Решение № 2641 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2018 г.

Решение № 2641 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11713/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Рудозем, подадена чрез пълномощник – адвокат А. Анастасов, против Решение № 309/8.08.2018 г., постановено по административно дело № 98/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отменена негова Заповед № 108/11.04.2018 г. за прекратяване на наемно правоотношение, на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Сочи се неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди заповедта. Ответникът – Д. Хаджиев, чрез адвокат М. Орманова оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважения по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като предлага да се уважи по изложени от него съображения. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на касационна проверка е решение на Административен съд – Смолян, с което е отменена заповед на Кмета на Община Рудозем за прекратяване на наемно правоотношение между общината и Д. Хаджиев. Заповедта е издадена на основание чл. 46, ал. 2, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, разпореждаща прекратяване на наемното правоотношение между Община Рудозем и Д. Хаджиев, поради изтичане на срока за настаняване в общинското жилище и на основание чл. 13 от Договор за наем от 16.08.2010 г. за наем на общински жилищен имот с административен адрес: [населено място], [адрес]. За да отмени заповедта, съдът е развил мотиви за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, изразяващо се в съдържащи се в нея противоречащи си фактически основания, което препятствало съдебния контрол. Приел е също така, че в случая не е била налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като в Заповед № 268/6.08.2010 г. на Кмета на Община Рудозем, разпореждаща настаняването в общинския жилищен имот на лицето Д. Хаджиев, не бил посочен срок за настаняване. Настоящият съдебен състав счита оспореното решение за неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 3 АПК. Оспорената заповед съответства на законоустановената форма по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като съдържа както правното основание по чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС, така и съответстващото му фактическо основание за нейното издаване, а именно - прекратяване на наемното правоотношение поради изтичане на срока за настаняване на наемателя. На следващо място, процесната заповед е издадена и в съответствие с приложимия материален закон. Видно от съдържанието на настанителната заповед, въз основа на която е възникнало наемното правоотношение между общината и Д. Хаджиев, е че в същата е регламентирано "да се изготви договор за наем за срок от 2 /две/ години". В този смисъл, безспорна и недвусмислена е била волята на административния орган за продължителността на срока за настаняване в общинското жилище - две години. Този двугодишен срок се следва и от разпоредбата на чл. 45 ЗОС, на основание на която е издадена заповедта и изрично посочена в нея. Същият срок за настаняване на наемателя е възпроизведен и в съдържанието на сключения договор за отдаване под наем на общински жилищен имот, като изрично в чл. 13 от същия е предвидена възможността за прекратяване на договора поради изтичане на срока му. Следователно, неправилен е изводът на първостепенния съд за това, че в Заповед № 268/6.08.2010 г. на Кмета на Община Рудозем, не бил посочен срок за настаняване, респективно настаняването на наемателя не било обвързано със срок, поради което разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС не е приложима в случая. Д. Хаджиев е бил настанен в общинско жилище за срок от две години, като след изтичане на този срок, е възникнала възможността, регламентирана в чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение. В тази хипотеза административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като за законосъобразното й упражняване е достатъчно да се провери дали е изтекъл срокът за настаняване в общинското жилище, което е налице в случая. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно е неправилно, същото следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Хаджиев срещу Заповед № 108/11.04.2018 г. на Кмета на Община Рудозем. При този изход на спора в полза на Община Рудозем, следва да се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски в хода на първоинстнационното съдебно производство, които са в размер на 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за извършени разноски, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,