Решение № 2849 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14483/2012 г.

Решение № 2849 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14483/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Славей Василев Младенов от гр. Мездра против решение № 16/10.10.2012 г., постановено по адм. дело № 446/2012 г. по описа на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3747/1/31.07.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Враца. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и в писмени бележки, представени от пълномощника адв. Стефан Красимиров Стефанов се излагат съображения, според които съдът неправилно е приел, че за упражняваната дейност като общински съветник жалбоподателят подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО и че поради това за него не е изпълнено условието по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО за изплащане на обезщетение за безработица. По съображения, обосноваващи посочени оплаквания, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Враца, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Враца е отхвърлена жалбата на Славей Василев Младенов против решение № 3747/1/31.07.2012 г. на директора на РУСО гр. Враца, с което е потвърдено разпореждане № 064-00-503-3/21.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО, с което на същия е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. За да постанови това решение съдът е приел, че Славей Младенов няма право на обезщетение за безработица, тъй като за него не е изпълнено отрицателното условие по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В тази връзка съдът е изложил, че и след прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателя с "Пътинженеринг-М"АД, същият е продължил да бъде осигурявано лице, тъй като е бил общински съветник в община Мездра, упражнявал е трудова дейност като такъв и на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО подлежи на задължително осигуряване. Наред с това от събраните по делото доказателства е установено, че за месеците 01, 02 и 03/2012 г. възнагражденията на Славей Младенов като общински съветник са начислени и изплатени, а за месеците 04, 05 и 06/2012 г. не са начислени и изплатени. Съдът е обобщил, че през целия си мандат общинските съветници полагат труд и подлежат на задължително обществено осигуряване, поради което за целия период, през който заемат тази длъжност, те не могат да се считат за безработни. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че касационният жалбоподател Славей Василев Младенов е подал заявление с вх. № 064-00-503/04.06.2012 г. до директора на РУСО гр. Враца с искане за отпускане на обезщетение за безработица, като към заявлението е приложил заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с "Пътинженеринг-М"АД гр. Монтана, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда - поради съкращаване на щата, считано от 03.05.2012 г. Безспорно е установено също отразеното в констативния протокол вх. № 66.00.87/19.06.2012 г. за извършена проверка по разходите на ДОО в община Мездра, че Славей Младенов е избран за общински съветник в общински съвет - Мездра за мандата 2011-2015 г., мандатът му не е бил прекратен предсрочно към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица /няма данни, нито твърдения за такова прекратяване и към датата на произнасяне на административния орган/; същият е изпълнявал задълженията си на общински съветник като е участвал в заседанията на общинския съвет и на постоянните комисии, чийто чл. е. За работата си като общински съветник Славей Младенов е получавал съответно възнаграждение и е бил осигуряван, за което са подавани съответни данни в Регистъра на осигурените лица; относно проверения период от 01.01.2012 г. до 17.06.2012 г. са начислени и изплатени възнагражденията за първите три месеца, а за останалите три - не са. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали касаторът има право на обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 КСО след като е общински съветник и е осигуряван на това основание към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетението. В разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО е предвидено, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на следните условия: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Изброените предпоставки са предвидени кумулативно, като в конкретния случай се спори единствено относно изпълнението на изискването по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО. Предвид установеното по делото от фактическа страна, правилен е извода на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че Славей Младенов е упражнявал трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по ал. 4. В чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО е предвидено, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7. Длъжността на общинския съветник е изборна съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България и за изпълнението й общинският съветник получава доходи, съгласно чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Според чл. 34, ал. 1 ЗМСМА възнаграждението, което получават общинските съветници е за участието им в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет. Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат. За целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. В разпоредбите на чл. 4, ал. 1 КСО са предвидени различни хипотези, при които лицата упражняват трудова дейност и очевидно е, че част от тези хипотези не се отнасят за лица, които полагат труд по трудово правоотношение, тъй като последните подлежат на задължително обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Това се отнася и за хипотезите по чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО. Със законодателното включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика за целите на социалното осигуряване изборните правоотношения са приравнени на трудовите. Затова, след като в конкретния случай е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица Славей Младенов е упражнявал дейност като общински съветник, за която е подлежал на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, същият няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като не отговаря на задължителното изискване по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд, които са в същия смисъл, са правилни. Следва да се отбележи, че в смисъла на изложеното тълкуване на приложимите правни норми са решение № 11460/20.12.2005 г. по адм. дело № 5108/2005 г. и решение № 11751/12.10.2010 г. по адм. дело № 6733/2010 г., двете на ВАС, шесто отделение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна преценка на съда по възраженията на жалбоподателя за допуснати в административното производство съществени нарушения на процесуални правила. Изложените възражения и доводи са обсъдени от съда, направените от същия изводи са правилни и се споделят от настоящия състав. Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 1, изречение първо АПК, не може да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в липсата на нарочно уведомяване на лицето за започване на производство, след като то е започнало по искане на същото лице. Неоснователно е и оплакването за процесуално нарушение, допуснато от съда, изразяващо се в необсъждане на всички събрани доказателства. От мотивите на решението е видно, че съдът е обсъдил всички относими доказателства, като правилно е преценил доказателствената им сила. Не е налице необоснованост на решението, тъй като съдът не е игнорирал или изопачил доказателства, нито е допуснал превратно тълкуване на относими доказателства. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение