Решение № 26 от 6.03.2020 г. на ВКС по н. д. № 1153/2019 г.

Решение № 26 от 6.03.2020 г. на ВКС по н. д. № 1153/2019 г., I н. о., НК, докладчик председателят Спас Иванчев Производството е по чл. 423, ал. 1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице Д. Г. И. за възобновяване на наказателно производство по НЧД № 223/2019 г. на Шуменски окръжен съд, по което е постановено протоколно определение № 190/25.06.2019 г., с което е заменено частично наложеното наказание пробация в размер от 66 дни с лишаване от свобода в размер на ЗЗ дни. Претенцията в искането се основава на задочната замяна на наложеното наказание пробация с лишаване от свобода. Иска се възобновяване на делото и осигуряването на правото на лично участие и защита в процеса. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно, макар и подадено в срока. Явно осъденото лице се е отклонил от пробационните си задължения, независимо от малкия остатък, не е бил намерен на известните по делото адреси и единствената възможност да се разгледа делото е била в негово отсъствие. Според него няма основания за възобновяване на наказателното дело. Осъденото лице се явява, представлява се от назначен служебно от съда защитник, който пледира, че направеното искане е основателно и моли да бъде уважено, тъй като подсъдимият не е участвал в съдебното заседание и е осъден задочно. Пледира да се възобнови делото, за да има възможност подсъдимият да обжалва. Защитникът моли да се отмени и наложена глоба поради неявяване в съдебно заседание поради наличието на лични причини. Осъденото лице заявява, че моли да бъде оправдан и присъдата да бъде отменена. Не му била дадена възможност от РС-Шумен право да се защитава като гражданин на Републиката. Било видно, че е депозирал молба в пробационната служба подписката му да бъде преместена в [населено място], тъй като обектът му на работа е там. Не бил уведомен за отговор от пробационната служба, не е уведомен и за съдебното заседание. Моли да се проверят решенията на Шуменски окръжен съд и да се постанови съдебен акт в искания от него смисъл. Последен и при последната си дума заявява, че моли решението да бъде отменено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява основателно. По НОХД № 2106/2018 г. на РС-Шумен по споразумение на И. е определено наказание пробация за срок от 6 месеца за деяние по чл. 144, ал. 3 от НК. По НОХД № 3269/2018 г. по описа на РС-Шумен също по споразумение на И. е определено наказание пробация в размер на 10 месеца за деяние по чл. 290, ал. 1 от НК. С определение на РС-Шумен от 16.01.2019 г. по реда на чл. 25 от НК е определено за изтърпяване най-тежкото наказание по тези две присъди, а именно десет месеца пробация със съответните мерки- задължителна регистрация на настоящ адрес за този срок с периодичност от два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител пак за този срок. Поради неизпълнение на наложената пробация по реда на чл. 451, ал. 1 от НПК било предложено от прокурор замяна на неизтърпяната част от 66 дни с лишаване от свобода в съотношение две към едно. Осъденото лице било търсено на известните адреси и не било намерено от съда, насрочил и разгледал НЧД № 223/2019 г. по така внесеното предложение за замяна. Това наложило да му бъде назначен служебен защитник и производството било разгледано в негово отсъствие. След влизане в сила на определението на 03.07.2019 г. осъденото лице е било задържано за изпълнение на определението и наказанието от ЗЗ дни лишаване от свобода било изтърпяно от 19.07.2019 г. до 21.08.2019 г., когато бил освободен. В затвора постъпил отново на 01.11.2019 г., като с начало от 31.10.2019 г. започнал да изтърпява наказание от две години лишаване от свобода по определение от 08.08.2019 г. по НОХД № 3269/18 г. на РС-Шумен, в сила от 16.10.2019 г., с което на основание чл. 68 се привеждало в изпълнение наказание по НОХД № 465/2013 г. на ОС-Шумен, отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 4 години. За да разгледа делото, съставът на окръжния съд – Шумен се е позовал на задочното производство, предвидено съгласно чл. 269, ал. 3 от НПК, без да конкретизира точната хипотеза. На датата на проведеното заседание е било постановено и цитираното определение. Касационният състав намира, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1, изр. 1-во от НПК, като не е приложима отрицателната предпоставка по чл. 423, ал. 1, изр. 2-ро от НПК. В случая, предвид спецификата на производството, липсва изискването за предявено обвинение и съответно невъзможност за изпълнение на процедура по чл. 247 б, ал. 1 от НПК, но то се замества от внасянето на искането за замяна, в случая от прокурор от ОП-Шумен по реда на чл. 451, т. 1 от НПК. Това искане обаче в нито един момент не е връчено на осъденото лице (независимо от причините) и то не е било известено за образуваното съдебно производство, по което е възможно да бъде заменено вече определеното наказание пробация. Осъденото лице освен това не е било редовно призовано, както и справедливо е отбелязала решаващата по същество инстанция. Това обстоятелство обаче не оказва значение за редовността на процедурата, тъй като евентуално тя (редовността), което следва да се установява в процедура по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, в каквато хипотеза настоящата инстанция не се намира. Тъй като касационният състав намери искането за възобновяване на наказателното дело № 223/2019 г. на Шуменски окръжен съд за основателно, счете, че следва да отмени постановеното определение и да върне делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, в който е започнало и задочното производство. Делото следва да се разгледа и от друг състав на Шуменски окръжен съд. Доколкото И. е задържан за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода по друго определение, постановено по реда на чл. 25 от НК, то не е необходимо да се взема мярка за неотклонение и съдът не следва да се произнася в тази връзка. По отношение на искането на защита за отмяна на наложената глоба, съдът не намери основание за подобно действие. Не се изтъкват уважителни причини, а заявлението за наличието на лични причини е голословно. Неявяването пред съда съставлява на първо място неуважение към процедурата и съдебния състав, на второ място е довело до неоправдано забавяне на делото, поради което наложената глоба не следва да се отменя. Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение,