Решение № 154 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 450/2018 г.

Решение № 154 от 24.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 450/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова Производството е по чл. 307, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и в условията на евентуалност - чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по молба на "КНМ Груп" ООД за отмяна на влязлото в сила определение № 1697/21.05.2015 г. по гр. д. № 986/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено постановеното от Варненски районен съд решение № 542/04.02.15 г. по гр. д. № 9786/14 г. и е прекратено производството по предявения от "КНМ Груп" ЕООД против "Енерго Про - Продажби" АД иск на основание чл. 233 ГПК - поради заявен от управителя на "КНМ Груп" ООД К. Д. отказ от иска. Молителят поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като твърди, че е налице ново писмено доказателство за ненадлежно представляване на дружеството при извършения отказ от иска - влязлото в сила на 28.09.2017 г. решение № 764/26.10.2016 г. по т. д. № 762/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е признато, че вписването в Търговския регистър на управителя К. Д. въз основа на решение на Общо събрание на съдружниците от 08.05.2015 г. представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. При условията на евентуалност е заявено искане за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като определението за прекратяване на производството по делото е основано на съдебен акт по смисъла на разпоредбата - вписването в Търговския регистър на управителя на дружеството К. Д., който следва да се счита за отменен с влязлото в сила решение № 764/26.10.2016 г. по т. д. № 762/2015 г. на Варненския окръжен съд. Молбата за отмяна на евентуално въведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 4 ГПК е оттеглена и производството по делото е прекратено в тази част. Молителят претендира разноските по делото. Ответникът "Енерго - Про Продажби" АД оспорва молбата за отмяна, като възразява, че не е налице ново обстоятелство, нито ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК относно твърдян в хода на съдебното производство, осъществил се преди постановяване на съдебния акт факт, тъй като представеното от молителя доказателство, според него, е новосъздадено, за установяване на възникнал след постановяване на определението за прекратяване факт. Позовава се на ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че решението по иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), респ. - чл. 29 ЗТР, за признаване за установено вписването на несъществуващо обстоятелство, е непротивопоставимо за третите добросъвестни лица. Съдът, според ответника, има качеството на трето добросъвестно лице и поради това несъществуването на обстоятелството му е противопоставимо само за в бъдеще, поради което то не би могло да рефлектира върху допустимостта на постановеното съдебно определение. Въвежда и възражение, че определението за прекратяване на производството по делото би било недопустимо при ненадлежно представителство, а не неправилно, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е отречено да е налице по съображения, че само по себе си определението за прекратяване не е основано на постановление на съд със задължителна сила на пресъдено нещо по преюдициален за спора въпрос или на индивидуален административен акт, а постановяването му е последица от изразена от ищеца воля за отказ от иска, с оглед постигнато между страните извънсъдебно споразумение. Претендират се от ответника направените за производството разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, който е започнал да тече от датата на влизане в сила /28.09.2017 г./ на решение № 764/26.10.2016 г. по т. д. № 762/2015 г. на Варненския окръжен съд и е насочена срещу съдебен акт - определение за прекратяване на производството по делото на основание чл. 233 ГПК, който съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС подлежи на отмяна по реда на чл. 307 ГПК. Поради това се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият състав на Върховен касационен съд намира молбата за основателна на предпочитаното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съображенията за този извод са следните: Определението, с което се прекратява производството поради отказ от иска има за правна последица отричането правото на страната да предяви в бъдеще иск за същото вземане и на същото основание. Това действие на влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК е сходно на силата на пресъдено нещо, с която се ползва влязлото в сила решение на съда, макар с определението да не се постига разрешаване на материалния спор по същество, тъй като страната загубва правото си впоследствие да търси защита на субективното си право със сила на пресъдено нещо. С оглед тази правна последица в конкретната хипотеза, действието на решението, с което по реда на чл. 29 ЗТР вписаното към момента на постановяване на прекратителното определение законно представителство на ищеца е признато за несъществуващо обстоятелство, следва да бъде зачетено, като относимо към принадлежността на правото на иск на предявилата го страна, а не към нейното надлежно представителство в процеса, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото това действие на решението по чл. 29 ЗТР за в бъдеще от един момент нататък би се покрило с действието на правните последици на определението за прекратяване на производството, отричащо последващата допустимост на иска. Тъй като установяването на порока на вписването се извършва по исков ред, с цел противопоставянето му както на съда, така и на ответника, следва да се приеме, че в хода на исковото производство е била налице обективна невъзможност за установяване на това обстоятелство, а не бездействие на страната или процесуално нарушение на съда, каквото се изисква от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Действително, според съдебната практика, законното представителство е относимо към основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но тази практика е приложима само в хипотеза, при която страната е била представлявана в разрез с надлежно вписаното към момента на провеждане на производството законно представителство, с което съдът е могъл и е бил длъжен да се съобрази. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е допустимо позоваването и на новосъздадени доказателства, когато тяхното създаване по определен ред е и надлежния ред за установяването на факти, съществували по време на висящността на делото / в т. см. ППВС № 2/1977 г./. Въпреки, че обичайно практиката приема, че новите обстоятелства и доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се отнасят към основателността на иска и материалноправния спор по същество, следва да се отчете това, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не ограничава изрично вида и относимостта на обстоятелствата и доказателствата единствено до такива, касаещи съществото на спора. А доколкото законодателят е предвидил изрично възможност да бъде постигната отмяна /включително на определение за прекратяване поради отказ от иска/ при ненадлежно представителство по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, необосновано е такава възможност да бъде отречена в хипотеза, при която чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неприложим, а именно - когато формално надлежно заявеното към момента на депозирането му изявление за отказ от иска, обективно не е кореспондирало с волята на страната, от която изхожда и този факт е установен последващо. Не би могло да се приеме, че се касае до новонастъпило обстоятелство, свързано с легитимацията на законния представител на ищеца, направил волеизявлението за отказ от иска. Вписването на законен представител на ищцовото дружество, въз основа на признатото за липсващо /невзето/ решение на Общото събрание на съдружниците, не е обстоятелство, осъществено след влизане в сила на определението за прекратяване на производството, а обстоятелство, релевантно за исканата отмяна, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и решението по иска с правно основание чл. 29 ЗТР е доказателството за съществуването му към момента на прекратяването на производството. Това обстоятелство е новооткрито спрямо процесуалното правоотношение между страните и съда; то е настъпило по време на висящността на производството, но не е могло да бъде ефективно противопоставено в спора, поради необходимостта то да бъде установено по надлежен исков ред, който следва във времето влизането в сила на определението за прекратяване. В случая съдът се явява "трето добросъвестно лице" по отношение правните последици на решението по чл. 29 ЗТР спрямо правоотношението между страните по спора и принадлежността на правото на иск, а не в качеството му на адресат на волеизявлението на ищеца за отказ от иска. Въз основа на изложеното следва да се заключи, че приложима спрямо страните по спора е хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - налице е новооткрито обстоятелство, установено с ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото, доколкото то рефлектира върху правните последици на определението за прекратяването на исковото производство, изразяващи се в преклудиращо последващото разглеждане на иска по същество действие, с което страната не е могла да се снабди своевременно. Тъй като вписването на несъществуващо обстоятелство формално е обусловило процесуално представителство от лице, което не е имало интерес да твърди това обстоятелство, то последното не е и могло обективно да бъде твърдяно от страната, като обвързващо я процесуално действие, в хода на производството. Поради това към настоящата хипотеза не може да бъде механично пренесена съдебната практика, поддържаща, че страната следва да е твърдяла в хода на съдебното производство съответното, последващо доказано и обосновало отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК, обстоятелство с оглед преклудиращото действие на постановеното решение относно релевантните, съществували, но незаявени като значими за съществото на спора, факти. Молбата, като основателна на соченото предпочитано основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъде уважена. Предвид това, евентуално заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да се разглежда. Определението за прекратяване на производството следва да бъде отменено и делото върнато на Варненски районен съд за продължаване на процесуалните действия. При разглеждането на делото с оглед на изхода от спора следва да бъдат съобразени и направените в настоящото производство разноски, съгласно т. 4 на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд