Решение № 12316 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7015/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Григоров от гр. София против Решение 550/02.02.2021 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 6353/2020 г., с което съдът отхвърлил жалбата му против Експертно решение 1313 от 09.06.2020 г. по протокол 106 на Специализиран състав по хирургични и ортопедични болести при Национална експертна лекарска комисия и го осъдил да заплати 100 лева разноски. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за законосъобразност на административния акт. Твърди, че определеният му процент на трайно намалената работоспособност не съответствал на обективното му здравословно състояние, нито на степента на увреждане, вследствие на претърпяната злополука. По тези съображения счита, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което касаторът моли да бъде отменено, както и да му се присъдят сторените разноски по делото. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия, не изразява становище. Ответникът - Медицински институт - МВР, не изразява становище. Ответникът - Агенция за хора с увреждания не ангажира становище. Ответникът Териториално поделение на Национален осигурителен институт София - град, не изразява становище по жалбата. Ответникът Регионална дирекция Социално подпомагане София - град, не изразява становище. Ответникът Областна дирекция на МВР - Враца, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е Експертно решение (ЕР) 1313 по протокол 106 от 09.06.2020 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, което е постановено в производството по оспорване на издаденото по рано ЕР на ТЕЛК от Медицински институт на МВР 0647 по протокол 201 от 12.12.2019 г. спрямо касатора. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че Н. Григоров е претърпял травматично увреждане на [наименование], високостепенни . За определен период от време лицето е било временно неработоспособно. Констатациите за здравословното му състояние са обективирани в протокол 231/ 09.12.2019 г. на ЛКК при Медицински институт на МВР. След преценка на съдържанието на протокола и извършен преглед на Григоров, с Решение 0647 от 12.12.2019 г. ТЕЛК Общи заболявания към Медицински институт на МВР намира, че Н. Григоров е работоспособен, при облекчен режим и при спазване на противопоказни условия на труд. Предписана му е рехабилитация и физиотерапия на ЛКК. ТЕЛК се е произнесъл и по походката му, определил я като самостоятелна с накуцване, констатирал е нестабилен стоеж вдясно. Окончателно е посочил 20 % трайно намалена работоспособност на лицето. Недоволен от констатациите в него, Григоров обжалва решението на ТЕЛК пред НЕЛК, която с Решение 1313/09.06.2020 г. от Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза, потвърждава ЕР на ТЕЛК в частта относно временната неработоспособност до 17.12.2019 г., вкл., след което не се следва временна неработоспособност по този повод. НЕЛК е дала препоръки за поредна ЛФК и физиотерапия при амбулаторни условия, при които не следва временна неработоспособност, предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). В образуваното административно производство, по което е бил издаден оспореният пред съда административен акт, компетентните длъжностни лица са спазили административната процедура, като с писмо рег. НЕЛК-543/15.01.2020 г. на НЕЛК, както жалбоподателят, така и всички заинтересовани страни по делото, са били уведомени за образуваното в НЕЛК административно производство по чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). За установяване на спорните въпроси по делото, свързани със здравословното състояние на касатора, по повод на травматичното му увреждане, първоинстанционният административен съд е допуснал изслушването на единична съдебно медицинска експертиза. Заключението на вещото лице е било кредитирано и възприето от съда, като вярно и безпротиворечиво дадено. Въз основа на него съдът счита, че при наличното ограничено движение в е било необходимо продължаване на лечението с ЛФК и физиотерапия, които да са дълготрайни. Продължителното лечение, следователно е било причина да се определи процент ТНР и то за период от две години, видно от решението на ТЕЛК. При тези фактически обстоятелства, относими за правния спор, съдът е осъществил контрола за законосъобразност на административния акт по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, след като е констатирал, че жалбоподателят е лице, имащо право да оспори решението на НЕЛК по чл. 63, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Съдът е изложил съображения, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, като решението на НЕЛК е мотивирано, защото съдържа конкретни фактически и правни съображения за неговото издаване, като се потвърждава решението на ТЕЛК относно процента ТНР и срока. В решението се съдържа описание на всички медицински документи, послужили за формиране на изводите на НЕЛК за здравословното състояние и работоспособност на Н. Григоров. При постановяване на решението си НЕЛК не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът счита, че оспореното ЕР на НЕЛК не противоречи и на приложимите материалноправни норми. За да се произнесе в този смисъл административният съд се е позовал на приложението на чл. 6, ал. 1 НМЕ, както и в кои случаи е налице тя. При обсъждане на лимитативно изброените хипотези на временна неработоспособност, при които лицето не може да работи, съдът е достигнал до извод, че за касатора, който е бил освидетелствано лице, вече не е налице установената по-рано временна неработоспособност. Обосновава се със заключението на медицинската експертиза по делото, разгледано по-горе в изложението. При съвкупния анализ на представите с административната преписка и по делото доказателства, съдът намира, че от прегледа на жалбоподателя, вкл. и от ЛЛК, в срока на временната нетрудоспособност, не е установено състояние оправдаващо продължаването й. С тези доводи и съображения първоинстанционният административен съд отхвърля жалбата на Н. Григоров срещу ЕР на НЕЛК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя фактическите установявания на първоинстанционния съд, които вярно отразяват обстоятелствата по делото, релевантни за правилното разрешаване на правния спор. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че обжалваното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), действащ в законен състав, в кръга на неговите правомощия, мотивиран е съобразно посоченото в чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Оспореното ЕР на НЕЛК е постановено след проверка и разглеждане на приложената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Въз основа на нея НЕЛК е обсъдила фактическите и правните основания за издаването на решението на ТЕЛК и е изложила собствени такива. Тези съображения на НЕЛК са в съответствие и с относимите материалноправни норми, като е изтъкнато защо не се налага продължаване на временната неработоспособност на Григоров. В този мисъл не е нарушена и нормата на чл. 32, ал. 2, т.1 ПУОРОМЕРКМЕ, както е възразил касаторът. Изложеният правен извод се потвърждава от заключението на вещото лице, като съдът правилно е назначил единичната съдебно медицинска експертиза за проверка на спорните обстоятелства. Заключението е обсъдено от първоинстанционния административен съд в решаващите му мотиви относно материалната законосъобразност на акта. Заключението не е опровергано от Григоров досежно причините, поради, които не се налага продължаване на определения първоначално срок. По правило неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието му не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаването, а оттук и на законосъобразността му. Но в конкретната хипотеза оспореното решение на НЕЛК е мотивирано, поради което правилно административният съд е достигнал до извод в този смисъл. Не се констатират нарушения на производствените правила при издаване на акта, водещи до неговата отмяна, а като краен извод следва, че същият е съобразен с материалния закон. В този смисъл, правилно и обосновано съдът намира, че за Григоров не са били налице материалните предпоставки по чл. 6, ал. 1 НМЕ в относимата редакция за да се приеме, че не може или е възпрепятстван да работи поради изброените в нормата причини, т. е., че е бил в състояние на временна неработоспособност по изложените от него причини, както в първоинстанционната жалба, така и в касационната жалба. Следва да се посочи, че продължителният период на възстановяване и препоръката за промяна в условията на труд, за избягване евентуални противопоказни условия съгласно констатациите на вещото лице, не обосновават временна неработоспособност на жалбоподателя, в какъвто смисъл са били и съображенията на административния съд. В конкретния случай, при постановяване на решението си първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. Решението му е и обосновано, като не се констатират допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение и същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, искането на касатора, за присъждане на разноски в настоящото производство, е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение