Решение № 9777 от 24.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2014 г.

Решение № 9777 от 24.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Агон Крикор Карагьозов от гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1939/4.09.2014 г., постановено по адм. дело № 2481/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1009898/1.06.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 842 от 12.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и поправено с Решение № 842 от 27.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че нормата на чл. 13, ал. 1, т. 26 ЗДДФЛ е приложима не само при продажба на имот, придобит по реституция, но и при учредяване на право на строеж върху същия. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспореният АПВ. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като на основание чл. 218 от АПК прецени валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1009898/1.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който на Агон Крикор Карагьозов е отказано възстановяване на данък общ доход за 2011 г. в размер на 1725.11 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че доходът, реализиран от възмезно учредено право на строеж върху реституиран имот е облагаем такъв съобразно чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ, поради което законосъобразно органът по приходите е отказъл въстановяване на удържания от платеца авансов данък. Този извод е формиран след като решаващият състав е установил, че с НА № 40/30.03.2000 г. Агон Карагьозов и Гарбис Налджиян, като съсобственици на недвижим имот - парцел И-26 в кв. 4 по плана на ЖК "Зорница" - гр. Бургас, с площ от 2650 кв. м. са учредили възмездно право на строеж в полза на приемателя - "Макдоналдс" /България/ ЕООД за изграждане на ресторант, за срок от 40 години, срещу цена, платима на две части: левовата равностойност на 13000 $ и чрез заплащане от приемателя на ежемесечни вноски в размер на 1,5% от нетните продажби на ресторанта. Съгласно издадена от платеца на дохода "Сънфудс България" ЕООД служебна бележка върху сумата от 19167,90 лв., изплатена на Агон Карагьозов за 2011 г. като част от продажната цена на правото на строеж, е удържан данък в размер на 1725,11 лв. и внесен по сметка на ТД на НАП - ГДО. При осъществената от органа на приходите проверка на подадената от лицето ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е установено, че то е декларирало доход от трудов договор и лична застраховка живот. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ доходите от прехвърляне на права или имущество са един от видовете доходи по този закон. Визираната разпоредба е обща, а специалната норма на чл. 13, ал. 1 ЗДДФЛ сочи кои доходи, придобити през данъчната година от продажба или замяна на имущество, са необлагаеми. Сред тях точка 26 причислява доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и на имущество, реституирано по реда на нормативен акт. В случая спорът се концентрира върху въпроса доколко чл. 13, ал. 1, т. 26 ЗДДФЛ е приложим и при продажба на право на строеж върху реституиран имот. Независимо, че цитираната норма не предвижда изрично тази хипотеза, то по аргумент за по-силното основание настоящият състав намира, че уреденият от закона случай на продажба на реституиран недвижим имот е с по-широк обем, поради което обхваща и по-тесния обхват на суперфицията. При транслация на правото на собственост титулярът прехвърля правомощията си да владее, да се ползва и да се разпорежда със своята вещ. При учредяването на суперфиция прехвърлителят осъществява акт на разпореждане с имота, в резултат на който той ограничава собствеността си върху мястото, а приобретателят придобива правомощията да построи сграда върху чужд имот и да я придобие в собственост. Именно в този контекст следва да се разкрие точния смисъл на разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 26 ЗДДФЛ и по аргумент от чл. 46 от Закона за нормативните актове, същата да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото в РБългария. Такъв съответстващ смисъл се съдържа в нормата на чл. 9, ал. 10 ЗДДФЛ, която уточнява, че доходите от продажба на недвижимо имущество включват и тези, придобити при транслации на идеална част или ограничено вещно право върху него. Тази разпоредбата е в корелация и с основното начало на българското право, залегнало в общата разпоредба на чл. 111, ал. 1 от Закона за собствеността, предвиждащ, че разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. В частност чл. 13, ал. 1, т. 26 ЗДДФЛ не предвижда друга, а урежда по-широкия случай на продажба на реституиран имот, поради което е приложим и спрямо по-тясната хипотеза на продажба на правото на строеж върху реституиран имот. Достигайки до обратния правен извод първоинстанционият съд неправилно е приложим материалния закон, в резултат на което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореният АПВ бъде отменен, ведно с потвърждаващото го решение на Директора на "ОДОП" - гр. Пловдив, като на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК преписката се върне на административния орган за произнасяне по искането на жалбоподателя. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение