Решение № 248 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6031/2007 г.

Решение № 248 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6031/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба В. Х. А. от град Д., против въззивно решение № 45/6.03.2007 по гр. д. № 453/2006 г. по описа на Варненския апелативен съд, г. о. Обстоятелствата по делото са следните: Д. И. Д. от град Д. е предявил против В. Х. А. от град Д. иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.). В исковата молба ищецът твърди, че с определение по ч.гр. д. № 206/2005 г. на Добричкия районен съд е осъден да заплати на ответника сумата 11500 лева, предоставени му с договор с нотариална заверка на подписите от 3.11.2000 г. в заем. Твърди също така, че е получавал от ответника и баща му, в качеството им на заложна къща многократно заеми, които е връщал в срок с голяма лихва, но никога не е получавал посочената в договора сума. С решение № 37/19.05.2006 г. по гр. д. № 608/2005 г. Добричкият окръжен съд, г. о, е уважил иска. С решение № 45/6.03.2007 г. по гр. д. № 453/2006 г, по въззивна жалба от ответника по исковата молба В. Х. А.а, Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че искът е основателен. Изводът е обоснован, както с представените писмени доказателства и показания на разпитаните по делото свидетели, така и обясненията на страните, от които се установява, че те не са имали в действителност волята, материализирана в представения договор за заем, а именно ответникът по исковата молба да предостави, а ищецът да получи заем в размер на сумата 11500 лева, която да върне в уговорения срок. Прието е също така, че след като заемодателят не е предал на заемополучателя/ищец/ процесната сума, липсва задължение за последния да му я върне. Срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба - В. Х. А., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). Като довод се сочи допустимостта на касационната жалба, независимо от обстоятелството, че цената на иска е под 25000 лева. Твърди се, че не се касае за търговско дело. По съществото на спора се правят оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда се довод, че искът е неоснователен предвид представения по делото договор. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.) относно разпределението тежестта на доказване при документиране на правоотношението. Твърди се също така, че по делото не съществува спор, че исковата сума е получена от ищеца. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Ответникът по касация - Д. И. Д., е депозирал възражение по смисъла на чл. 218г ГПК (отм.), с което оспорва касационна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Излагат се и съображения да недопустимост на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид възражението на ответника по касация и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "б" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. В случая не се касае за търговско дело, тъй като сключения договор е между две физически лица, като нито едно от тях не е действувало в качеството му на търговец. В случая е без значение обстоятелството, че ответникът по исковата молба и баща му имат заложна къща. Разгледана по същество жалбата обаче е неоснователна. Законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила Варненския апелативен съд е приел, че искът е основателен, тъй като по безспорен начин е установено, че ответникът по исковата молба не е предал на ищеца процесната сума. Правилно този извод е обоснован с обясненията на страните. В случая изявлението на касационния жалбоподател в настоящото производство пред първата инстанция, че не е дал на ищеца процесната сума, за която е подписан договора, следва да се приеме като признание на твърдян от ищеца факт. Правилно е прието, че са без значение фактите и обстоятелствата за наличие на други парични взаимоотношения между страните, тъй като те не са предмет на процесния договор. Предвид изложеното изцяло неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за нарушение на чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.). Извършеното признание от страна на касационния жалбоподател и останалите му обяснения по категоричен начин установяват липсата на престация на процесната сума по договора. Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.