ОТМЕНЯ решение 5122 от 09.08.2021г., постановено по адм. дело 8064 по описа за 2020г. на Административен съд София град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Подписвам решението с особено мнение, по следните съображения: Считам, че първоинстанционният съд е изяснил всички правнозначими факти и не се налага събиране на нови доказателства след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Считам, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следваше да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. Не е спорно, че имотът, чието изземване е разпоредано със заповедта, се държи от дружеството жалбоподател, въз основа на Споразумението, сключено на 07.04.2015г. В него изрично е посочено, че е споразумение за парично обезщетение за ползването на терена общинска собственост след прекратяване на наемен договор. Дружеството е страна по договора "ползвател", което е поело задължение да заплаща парично обезщетение "за времето на ползване на общинския терен". Следователно, споразумението е валидно правно основание за държането на терена от дружеството касатор. Неправилно първоинстанционният съд приема, че споразумението урежда само облигационните имуществени отношения между страните. То е сключено занапред и предвижда правата и задълженията на двете страни, свързани с ползването на терена от дружеството срещу което се дължи парично обезщетение в посочен размер и срок за плащане. Споразумението е сключено "за времето до провеждане на конкурс и предприемане на окончателни действия от страна на собственика за освобождаване на общинския терен, в съответствие с нормативните разпоредби или до освобождаване на общинския терен от страна на ползвателя". По делото липсват доказателства, а и не се твърди, изпълнение на условията на някоя от предвидените в т.3 хипотези за прекратяване на споразумението, поради което позоваването от административния орган само на това основание е незаконосъобразно. Органът не се позовава в заповедта на друго основание за прекратяване на споразумението (неплащане на дължимо обезщетение за ползване), а посоченото от него фактическо основание ( по т.3 от споразумението) не се установява. Затова на посоченото в обжалваната заповед фактическо основание, тя се явява незаконосъобразна. Съдът извършва преценка за законосъобразност на оспорен акт само въз основа на фактите, посочени от органа като основание за издаването му. Недопустимо е да се допълват или заместват мотивите на органа, като извън предмета на съдебната проверка остава действителното фактическо положение и дали е налице друго (извън посоченото от органа) основание за издаване на акта. Съдия Любомира Мотова: