Решение № 14454 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13960/2011 г.

Решение № 14454 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13960/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Георги Йорданов Илиев от гр. Велико Търново, чрез адв. Йорданов, против решение № 357/20.09.2011 г. пост. по адм. д. № 425/2011 по описа на Административен съд - Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на Заповед за задържане с рег. № 32/18.04.2011 г. по описа на ОД на МВР - Велико Търново, рег. № 943/18.04.2011 г. на РУ "Полиция" - гр. Горна Оряховица, издадена от инспектор при сектор "БОП" - гр. Велико Търново при ГД "БОП" МВР - гр. София. Наведени са доводи за неправилност на решението за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендирани са разноски по делото. Ответникът - инспектор при сектор "БОП", Велико Търново, представляван от юрисконсулт Стоядинов, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Претендирани са разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните счита следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес като същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съгласно нормата на чл. 63 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От данните по делото е видно, че касаторът е бил съпричастен към извършване на конкретно престъпление по смисъла на чл. 252 от НК, за което е образувано досъдебно производство ДТ 38/2010 г. по описа на ОСО при ВОП. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са били налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на касатора, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Заповедта е издадена на основание същата приложена норма на ЗМВР. Правилни са и другите изводи на първоинстанционния съд, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Спазени са административнопроизводствените правила и същата заповед съответства с целта на закона. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноските за настоящата касационна инстанция, възлизащи на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение като размерът е определен съобразно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,