Решение № 14803 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5038/2009 г.

Решение № 14803 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5038/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Николай Стефанов Яръмлъков от София, срещу Решение № 62/27.01.2009 г., постановено от Варненски окръжен съд по адм. д. № 1599/2006 г. Счита, че решението е немотивирано. Съдът не бил направил никакви правни изводи по фактите и доказателствата. Неправилни били констатациите на съда за спазване изискванията на чл. 28, ал. 6 и 7 от от ППЗСПЗЗ. Ответникът по жалбата - областният управител - в писмено становище оспорва жалбата. Заинтересованата страна не е взела становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество Върховният административен съд установи следното: Варненският окръжен съд е бил сезиран с първоначална жалба от касатора срещу заповед на областния управител на област Варна, с която е одобрен ПНИ в частта относно новообразуван имот № 2351, от който му се отнемат неправилно 200 кв. м., в които има трайни насаждения. Съдът е отхвърлил жалбата като незаконосъобразна. От заключението на вещото лице по назначената експертиза е установил, че процесният имот с площ от 600 кв. м. е отреден за жалбоподателя ползувател, а за разликата над тях и разлика от друг съседен имот е образуван нов № 33004 с площ от 532 кв. м., отговарящ на изискванията за самостоятелен и отреждане за застрояване, който е възстановен на бившите собственици. При направеното ограничение на имота на жалбоподателя и новообразувания имот границите на ПНИ не засягали сгради, надземни и подземни съоръжения, поради което е приел, че не са нарушени изискванията на чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ. За да оспорва решението, касаторът твърди, че отстоянието, според заключението на вещото лице на границата на новообразувания имот 3004 е на 2 м. от построената масивна жилищна сграда в неговия имот, а на самата граница имало резервоар. Върховният административен съд намира доводите неоснователни. същите са в противоречие с основното и допълнително заключение на вещото лице, което е отчело площта на новообразуваните имоти, този на жалбоподателя № 2351, който е бил 850 кв. м. Тъй като от разликата над 600 кв. - 250 кв. м. не е можело да се образува самостоятелен парцел, при изработване на ПНИ заедно с разлики от съседен имот е образуван новия - 3004, с площ 532 кв. м. Противно на твърдяното от жалбоподателя според вещото лице при ситуирането на двата имота със съответните имотни граници същите отговарят на на нормативните изисквания за имот с отреждане за индивидуално застрояване и в съответствие с изискванията на чл. 19 от ЗУТ. От съществено значение е изричната констатация на в. лице, че с промяната на границата на имот № 2351 с ПНИ не се засягат сгради и съоръжения, а само трайни насаждения, плодни дървета. Съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ "с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. А според ал. 7 на същия член разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя". Тези условия в случая са безспорно установени, противно твърдяното от жалбоподателя. Решаващият съд е взел предвид това и в съответствие с наличните данни правилно е приел, че не се констатира нарушение в изготвения ПНИ по отношение двата имота. Решението му е мотивирано с установените факти. Същото е законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение