Решение № 2581 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2014 г.
ВАСVII отделение10.03.2015 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 от 20.05.2014 г., постановено по адм. дело № 45/2014 г. по описана на Административен съд -Ямбол . Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2581 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9242/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Митко Желязков Желязков и Диана Миткова Желязкова и двамата от гр. Ямбол, чрез процесуалният им представител адв. Енчева, против решение № 47 от 20.05.2014 г., постановено по адм. дело № 45/2014 г. по описана на Административен съд -Ямбол, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-14-112/21.01.2014 г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РД "АА") - Ямбол, потвърдена с решение № РД-14-112/5 от 20.02.2014 г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. София, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). В касационната жалба са наведени доводи, че оспореният съдебен акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - изпълнителният директор на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Ямбол, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд -Ямбол е отхвърлил жалбата на Митко Желязков Желязков и Диана Миткова Желязкова против заповед № РД-14-112/21.01.2014 г. на изпълнителния директор на Регионална дирекция РД "АА" -Ямбол, с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е приложена принудителна административна мярка (ПАМ)- "Спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на автомобил Форд Ескорт, с рег. № У 4357 КК, собственост на Диана Миткова Желязкова и е определено място за домуване - платен охраняем паркинг - гр. Ямбол, ул. "Търновска" № 170 . За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че на 21.01.2014 г. при извършена на съвместна полицейска операция с ПИП- Тунджа, сектор пътна полиция и служители на РД "АА" - гр. Ямбол за спазване на разпоредбите на ЗАвП и Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове е било установено, че Митко Желязков Желязков извършва обществен превоз на пътници без да има издаден лиценз за превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. На жалбоподателя е бил съставен Акт за установяване на административно нарлушение (АУАН) № 177041/21.01.2014 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, въз основа на който е издадена и процесната заповед за налагане на ПАМ. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган в законоустановената форма и при спазване на административно производствените правила. Счел е, че с оглед данните по административната преписка е извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а с. з. Въз основа на изложените мотиви е постановил оспореното решение. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз " е дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП - това е всеки превоз с моторно превозно средство, който се извършва срещу заплащане. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач, който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Разпоредбата предвижда, че обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3 за всяко превозно средство. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Анализът на горните разпоредби води до извод, че за да се наложи ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП е необходимо да е осъществен състав на административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. По смисъла на ЗАвП "обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че с моторното превозно средство на касаторката Желязкова е извършен превоз на пътници срещу заплащане, както и че не е налице издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Този факт е достатъчен, за да се дефинира превозът като обществен и с оглед на това деянието да попадне под разпоредбите на закона. Съдът, при вярно установени фактически обстоятелства, правилно е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП за прилагане на оспорената ограничителна мярка Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелките Колева, Асенова, Христова и Ахмедова, дадени в съдебно заседание, тъй като същите са непоследователни, противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Възражението, че три от свидетелките не са грамотни и не са знаели какво подписват е несъстоятелно и обслужва защитната теза на касатора, поради което решаващата инстанция обосновано е кредитирала събрания по преписката доказателствен материал и не е дала вяра на свидетелските показания, които са противоречиви и непоследователни. От съставения АУАН, чиито констатации не са опровергани в съдебното производство, както и от показанията на свидетелите Петров и Минков, които са логични, последователни, в унисон с останалите доказателства по делото и съответно кредитирани от съда, може да се направи категоричен и обоснован извод, че Желязков е нарушил виновно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗАвП. Предвид изложеното първоинстанционния съд е решил спора съобразно данните по административната преписка и изслушаните по делото свидетелски показания, както и в съответствие с приложимите законови разпоредби, като правилно е приел за недоказана защитната теза на жалбоподателя, за липса на осъществено административно нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАвП и отсъствие на предпоставките по § 1, т. 3 от ДР на ЗАвП. При вярно установените фактически обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че са обективирани предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП за прилагане на ПАМ. Установените от органа релевантни факти не са оборени от касаторите по надлежния процесуален ред. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна. Общественият превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност. На базата на изложеното, твърденията на касаторите относно неистинността на установените факти не намира опора в данните по делото. При направената съвкупна преценка на доказателствения материал Административен съд Ямбол е извел верен фактически и правно обоснован извод, че са налице основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. Изводът на съда за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. При липса на релевираните касационни основания за отмяна и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 1
- чл. 106, ал. 2, т. 1