Решение № 31 от 5.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3925/2013 г.

Решение № 31 от 5.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3925/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. И. Ц. чрез служебен защитник адв. И. Г. против решение от 14.06.12 г. по в. гр. дело № 1705/12 г. на Софийски градски съд и решение от 13.11.12 г. по същото дело. С първото решение е потвърдено решение от 29.11.11 г. по гр. дело № 11284/11 г. на СРС, 72 състав, с което е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от същата страна против Н. "В." Л. [населено място]. С решението от 13.11.12 г. е оставена без уважение молбата на Й. Ц. за допълване на въззивното решение по реда на чл. 250 ГПК. С определение № 1235 от 6.11.13 г. на състав на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване за проверка на процесуалната допустимост на основното решение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение като незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 1302/30.11.00 г., докато е ползвал отпуск по болест, без работодателят да е получил предварително разрешение от инспекцията по труда. Ответникът по касационната жалба счита, че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за допустимостта на решението и провери правилността му на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, намира следното: С решението си от 14.06.12 г. въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд, но с други мотиви. За да отхвърли иска за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е приел, че заповед № 1302/30.11.00 г. за прекратяване на трудовия договор на ищеца Й. Ц. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване в щата, не е породила целените правни последици, тъй като няма данни да е връчена на работника. Затова и не е налице уволнение, което да бъде предмет на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Решението на въззивния съд е допустимо. Произнасянето на съда по спорното материално право се съдържа в диспозитива. Тъй като в диспозитива на въззивното решение има разрешение на предявения иск чрез потвърждаване на първоинстанционното решение, то същото е процесуално допустимо. С оглед крайния изход на спора решението следва да бъде оставено в сила, макар и по други съображения. Данните по делото сочат, че между страните е съществувало срочно трудово правоотношение до 31.12.2000 г. То е прекратено със заповед № 1302/30.11.2000 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ- поради съкращение в щата. Изводът на въззивния съд, че с посочената заповед не е настъпило прекратяване на трудовия договор на ищеца, тъй като не му е връчена, не се споделя от настоящия състав. По делото има данни, че ищецът е узнал за атакуваната заповед и самият той е заявил по предходно между същите страни гр. дело № 7639/01 г. на СРС, 77 с-в, че е уволнен с нея на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и с молба от 29.12.01 г. е поискал съединяване на исковете по чл. 128 и чл. 245 КТ с иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което съдът е счел за недопустимо. Основателно е направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ /в редакцията към момента на уволнението /за предявяване на конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е предвиден шестмесечен давностен срок, който е запознал да тече от момента на прекратяване на трудовото правоотношение, съответно от момента на узнаването на този факт, в случая най-късно на 29.12.01 г. Исковата молба по настоящото дело е подадена след изтичане на давностния срок - на 28.04.2010 г. С допълнително решение от 13.11.12 г. правилно въззивният съд е оставил без уважение молбата на Й. Ц. за допълване на основното решение. В случая не е налице хипотезата на непълно решение, тъй като с диспозитива, с който е потвърдено първоинстанционното решение, съдът се е произнесъл по предявения иск. Несъгласието на страната с мотивите на решението не може да бъде отстранена по реда на чл. 250 ГПК. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.