Решение № 10092 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1931/2010 г.

Решение № 10092 от 22.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1931/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 АЛ. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Велико Търново моли да бъде отменено решение № 615/29.12.2009 г. по адм. д. № 288/2009 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е обявен за нищожен РА № 800645/05.12.2008 г. на ТД-Велико Търново в частта по ЗДДС (отм.) за м. 11.2003 г. като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото в тази част да бъде върнато на съда за разглеждане на спора по същество. По съображения в писмен отговор моли касационната жалба на ревизираното лице като неоснователна да бъде отхвърлена. Втора касационна жалба е подадена от "Промишлени горива" ЕООД против решението в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата против РА, а също и в частта, с която на основание чл. 194, ал. 2 ГПК е признато за установено, че 5 бр. фактури и 13 бр. товарителници на "Руми-60" ЕООД, и една товарителница на "Ем фуудс" ООД са неистински документи относно автентичността на подписа на издателя и са изключени от доказателствата по делото. Не сочи касационни основания на жалбата си. Доводите против решението в частта относно доказателствата е довод за допуснати процесуални нарушения. Моли спорът да бъде решен по същество, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими, подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд на основание чл. 194, ал. 3 и чл. 193, ал. 1 ГПК е признал за установено по искане на ДОУИ - Велико Търново, че 5 бр. фактури и 13 бр. товарителници на "Руми 60" ЕООД, 7 бр. декларации за съответствие на качество на "Руми-60" ЕООД и една на "Ем фуудс" ООД са неистински относно истинността /автентичността/ на подписа на издателя и ги е изключил от доказателствата по делото. Със същото решение съдът е обявил РА № 800645/05.12.2008 г. на ТД-Велико Търново за нищожен в частта по ЗДДС за м. 11.2003 г., с която не е признат данъчен кредит 11 648 лв със съответни лихви по 15 бр. фактури на "МТ" ЕООД. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че с ревизионният акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит за м. 8,11 и 12.2003 г., м. 1.2006 г., м. 8.2007 г., м. 4 - 6.2008 г. на ревизираното лице "Промишлени горива" ЕООД, с предишно име "Божи дар" ЕООД в общ размер 159 479,67 лв и са начислени лихви, а в частта по ЗКПО (отм.) са начислени лихви общо 319,11 лв за невнесени в срок авансови вноски за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. За м. 11.2003 г. ревизираното лице е подало справка-декларация вх. № 04020515/15.12.2003 г. с резултат за периода ДДС за възстановяване 12 723,09 лв, който е възстановен с ДАПВ № 1668/18.12.2003 г. За м. 11.2003 г. в РА е направена корекция като не е признат данъчен кредит 11 648 лв по фактури на "МТ" ЕООД и са начислени лихви. Съдът е приел, че ДАПВ е стабилен административен акт, породил е права и задължения за адресатите си и с оглед правната сигурност може да бъде изменян само по реда на чл. 133 - 134 ДОПК, като заповедта за възлагане на ревизията следва да е издадена от директора на ТД на НАП, а в случая е издадена от Ценка Георгиева - началник отдел "Контрол" в ТД-Велико Търново. Ревизиращите органи и актосъставителя са определени от некомпетентен орган и съдът е приел, че издадения в резултат РА в частта по ЗДДС (отм.) за м. 11.2003 г. е нищожен. Съдът е отхвърлил възражението на ревизираното лице за нарушение на чл. 119, ал. 2 ДОПК като е определен за актосъставител, орган по приходите, участвал в извършване на ревизията, тъй като в ДОПК няма забрана за това и така е спазен принципът за непосредственост, който изисква персонална неизменност на органа, извършил проверката и оформил акта от нея. Приел е също, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите и е валиден в останалата част. За м. 12.2003 г. и м. 1.2006 г. не е признат данъчен кредит по фактури на "МТ-2" ЕООД и "Строй-метал" ЕООД, които не са намерени на адресите им за кореспонденция и не са представили поискани по чл. 32 ДОПК доказателства за начисляване на данъка и осъществяване на доставките. Не е признат данъчен кредит и по фактурите на "Агримекс" ЕООД, "Виотрейд-2003" ЕООД и "Гарант-импекс-2003" ЕООД. Доставчиците не са представили поискани им документи за начисляване на данъка и осъществяване на доставките, и в РА е прието, че по фактурите не са осъществени доставки. Вещото лице също не е намерило доставчици е и съдът е приел, че в съдебното производство не са установени основанията по чл. 64 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) за признаване на данъчния кредит по спорните фактури. За м. 4.2008 г. по РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 7 бр. фактури на "Ем фуудс" ООД, не са били представени поискани документи по време на проверката. В ТД-Монтана са входирани 5 бр. фактури от "Руми-60" ЕООД, 13 бр. товарителници на същата фирма, 7 бр. декларации за съответствие на същата фирма и една на "Ем фуудс" ООД, които са оспорени от ответника относно тяхната автентичност. Съдът е открил производство по оспорването им по чл. 193 ГПК, не са били представени никакви доказателства по оспорването и съдът на основание чл. 194, ал. 2 ГПК ги е изключил от доказателствата по делото. Доставчикът не е намерен на адреса му при ревизията, а също и от вещото лице, не са представени поисканите при ревизията приемо-предавателни протоколи, складови разписки, доказателства за кадрова и материална обезпеченост на доставчика да осъществи фактурираните доставки. Предходният доставчик "Руми-60" ЕООД не е отразил фактурите към "Ем фуудс" ООД в дневника си за продажби. Съдът е приел, че не е установено кой е представил входираните фактури, товарителници и декларации. Данаил Величков - управител на "Ем фуудс" ООД е декларирал, че не е имал дейност, откакто е купил фирмата, не е издавал фактури и не е упълномощавал лица да го представляват и съдът е приел, че оспорените документи са неистински. Не е извършена проверка в счетоводството на доставчика по чл. 51 ДОПК на представените извлечения от сметки 4532, 501 и 702 съдът е приел, че няма данни дали наистина са на "Ем фуудс" ООД и дали са част от редовно водено счетоводство. Извлеченията нямат име и подпис на съставител, който да носи отговорност за достоверността на информацията в тях по чл. 11 ЗСч. Приел е също, че след като не са представени доказателства за предаване на стоката не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури и наличие на основанията по чл. 68 ЗДДС за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите. За м. 5 и 6.2008 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Експорт интернешънъл 07" ЕООД с предходен доставчик по фактурата от м. 5.2008 г. "Ем фуудс" ООД, тъй като не са осъществени фактурираните доставки на горива. Съдът е приел, че в ревизионното и съдебното производство не са представени доказателства да осъществяване на доставките на горивата - приемо-предавателни протоколи, които са необходими за индивидуализация на родово определените вещи по чл. 24, ал. 2 ЗЗД. По фактурата от м. 5.2008 г. е издадено ДКИ № 2020/02.06.2008 г. за цялата стойност по фактурата, което потвърждава изводът за липса на доставка по тази фактура. Съдът е приел, че правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, като е взето предвид и издаденото кредитно известие. По фактурата от м. 6.2008 г. доставчикът не е представил поискани доказателства за осъществяване на доставката на 30 000 л дизелово гориво и настъпване на данъчно събитие, и съдът е приел, че РА в тази част е законосъобразен, тъй като не е установено осъществяване на доставката и в съдебното производство, а по чл. 68 ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит възниква по осъществени доставки. По делото не е установено начисляване на данъка по спорните доставки поради ненамиране на преките доставчици на адресите им и от вещото лице. В частта по ЗКПО (отм.) пред съда не са представени доказателства за неправилно изчисление на лихвите за невнесени в срок авансови вноски по чл. 58, ал. 1 ЗКПО (отм.) и съдът е отхвърлил жалбата като недоказана. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че РА е нищожен в частта за м. 11.2003 г. по ЗДДС (отм.), с която е определено задължение за внасяне на данък върху добавената стойност с лихви, въпреки, че за периода има влязъл в сила ДАПВ, приложен по делото, с който декларираните по справката-декларация суми за възстановяване са прихванати срещу задължения на ревизираното лице по ДРА № 190/07.11.2003 г. Правилно съдът е приел, че с ДАПВ се признават права и задължения, и поради това представляват индивидуални административни актове, които не могат да бъдат изменяни от органа, който ги е издал, а само по реда на чл. 133 - 134 ДОПК. Доводът на ответника, че след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от ДВ бр. 108/19.12.2007 г. установените права с влезлият в сила ДАПВ, издаден преди тази дата, могат да бъдат изменяни при извършена ревизия е неоснователен. Изменението на цитирания текст не може да промени вече възникналите правни последици на издадени и влезли в сила ДАПВ преди 19.12.2007 г. С цитираното изменение се промени характерът на АПВ, по изричната разпоредба на чл. 129, ал. 3 ДОПК, които ако са издадени след 19.12.2007 г. не са пречка за извършване на ревизия за установяване на задълженията. Правилно съдът е приел, че в ДОПК няма забрана за актосъставител да бъде определен орган по приходите, който е участвал в извършване на ревизията. В чл. 2 - 6 ДОПК са определени основните принципи на данъчното производство и сред тях няма принцип за непосредствеността. Неоснователен е доводът на ревизираното лице за допуснати процесуални нарушения от съда относно определението за изключване на оспорените доказателства от доказателствения материал по делото. Съдът е спазил процедурата по чл. 193 и 194 ГПК, открил е производство по оспорване на частните документи, дал е указания на страната, която ги е представила, че тежестта на доказване истинността на документите е върху нея, тъй като не носят подписа на оспорващата страна. Представените товарителници нямат подпис на превозвач и законосъобразно съдът е приел, че са неистински, след като не са представени никакви доказателства за тяхната автентичност след дадените указания от съда. С разпореждане от 17.04.2009 г. съдът на основание чл. 171, ал. 4 АПК е дал указания на ревизираното лице, че следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си за изпълнение на всички условия за възникване на правото на данъчен кредит по доставките, включително за реалността им. По делото е изслушана счетоводна експертиза, като вещото лице е дало заключение, че доставчиците не се намират на адресите им. Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, констатациите в РА и е достигнал до правилен извод за законосъобразност на РА. Съдът е отхвърлил доводът на ревизираното лице за явна несправедливост и несъответствие на РА с целите на закона като са възложени данъчни задължения на ревизираното лице за некоректно поведени на трети лица. В настоящата инстанция позоваването на решението на Европейския съд за защита правата на човека по делото "Булвест" ООД е неоснователно. В цитираното решение е разгледана напълно различна хипотеза от процесната, а и решенията по делата са задължителни за участвалите в процеса страни. След като при ревизията и в съдебното производство не са представени годни доказателства за осъществяване на доставките, за предаване на значителните по обем горива законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата против РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ДОУИ-Велико Търново за присъждане на разноски не е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като административният съд е присъдил дължимото юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,