Решение № 407 от 24.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1176/2015 г.

Решение № 407 от 24.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1176/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. К. срещу решение № 103 от 02.06.2015 г., постановено по внохд № 59/2015 г. по описа на Апелативен съд- Варна. В жалбата се заявява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК- допуснато нарушение на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изтъкнатите в нея съображения. Намира, че деянието неправилно е квалифицирано като престъпление по чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК, тъй като "неверните сведения" не са били предоставени от дееца и тъй като в конкретния случай се е касаело за предоговаряне на вече сключен кредит, а не за нов договор за кредит. Счита, че фактическите обстоятелства, установени по делото, позволяват да се заключи, че е налице документно престъпление по чл. 316 от НК, в който смисъл иска изменяване на въззивното решение. Алтернативно иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивният акт следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 12/28.01.2015 г. по нохд № 1570/2014 г. по описа на Окръжен съд- Варна, подсъдимият Д. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК, като при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК с три години изпитателен срок. Наложено е и кумулативно предвиденото в санкцията на чл. 248а, ал. 3 НК наказание - глоба в размер на 2000 лева. Съдът се е произнесъл и по направените разноски. С въззивно решение № 103 от 02.06.2015 г., постановено по внохд № 59/2015 г. АС-Варна присъдата е изменена, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наложеното наказание е намалено от една година лишаване от свобода на пет месеца лишаване от свобода, а при условията на чл. 55, ал. 3 НК - не е наложено кумулативното наказание "глоба". В останалата част първоинстанционния съдебен акт е потвърден. ВКС намира жалбата на подсъдимия К. за основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Липсва спор по приетите фактически положения, както и по процесуалната дейност на съдилищата във връзка с оценката на доказателствените източници, на базата на която те са изведени. Инстанциите по същество са приели за несъмнено установено, че подсъдимият е собственик и представляващ [фирма], като в качеството си на такъв сключил на 08.02.2013 г. с [фирма] договор за банков кредит- овърдрафт, по който договор длъжникът редовно погасявал вноските. С оглед необходимостта от допълнителни оборотни средства на 06.01.2014 г. подс. К., в качеството си на управител на [фирма] подал искане за рефинансиране на текущия банков кредит. Част от изискуемата от банката информация касаела и наличието, респ. липсата на задължения по данъчно-осигурителната сметка на кредитоискателя, която се установявала чрез удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Несъмнено е установено, че към момента на подготвяне на документацията за рефинансиране на кредита подсъдимият К. е знаел, че фирмата му има непогасени задължения за 2013 г. в различен размер по различните данъчно-осигурителни закони. Независимо от това, на банковата служителка, обработваща преписката по искането, било представено удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК, в което било отразено, че [фирма] няма задължения по данни в ТД на НАП-Варна към 10.01.2014 г. Коментираното удостоверение било изцяло неистинско, като му е придаден вид, че произхожда от ТД на НАП-Варна. При проверката на приложената документация по преписката служители в отдел "Специални случаи и злоупотреби" констатирали, че представеното удостоверение не е издавано от ТД на НАП. Последвала среща между подсъдимия К. и представители на банката на 22.01.2014 г., на която подсъдимият видимо се притеснил. Още същия ден той внесъл всички дължими суми, снабдил се с действително удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, което представил във връзка с искането си за рефинансиране на банковия кредит. На 27.01.2014 г. бил сключен анекс към договора за овърдрафт, с който на практика се удовлетворявало искането на подсъдимия за рефинансиране на същия. При така приетата за установена фактическа обстановка предходните инстанции правилно са приложили материалния закон, като са приели че с поведението си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК. Ирелевантно за обективната съставомерност на деянието е обстоятелството, че се касае до документ, представен във връзка с искане за рефинансиране на вече сключен договор между страните, тъй като и рефинансирането е форма на кредитиране, което е същественото обстоятелство, значимо за отговорността на дееца. Не се споделя и оплакването на касатора във връзка с това, че "неверните сведения" не изхождали от него и в този смисъл не били представени от него във връзка с искането за кредитиране. Законът не се интересува от това дали "сведенията" следва да изхождат от дееца или друго лице, а единствено от тяхната истинност и фактическото им представяне от дееца пред съответната кредитна институция или звено във връзка с искане за кредит. Това е така, доколкото чрез нормата на чл. 248а, ал. 1 НК се защитават обществените отношения, свързани с нормалната дейност по кредитиране на отделните правни субекти и в частност охраняване правото на съответната кредитна институция или структура да е запозната с действителния финансов статут на лицето, желаещо да се ползва от кредит. В конкретния случай подсъдимият е знаел, че има задължения по данъчно-осигурителната си сметка, като същевременно е представил неистинско удостоверение за липсата на такива задължения. Така представената от него информация (писмено материализирана в инкриминираното удостоверение по чл. 87, ал. 6 ДОПК) е била обективно невярна, тъй като не е съответствала на действителността. Тази невярна информация е била представена във връзка с искане за получаване на кредит. Всичко това указва на извода, че инстанциите по същество правилно са приложили материалния закон като са приели, че подсъдимият К. е осъществил състава на чл. 248 а, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК. В контекста на изложеното е очевидно, че не са налице основания за преквалифициране на дейността му като такава по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК. Конкуренцията между съставите на чл. 248а, ал. 1 НК и по чл. 316 НК е привидна, доколкото съставът на чл. 248а, ал. 1 НК би могъл да се осъществи и без да е извършено документно престъпление, тъй като в описанието на диспозицията липсва изискване за начина, респективно формата на "неверните сведения". В случаите, когато изпълнителното деяние по чл. 248а, ал. 1 НК се е реализирало чрез чл. 316 НК престъпното ползване на документа губи самостоятелното си значение и се поглъща от престъплението по чл. 248а, ал. 1 НК. Настоящият касационен състав обаче намира, че макар в случая да са осъществени от обективна и субективна страна всички признаци от състава на чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК по делото са налице обстоятелства, съвкупната преценка на които, обуславя извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК. Този извод следва от обстоятелството, че обществените отношения - предмет на защита от нормата на чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК- са били засегнати в минимална степен. Въззивният съд е посочил редица обстоятелства, които са били от значение за обществената опасност на деянието и дееца и правилно е заключил, че поначало конкретното деяние не се отличава с висока степен на обществена опасност, като обаче е счел, че те не са от такова естество, че да елиминират престъпния характер на извършеното от подсъдимия. Отчетените обстоятелства - липса на вредни последици, чисто съдебно минало на подсъдимия, конкретното поведение на дееца, както по време на деянието, така и непосредствено след него, добрите характеристични данни на подсъдимия, включително и данните, касаещи репутацията му на търговец и данните за неговото коректно поведение като длъжник на [фирма], спецификата на случая, изразяваща се в представяне на неистинско удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК във връзка с искане за рефинансиране на вече отпуснат кредит - обаче недвусмислено сочат, че се касае само за формално осъществен от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав на чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК, като конкретното деяние се явява малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице основанията на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение по чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 1 НК. Предвид горните съображения, ВКС намери, че жалбата на подсъдимия К. е основателна, въззивното решение и първоинстанционната присъда следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, а подсъдимият - оправдан. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на осн. чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК