Решение № 6286 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2420/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община Район Овча купел чрез процесуален представител главен юрисконсулт В. Петков против Решение 12332/27.10.2024 г., постановено по адм. дело 5782/2024г. по описа на Административен съд София град. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, като спорът бъде решен по същество и се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендират се сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответната страна Р. Б. Б. не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С Решение 12332/27.10.2024 г. по адм. дело 5782/2024 г. Административен съд София град е отменил Заповед РОК-РД55-38/20.05.2024 г. на кмета на Район Овча Купел и преписката е върната за ново произнасяне по искането на Р. Б. Б. с вх. РОК23-КМ-171/07.05.2024 г. в съответствие с указанията, дадени в обжалваното решение. За да достигне до този правен резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка: Административното производство е образувано по искане на Р. Б. Б., подадено до кмета на район Овча купел с вх. РОК23-КМ01-171/07.05.2024г., за изплащане на компенсация за направени разходи по обучение и отглеждане на детето ѝ П. А. Т. (роден на [дата]). Към искането е приложен Договор 001/02.01.2024 г. за присъединяване към Родителски кооператив Цветна надежда , сключен с Фондация Ум, характер и личност , както и копия от платежни документи за платени такси за периода 01.03.2024 г. 30.04.2024 г. По силата на договора кооперативът, чрез учители и родители на смяна, осигурява обучение по основни образователни направления съгласно държавните образователни изисквания, срещу месечна такса от 450 лева. Производството е приключило с издаване на Заповед РОК-РД55-38/20.05.2024 г., с която Кметът на район Овча купел е отказал изплащане на компенсация. В мотивите си административният орган е посочил, че представеният договор с Родителски кооператив Цветна надежда не отговаря на изискванията на приложимата Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места (тук и по-долу само Наредбата , обн. ДВ. бр.20 от 9 март 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.79 от 21 септември 2021г.). Съдът при извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия по смисъла чл.10, ал. 2 от Наредбата. Писмената форма е спазена, но при издаването неправилно е приложен материалния закон както и липсват мотиви за издаване на акта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел за установено, че Заповед РОК-РД55-38/20.05.2024 г. на кмета на Район Овча Купел е действителен административен акт като издаден от компетентен орган, който е действал в рамките на предвиденото в чл. 10 от Наредбата и чл. 44 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). На първо място, съдът правилно е констатирал, че в административния акт липсват мотиви, които да обосновават отказа за изплащане на компенсация. Административният орган не е посочил конкретно на кое от изчерпателно изброените условия по чл. 3, ал. 1, т. 1 т. 6 от Наредбата не отговаря искането на жалбоподателката. Недоказани остават твърденията му, че е осъществена проверката за наличието на условията по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от нея. Същевременно, липсват мотиви и в съобщението, с което Б. е уведомена за постановения отказ, както и в други документи, съставени във връзка с издаването на заповедта. В разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК законодателят въвежда изискване за форма на акта и той следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. да бъде мотивиран. От нормативно установеното изискване за мотивиране на акта се налага изводът, че от органа следва да се изложат конкретни съображения за неговото издаване - както фактически, така и правни. Освен конкретни, развитите съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право и хипотезата на приложимата правна норма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща както възможността за упражняване на контрол за законосъобразност върху същия, така и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Изискването за мотивиране на акта е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Съдът не може и не следва да замества мотивите, фактическите и правни основания за издаване на административния акт, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би нарушил един от основните принципи в административния процес - принцип за равенство на страните, прогласен в чл. 8 АПК. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В конкретния случай обаче такива мотиви липсват изцяло, което съставлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила и само по себе си е основание за отмяна на акта. Условията и процедурата за компенсиране на извършените разходи от родителите на деца на тригодишна възраст до постъпването им в първи клас са посочени изчерпателно в чл.3, ал.1, т.1-т.6 от Наредбата. При тяхното кумулативно наличие, както е в настоящия казус, административният орган е компетентен да разпореди исканата парична компенсация, в полза на правоимащото дете, което следва да се обучава. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата , само когато не са налице условията по чл. 3, кметът на общината издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото органът не е направил преценка за наличие на кумулативните изисквания на чл. 3 от Наредбата, която разпоредба се явява и приложима материалноправна норма за основателността на искането на Р. Б. Б., в качеството й на майка на детето П. А. Т.. На следващо място съдът е анализирал допустимостта на предявеното искане и обосновано е достигнал до извод, че в случая са изпълнени всички условия, предвидени в чл. 283, ал. 12 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), както и в Наредбата. Безспорно е установено, че детето П. Т. е кандидатствало за прием в общинска детска градина, но не е било прието поради липса на свободни места, като същевременно не му е предложено друго равностойно място в общинско заведение. Това обстоятелство е безпротиворечиво и не се оспорва от административния орган. Следователно е налице първото материалноправно условие за възникване на право на компенсация. Освен това, е сключен договор с юридическо лице с нестопанска цел, което предоставя организирани услуги за обучение и отглеждане на деца, и което, видно от съдържанието на договора, провежда обучение в най-малко четири образователни направления, съгласно държавния образователен стандарт. Това покрива изискванията на чл. 4, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Наредбата (Решение 294 от 13.01.2025 г. по адм. д. 8274/2024 г., VІ отд. на ВАС ). В допълнение, съдът правилно е отбелязал, че ЗПУО (чл. 280 и чл. 283) има за цел осигуряване на равен достъп до образование и подкрепа за личностното развитие, включително чрез финансово подпомагане със средства от държавния бюджет. Отказът на административния орган да компенсира направените от родителя разходи в случай, когато са изпълнени всички законови и подзаконови условия, е в противоречие с целта на закона и принципа на равнопоставеност. Грижата за децата и тяхното образование е висша ценност за демократичното общество, гарантирана е от чл. 6, чл. 23 и чл. 53, ал.1 от Конституцията на Република България, чието изпълнение административният орган следва да съобразява при осъществяване на своята изпълнителна дейност. Неоснователни са възраженията относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Следователно, съдът законосъобразно е достигнал до извода, че поради липсата на мотиви, така и поради неправилна материалноправна преценка на заявлението, издадената заповед подлежи на отмяна като незаконосъобразна. По изложените съображения, първоинстанционния акт се явява правилен и не страда от наведените касационни основания за отмяна, предвид което следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение