Решение № 5559 от 29.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Илиев чрез адв.М. Мишев АК-Враца срещу Решение 298 от 12.08.2022 год. постановено по адм. дело 133 по описа за 2022 год. на Административен съд Враца. Изложени са съображения за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от нов състав. Претендира разноски по делото. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Враца в писмен отговор чрез юрисконсулт Цветкова оспорва жалбата като я намира за неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Враца е решение 1012-0647-2 от 07.02.2022 год. на директора на ТП на НОИ Враца, с което е оставена без уважение жалбата на К. Илиев срещу разпореждане [номер] от 01.01.2022 год. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца, с което считано от 25.12.2021 год. пенсията за осигурителен стаж и възраст е преизчислена на основание §7е, ал.1 и 2 от ПРЗ на КСО в размер на 1217, 31 лева. От фактическа страна по делото е установено следното: К. Илиев получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която с разпореждане [номер] от 01.01.2022 год. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Враца е преизчислена считано от 25.12.2021 год. в размер на 1217, 31 лева. Това разпореждане е обжалвано от лицето пред директора на ТП на НОИ Враца, който с решение от 07.02.2022 год. оставя жалбата без уважение. Административният орган е изложил мотиви в смисъл, че преизчислението считано от 25.12.2021 год. се извършва без да се променя дохода, от който е изчислен размера на пенсията като същите се преизчисляват с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане, т.е. преизчислението се извършва само за реално отработените години и месеци осигурителен стаж /без превръщане/. От 01.07.2017 год., 2018 год. и 2019 год. е извършено преизчисляване на пенсиите за трудова дейност с увеличен процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент-за месеците осигурителен стаж като процентът нараства съответно от 1,1 на 1,126 през 2017 год., на 1,169 през 2018 год. и на 1,2 през 2019 год. След преизчисляването на пенсията със съответния по-висок процент за осигурителния стаж размерът и подлежи на осъвременяване, преизчисляване и индексиране съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията до преизчисляването и. През 2018 год. и 2019 год. освен описаното преизчисление на пенсиите техният размер подлежеше на увеличение с фиксиран процент 3,8 на сто през 2018 год. и 5,7 на сто през 2019 год. След съпоставянето на така получените два размера във всяка от двете години на пенсионера се определя за получаване по-благоприятния от тях. Всички нови пенсии се отпускат от началото на 2019 год. с тежест за всяка година осигурителен стаж 1,2 на сто и съответната пропорционална част от този процент-за месеците осигурителен стаж, а от 25.12.2021 год. с тежест 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане, както и с тежест 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж, която надхвърля реално отработеното време след превръщане, както и със съответната пропорционална част от тези проценти-за месеците осигурителен стаж. При това положение доколкото приложената при преизчислението на пенсиите считано от 25.12.2021 год. тежест 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане надхвърля използваните през предходните години проценти, то след определяне на размера на съответната пенсия с новата, по-висока тежест на стажа, не може да се извърши преизчисляване за периода от 2017 год. до 2019 год. вкл. с по-нисък процент за годините и месеците осигурителен стаж. Размерът на пенсията определен с новата тежест на осигурителния стаж, която е в сила от 25.12.2021 год. не може да бъде увеличен с процент 3,8 за 2018 год., съответно с 5,7 за 2019 год., тъй като тези проценти са приложими само 2018 год. и 2019 год., когато тежестта на стажа е по-ниска. През 2019 год. пенсиите се преизчисляваха с по-висока тежест на осигурителния стаж 1,2 като отново полученият размер не може да бъде поп-малък от размера на пенсията изчислен към 30.06.2019 год. с по-малката тежест на осигурителния стаж 1,169 умножен по процент 5,7. Ето защо определените проценти на увеличение 3,8 за 2018 год. и 5,7 за 2019 год. не могат да бъдат прилагани при преизчисляването на пенсиите от 25.12.2021 год. с тежест 1, 35 на сто за годините зачетен осигурителен стаж без превръщане. С обжалваното решение съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След като е анализирал относимите разпоредби съдът е приел, че за 2017 год. преизчисляването на пенсиите е ставало по силата на §53 от ПЗР на ЗИДКСО /в сила от 01.01.2016 год./, според който от 2017 год. до годината, в която процентът по чл.70, ал.1 достигне до 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл.100 от КСО, а всички пенсии отпуснати с начална дата до 31.12. на година, в която процентът по чл.70, ал.1 достига до 1,5 се преизчисляват ежегодно от първи юли на всяка календарна година, следваща годината през която е отпусната пенсията. С чл.11 от Закона за бюджета на ДОО за 2017 год. е определен процент по чл.70 от КСО 1,126 на сто. Т.е. за 2017 год. пенсиите са преизчислени чрез прилагане на по-високата тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисление на пенсиите по чл.70, ал.1 от КСО. За 2018 год. отново не е налице осъвременяване на пенсиите по реда на чл.100 от КСО, тъй като и за тази година преизчислението се определя от прилагането на по-високата тежест за всяка година осигурителен стаж съобразно формулата по чл.70, ал.1 от КСО. За 2019 год. съображенията на първоинстанционният съд са, че съгласно §7б, ал.1 от ПЗР на КСО пенсиите не се осъвременяват по чл.100 от КСО като размерът им се увеличава считано от 01.07.2019 год. с 5, 7%. Съгласно §7в, ал.1 от ПЗР на КСО пенсиите отпуснати с начална дата до 31.12.2018 год. се преизчисляват от 01.07.2019 год. с 1,2 % за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж като според ал.2 доходът не се променя, след което същите се осъвременяват, преизчисляват и индексират съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането и до 30.06.2019 год. Съгласно § 7б, ал.2 от ПЗР на КСО всички отпуснати пенсии до края на 2018 год. да се увеличат с 5, 7% към 30.06.2019 год., но съгласно § 7в, ал.3 следва да се извърши сравнение между размера на пенсията при преизчислението по реда на §7в, ал.1 и размера, който би се получил при увеличението по §7б, ал.2 като се определи пенсия в размер по-висок от двете суми. По така посочения начин без да се променя осигурителния доход е извършено и преизчислението по §7е, ал.1 от ПЗР на КСО с оспореното разпореждане. Приложен е по-висок процент за всяка година осигурителен стаж 1,35 % за стажа без превръщане в трета категория и 1,2 % за остатъка получен от превръщането. Направен е извод, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. за 2017 год., 2018 год. и по §7в за 2019 год. към вече преизчисления по §7е, ал.1 от ПЗР на КСО размер на пенсията, тъй като за всяка година пенсията е изчислявана при непроменен доход с прилагане на съответния процент спрямо годините на осигурителен стаж като увеличеният процент от следващата година е поглъщал процента от предходната, а не са събирани /за 2017 год. и 2018 год. са приложени едновременно, поради което процентът е 3,8/. Увеличението по §7б е еднократно и е важало само за 2019 год. Посоченият в §7е процент от 1, 35 са осигурителен стаж без превръщане към трета категория труд е погълнал процента от 1,2 за същия осигурителен стаж, който е действал през 2019 год. С оглед на това правилно пенсионният орган не е приложел това преизчисление по реда на §7е, ал.2 от ПЗР на КСО. За 2020 год. и 2021 год. пенсиите са осъвременени съобразно чл.100 от КСО, поради което правилно това осъвременяване е приложено при изчисляване на пенсията на Илиев. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. В унисон с разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2021 год. в сила от 25.12.2021 год.) пенсионният орган правилно е приложил новия процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на К. Илиев по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО спрямо сбора на осигурителния и стаж без превръщане, каквото именно е изискването на посочената разпоредба. Определените в § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно по отношение на стажа на лицето без превръщане. Според § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО преизчисляването по ал. 1 се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането и до 24 декември 2021 год. включително. За да прецени по предмета на спора какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал. 1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021 год. първоинстанционният съд е извършил подробен, точен и законосъобразен анализ на нормите и фактите по делото. За 2017 год. пенсиите се преизчисляват на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), която от своя страна препраща към нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО. С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 год. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване 1, 126 на сто. През 2017 год. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Така този процент от 1,1 е станал 1,126. По същия начин е извършено и преизчислението по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането потвърдено с процесното решение като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория. Правилен е изводът, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. към вече преизчисления по § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащия се за 2017 год. процент, поради което правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. За 2018 год. пенсиите се преизчисляват от 01.07.2018 год. също на основание § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год., но нормата е претърпяла промяна с § 3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 год. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 год. в сила от 1.01.2018 год.). Налице е и промяна в разпоредбата на чл.70, ал.1 от КСО към 01.07.2018 год., а с чл.11 от Закона за бюджета на ДОО през 2018 год. е определен процентът по чл.70, ал.1, изр.първо от КСО- 1,169. През 2018 год. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО макар извършените преизчисления да включват в себе си величини получени по реда на чл. 100 от КСО. През тази година обаче освен преизчисляването на пенсиите по реда на § 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. (в редакцията за 2018 год.) е предвидено и увеличение по реда на новата разпоредба на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. като този увеличен размер се съпоставя с размера изчислен при преизчисляването по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и на лицата се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. размерът на пенсията определен по реда на ал. 2 се сравнява с размер определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т.е. към 30.06.2018 год. с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО, т.е. с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. В конкретния случай от 1,126% за 2017 год. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е нараснал до 1,169%. Това е и приложеното през 2018 год. увеличение на пенсиите към 30.06.2018 год., с което е сравнен размерът получен при преизчислението по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. не попада в обхвата на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисляване, нито индексация. През 2019 год. § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. е отменен с § 3, т. 26 от ЗПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 год., но едновременно с това с § 3, т. 25, б. б" са приети нови разпоредби на § 7б и § 7в от ПЗР на КСО. Съгласно тези разпоредби и през 2019 год. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 год. е увеличен с 5,7 % и по реда на § 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,2% (при 1,169% през 2018 год.). Идентични за тази година са изводите относно преизчислението и увеличението за 2018 год. Фактическата констатацията на административния съд, че пенсионният орган правилно е изпълнил разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО като след преизчислението на пенсията на жалбоподателя по реда на ал. 1 от същия параграф, е приложил само извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 год. осъвременявания по чл. 100 от КСО е довела до адекватен правен извод, че преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. за 2017 год. и 2018 год. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 год. са обективно неприложими поради препокриването им от процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и § 76, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Всички възражения наведени в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение. Следва да се осъди К. Илиев да заплати на ТП на НОИ Враца разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира искането на процесуалния представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,