Решение № 431 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 842/2008 г.

Решение № 431 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 842/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ. бр. 59/2007 г./ във вр. с чл. 218а, б. "а"ГПК (отм.). Н. г. Б. и М. г. Б. и двамата от гр. А. обжалват и искат да се отмени Решение № 1835 от 9.11.2007 г. по гр.възз.д. № 1831/2007 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение по гр.д. № 1237/2006 г. на Асеновградския районен съд по чл. 32, ал. 2 ЗС. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, отменително основание по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпил писмено възражение от ответниците по касация Н. Д. и Т. Д. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) съдържа изложение на основанията за касиране на обжалваното решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е оставил в сила решението на районния съд, с което е отхвърлен иска на Н. и М. Б. срещу Н. и Т. Д. за разпределение правото на ползване на общи части - приземен етаж, състоящ се от обособени избени помещения и коридор, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че липсва съсобственост на приземния етаж, чието ползване да бъде разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че липсва съсобственост на приземния етаж, а на основание чл. 32, ал. 2 ЗС само общите - съсобствени обекти на правото на собственост може да бъде разпределено правото на ползване между съсобствениците, съобразно правата им. Приземният етаж се намира в двуетажна жилищна сграда в гр. А., изградена от ищците Н и праводателя на ответника Н, въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя от 1961 г. По силата на Договор за доброволна делба от 14.05.1963 г., с нотариална заверка на подписите, между същите страни са разпределени построените жилищни обекти - етажите. Изградените помещения в приземния етаж, обособени като самостоятелно помещения, имат характера на принадлежност към общата вещ, поради което и следват собствеността на тази вещ. След като още към 1963 г. е извършена валидна делба на главната вещ - жилищния обект, е извършена и делба на помощните помещения - т.е. на тези в приземния етаж. В този смисъл още от 1963 г. приземният етаж няма правната характеристика на обща част на етажната собственост нито по предназначение, нито според естеството си. В тази насока са и самите обяснени на страните, че от 1963 г. до момента на продажбата на етажа на сем. Н. и М. П. на ответника Н /НА № 83/2005 г./ не е имало претенции и спорове за ползване или за собствеността на помещенията според направеното пълно разделение към жилищните етажи и помещения на етажната собственост,. Тълкувайки волята на страните по договора за доброволна делба не може да бъде направен друг извод, тъй като споразумение в т. III страните имат за общото ползване на дворното място/ което е държавна собственост/. Помещенията в сградата-жилищни етажи и тези в приземния етаж, са реално разделение и получени в индивидуална собственост, след като страните са договорили разпределението в т. I и т. II от договора на "самостоятелен етаж, заедно със съответните стаи от приземения етаж". Релевираните доводи за неправилно приложение на закона са необосновани, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на второ отделение на гражданската колегия