Решение № 1410 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4946/2007 г.

Решение № 1410 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4946/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (2007 г.). С решение № 9 от 25.01.2007 г. по гр.д. № 43/ 2006 г. на Габровски окръжен съд, оставено в сила с решение № 117 от 27.06.2007 г. по гр.д. № 142/ 2007 г. на Великотърновски апелативен съд са отхвърлени исковете, предявени от Д. Д. от гр. Г. против Д. п. б. гр. С. с правно основание по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетения за неимуществени вреди от трикратно неправомерно настаняване в болничното заведение за експертиза и лечение. Ищцата е подала к. жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа че е постановено в нарушение на закона и моли за уважаване на предявените искове. Твърди че са налице основания за отговорност на ответника, тъй като действията на лекуващия персонал спрямо нея са били незаконни. Представителят на П. на РБългария изразява становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: Ищцата е престояла три пъти в ответната болница - 1. от 10.11. до 11.12.2000 г. за освидетелстване и изготвяне на експертиза; 2. от 4.04. до 9.07.2001 г. - в изпълнение на решение № 26/19.01. 2001 г. и 3. от 21.02. до 23.07.2002 г. в изпълнение на решение № 380/9.07.2001 г. - и двете за настаняване на задължително лечение. Претендира с три обективно съединени иска различни по размер обезщетения за неимуществени вреди от незаконни действия на длъжностни лица в болницата, тъй като била принудително задържана в стационара и освидетелстването е проведено при затворен режим, без това да е било разпоредено от прокуратурата, вторият престой бил осъществен без да е налице влязло в сила съдебно решение, а третият - без да е определена от съда стационарна форма на лечението, както и при неправомерно наложен режим на "затворени врати", като с всички тези действия била незаконно лишена от свобода. За да отхвърли исковете за първия и третия период на престой в болницата, въззивният съд е изложил съображения, че действията на лекуващия персонал по определяне начина за извършване на освидетелстването и на лечението са свързани с осъществяване на функциите по здравно обслужване на населението и не представляват административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да обосноват отговорност на ответното здравно заведение по този закон. По отношение втория престой е посочено, че не са налице незаконни действия от страна на ответника, тъй като той е привел в изпълнение едно съдебно решение, на което е било означено, че е влязло в сила и ответникът е бил длъжен да го изпълни. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в частта относно иска, касаещ неимуществени вреди от първия престой на ищцата в болницата жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Видно от уточняващата молба на л. 21 от гр. д. № 43/2006 г. за този период ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., както и 1 300 лв. обезщетение за забава. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) въззивните решения по парични искове с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Първият предявен иск с оглед посочената цена на иска попада в приложното поле на забраната за касационно обжалване, поради което в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане. По отношение на вредите, претърпени от втория престой в болницата Върховният касационен съд намира, че жалбата е основателна и решението следва да се отмени, като се постанови ново решение по съществото на спора с уважаване на иска. По делото е установено, че ищцата е задържана и настанена на лечение в изпълнение на едно невлязло в сила съдебно решение по чл. 36 ЗНЗ, а именно решение № 26 от 19.01.2001 г., постановено по чнд № 55/2000 г. на Габровски районен съд. Не се оспорва обстоятелството, че в болницата са получени два екземпляра от решението с различно съдържание относно това, кога същото е влязло в сила и това е било достатъчно, за да се предизвика проверка преди да се пристъпи към привеждане на решението в изпълнение. Привеждането в изпълнение на решение за принудително лечение преди същото да е влязло в сила представлява незаконно действие от страна на администрацията на ответника, поради което е основание за отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ, независимо от това, че е налице нарушение и от страна на районния съд, който е изпратил решението за изпълнение преди то да е влязло в сила. Когато вредите са причинени от действията на длъжностни лица от различни държавни органи, те отговарят солидарно спрямо пострадалия, а той може да претендира обезщетение за всички вреди само от един от солидарно отговорните длъжници. Допуснатите незаконни действия са съществени, тъй като са довели до незаконно лишаване от свобода на ищцата при липсата на достатъчно гаранции от вътрешното законодателство за защита. Същевременно няма данни да се е налагало вземането на незабавни мерки, за да се процедира по реда на чл. 36, ал. 5 ЗНЗ. С оглед времето на престоя в болницата от три месеца - от 4.04.2001 г. до 9.07.2001 г. и другите данни по делото за състоянието на ищцата и поведението й настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че за претърпените неимуществени вреди на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 3 000 лв., дължими ведно със законната лихва, считано от 10.07.2001 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част до предявения размер от 11 700 лв. искът е неоснователен и решението за отхвърлянето му следва да се остави в сила. По отношение на този иск са неоснователни и оплакванията за вреди от неправомерно назначаване на лечението в стационар и при режим на "затворени врати", тъй като първото условие е поставено от самото решение на съда с изпращането му за изпълнение на болницата, която по смисъла на ПМС № 20/2000 г. е определена като лечебно заведение за стационарна п. помощ, а режимът се определя по преценка на лекуващия лекар въз основа на професионални знания и експертна оценка, което като дейност е извън обхвата на приложното поле на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази насока въззивният съд правилно се е позовал на чл. 21 от Наредба № 10/26.05.1987 г. за организацията и дейността на психиатричните служби - Д.в. бр. 47/87 г., според която преценката за режима се прави от лекуващия екип. По изложените съображения е неоснователна и жалбата относно третия престой на ищцата в болничното заведение, което е осъществено след влизане в сила на решението за настаняване на лечение - решение № 380 от 9.07.2001 г. и провеждането му е част от предмета на професионалната дейност, осъществявана от болницата, поради което последната не може да носи отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По отношение на дължимата държавна такса тя правилно е присъдена в края на въззивното производство съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в редакцията преди изменението от Д.в. бр. 43/2008 г., като с оглед на изхода от настоящото дело следва да се намали размера й, като се присъдят 486 лв. За производството пред касационния съд намират приложение новите разпоредби относно държавните такси, като съгласно § 9 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ таксата от 5 лв. се присъжда в края на производството. Изменените разпоредби за държавните такси се прилагат по неприключилите до влизане в сила на ЗИД ЗОДОВ (в сила от 30.05.2008 г.) производства, поради което за въззивното и първоинстанционното производство, които към този момент са били приключили, таксата правилно е присъдена по старото правило на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение