснатите нарушения, с оглед изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ е неудачно поставен, тъй като в случая се носи отговорност за бездействие - липса на упражнен контрол, дължим от работника според задълженията му по длъжностната характеристика. Установяването на допуснатото нарушение в момента на извършената проверка през месец VI.2004 г. е достатъчно за ангажиране на неговата отговорност. Като е приел противното, въззивният съд е нарушил материалния закон - чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. Този погрешен извод е обосновал уважаването на предявените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ. Уволнението не е незаконно и неправилно е постановена неговата отмяна, от което следва неоснователност на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Щом тази претенция е неоснователна, то и останалите две - по т. 2 и т. 3 на същия текст са неоснователни и следва да се отхвърлят. Това обуславя необходимостта от отмяна на въззивния съдебен акт в частта, с която се оставя в сила решението на Т. районен съд по трите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ и вместо това настоящата инстанция да пререши спора с отхвърлянето им, на основание чл. 293, ал. 1 и 2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение