Решение № 6874 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2008 г.

Решение № 6874 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хасан Мустафов Шабанов от с. Церовище, против решение № 474/9.06.2008 г. постановено по адм. д. № 4999/2007 г. на Административен съд София-град. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 6 от ЗПГРРЛ. Ответната страна - областният управител на област София не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба приема, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Хасан Мустафов Шабанов против заповед № РЛ-146/6.06.2007 г. на областния управител на област София, с която е отказано да се изплати еднократно парично обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица по изложени съображения, че на лицето е било изплатено обезщетение по закона, който факт не се оспорва. Решението е правилно. С изменението на чл. 1 от ЗПГРРЛ и създаването на нова т. 14 (ДВ, бр. 29 от 5.04.2005 г.) се въвежда ново основание за претендиране на еднократно обезщетение за лица лишени от пенсия. Това обаче не означава, че се създава възможност за повторно изплащане на обезщетение макар и на друго основание, каквото всъщност се иска от жалбоподателя. Към момента на подаване на заявлението от касатора с вх. № 94 ХХ133 от 13.09.2005 г. е действала разпоредбата на чл. 6 от закона, която е предвиждала забрана за повторно получаване на обезщетение макар и на друго основание. Такава възможност е въведена с изменението на чл. 6 от закона ДВ, бр. 26/2008 г. по силата на която правоимащите имат право да търсят обезщетение за всяка репресия поотделно, като полученото обезщетение се приспада. Доколкото се касае до материално правна норма, същата има действие за напред и за лицето остава възможността отново да поиска обезщетение за лишаването от пенсия - чл. 1, т. 14 от ЗПГРРЛ в срока съгласно § 7 от ЗР на ЗПГРРЛ, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Към момента на подаване на заявлението от жалбоподателя за обезщетение за репресия по чл. 1, т. 14 от закона възможност за определяне на такова не е съществувала с оглед законовата забрана в чл. 6 от ЗПГРРЛ, поради което и правилно съдът е приел отказа на административния орган за законосъобразен. Законосъобразни са изводите на съда, че съгласно чл. 2, ал. 1 ЗПГРРЛ посочените лица имат право на еднократно парично обезщетение и според чл. 6 от същия закон(в редакцията към момента на постановяване на заповедта ) не се изплаща обезщетение на лицата, които са получили обезщетение по досегашния ред. Съдът правилно е приложил посочените правни норми, обуславящи законосъобразността на изводите му. Съдът правилно е приел, че с изменението на чл. 2, ал. 2 от ЗПГРРЛ с ДВ, бр. 29/5.04.2005 г. не се предоставя нова правна възможност на жалбоподателя да претендира за ново обезщетение. С изменението се дава възможност на репресираните лица не поискали до този момент обезщетение да искат такова поотделно за всяка изтърпяна от тях репресия. Същата правна норма следва да се тълкува систематично с разпоредбата на чл. 6 от закона, в редакцията и към момента на издаването на оспорения административен акт, който изключва възможността за повторно искане за обезщетение от лицата получили такова. Тази несправедливост по отношение на лица изтърпяли няколко репресии, но получили еднократно обезщетение е поправена от законодателя, но едва с изменението на чл. 6. Дв, бр. 26/2008 г. В сочената касатора съдебна практика решение № 1622 от 14.02.2007 г. на ВАС, не сме изправени пред основанието на чл. 6 от ЗПГРРЛ, тъй като в този казус в първия случай се търси обезщетение на лично основание, а във втория случай се търси обезщетение като наследник на репресирано лице. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение