Решение № 182 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1284/2015 г.

Решение № 182 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1284/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производство по чл. 290 ГПК. [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Т. Т. от АК-Благоевград, е подал касационна жалба срещу решение № 4988 от 27.11.2014 г. по гр. д. № 821/2014 г. по описа на окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 5540 от 05.08.2014 г. по гр. д. № 2619/2013 г. на районен съд Благоевград. С него е признато за незаконно и е отменено дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 11/13.09.2013 г. на управителя на [фирма], [населено място], както и работодателят-касатор е осъден да заплати на И. Й. Г. от [населено място] суми на основание чл. 128, т. 2 КТ /705, 53 лева/ и чл. 224, ал. 1 КТ /132, 84 лева/, а са отхвърлени насрещни искове на касатора срещу И. Й. Г. от [населено място] с правни основания чл. 211 КТ, чл. 293, ал. 2 КТ, чл. 45 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД съответно за сумите 4315 лева, 240 лева, 270 лева, 585 лева, 425 лева и 358 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът И. Й. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. А. от АК-Благоевград, е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В него поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и претендира разноските за касационното производство. С определение № 650 от 10.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решението само по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като са формулирани следните въпроси: Кога обясненията на служителя не са изслушани или дадени по негова вина и необходимо ли е откриване на специална процедура за дисциплинарното производство. Обжалването е допуснато на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, т. к. е посочена и съобразена задължителна практика на ВКС - напр. решения № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. IV г. о.; № 171 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 68/2009 г. на III г. о.; № 122 от 27.05.2013 г. по гр. д. № 975/2012 г. III г. о.; № 363 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 354/2011 г. на III г. о.; № 8/01.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г. на IV г. о. и др., с която са приети разрешения, различни от дадените в разглежданото решение. Със същото определение е намерена за недопустима касационната жалба в частта по паричните искове, тъй като цената им е под допустимия размер от 5000 лева - чл. 280, ал. 2 ГПК. В тази част определението е влязло в законна сила. В отговор на поставените въпроси следва да се има предвид, че работодателят не е длъжен да уведоми работника или служителя за наличието на висящо дисциплинарно производство, нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Работодателят не е длъжен също така в искането за обяснения и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да е посочено по ясен и разбираем за работника начин - р. по чл. 290 ГПК № 8/01.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г. на ВКС, IV г. о. Това означава, че работникът или служителят трябва да може да индивидуализира фактическите белези на събитието /повода/, дало основание на работодателя да изследва и проверява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 186 КТ - виновно неизпълнение на трудовите задължения - чрез изслушването му или приемането на писмените му обяснения и събиране и оценка на посочени доказателства. По съществото на спора: За да уважи иска на И. Й. Г. от [населено място] срещу касатора [фирма], [населено място], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ /за отмяна на незаконно уволнение/, съставът на въззивния съд е приел, че той е основателен поради неспазване на императивните изисквания на чл. 193, ал. 1 КТ, а делото трябва да се реши без да се разглежда спорът по същество - чл. 193, ал. 2 КТ. Посочил е, че поисканите от работодателя с покани от 07.08.2013 г. и 09.09.2013 г. обяснения са неясни и неконкретизирани, състоят се буквално от едно-единствено изречение, поради което работникът е бил лишен от възможност да се запознае с това, за какви конкретни нарушения дължи обяснения. Не е спазено изискването по един ясен, недвусмислен и разбираем за работника начин да се поискат обяснения. Тези констатации на съда не се оправдават от фактическа страна и са довели до необоснованост на постановения съдебен акт. Видно от данните по делото работникът е уволнен от длъжността шофьор на товарен автомобил, като са издадени два акта - заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" от 13.09.2013 г. и заповед за прекратяване на трудовия договор от същата дата. В първата заповед е посочено, че наказанието се налага поради 1. извършено нарушение ПТП, 2. закъснение доставка на стока 3. неукрепване на товар, които нарушения са извършени 1. на 06.06.2013 г. 2. на 16.07.2013 г. и 3. на 02.08.2013 г., а във втората - поради несправяне /неукрепване на товар, закъснения доставки на стоки/ и груби нарушения /ПТП поради липса на съобразителност/, т. е. приповторени са нарушенията на трудовата дисциплина от първата заповед. И двете заповеди са получени лично от адресата. На 07.08.2013 г. и на 09.09.2013 г. на работника са връчени и писмени покани, с които работодателят е дал 3-дневен срок за писмени обяснения във връзка с транспортна заявка позиция 1738/308/0007 и за товар по транспортна заявка № 50131010604. Няма данни и твърдения наказаното лице да е отговорило писмено или да е дало устни обяснения, свързани с обстоятелствата около инцидентите с посочените товари, за да може работодателят да събере и оцени доводите му и представените доказателства. Следва да се приеме, че мотивите за дисциплинарното уволнение са ясни и конкретни. Посочено е за кои нарушения на трудовата дисциплина се налага наказанието и кога са извършени, както и са поискани писмени обяснения за инциденти с товари, които са индивидуализирани с номера на позиция и заявка. Поради това не може да се приеме становището на въззивния съд, че работникът не е разбрал за какви дисциплинарни нарушения са поискани обясненията и не е могъл да реализира защитата си. Още по-малко този случай може да се приравни към липса на предварително изслушване на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 2 КТ, какъвто извод съдът е направил в мотивите на решението си. Той е трябвало да прецени за кои нарушения са поискани обясненията, посочени в двете писма на работодателя, кореспондират ли те с нарушенията в заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовия договор, а след това да продължи разглеждането на делото спрямо тези нарушения при съобразяване изискванията на чл. 194 КТ - относно сроковете за налагане на наказанията и по същество - относно осъществяването на самите нарушения и дали те имат характеристиката на такива по смисъла легалното определение, дадено в чл. 186 КТ. Последната преценка ще се направи във връзка с оспорванията, заявени в основната и поправената искова молба и събраните по делото доказателства. Накрая съдът при установяване на нарушенията или на някои от тях трябва да се произнесе за съразмерността на наложеното наказание - чл. 189, ал. 1 КТ. Изложеното налага касиране на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане при съблюдаване на дадените указания. Допуснатото нарушение на материалния закон по чл. 193 КТ е довело до съществени процесуални нарушения, в резултат на които въззивният съд е отказал да се произнесе по съществото на правния спор, с който е бил сезиран. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.