Решение № 8252 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2010 г.

Решение № 8252 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5285/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 1.03.2010 г. постановено по адм. д. № 868/2009 г., Великотърновския административен съд, I-ви състав е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Михаил Байрктаров от гр. Свищов против мълчаливия отказ на началника на РДНСК - гр. Велико Търново да се произнесе относно незаконосъобразността на изградените в УПИ -ХХХVII - 3599, кв. 83А строежи и да издаде заповед за премахването им и е прекратил производството по делото. Със същото решение е отменил изричен отказ на РДНСК - Велико Търново, обективиран в писмо изх. № 284-00-773/30.10.2009 г. по жалба на Михаил Байрактаров за премахване на незаконен строеж " Стопанска постройка ", поради приложимост на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ с издаване на у-ние за търпимост от главния архитект при общината и преписката е върната на административния орган за издаване административен акт с оглед на дадените указания. Срещу решението /имащо характер на определение/ от Михаил Байрактаров и Петра Митева е подадена частна жалба /наречена "касационна"/ в частта му, в която е оставена без разглеждане жалбата срещу мълчаливия отказ и е прекратено производството по делото. Наведени са оплаквания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Решението е обжалвано с касационна жалба от сектор към РДНСК - Велико Търново - Северен централен район в частта му, в която е отменен изричния отказ на началника на РДНСК да издаде акт за премахване на незаконното строителство. Касационна жалба е подадена и от Румен Василев срещу същото решение, в частта му в която е отменен изричния отказ на началника на РДНСК - В. Търново да издаде заповед за премахване на строеж" стопанска постройка. Наведени са оплаквания за отмяната ме по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението. Върховният административен съд, второ след като прецени наведените касационни доводи във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби на РДНСК гр. Велко Търново и Румен Василев са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество са основателни. Частната жалба на Михаил Байрактаров и Петра Митева е подадена в срока, поради неправилно посочен от съда срок за обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 214 от ЗУТ индивидуални административен актове по смисъла на този закон са актове за спиране, забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Систематичното място на разпоредбата в текста на чл. 214 ЗУТ и изчерпателното изброяване на актовете, сочени от закона като индивидуални административни такива, налага извода, че отказите включително и мълчаливите за спиране, забрана ползването и за премахване на незаконни строежи не представляват актове подлежащи на на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ. Нарес с това не е налице задължаваща норма по ЗУТ за н-ците на ДНСК и РДНСК да издават заповеди за премахване на незаконни строежи, а те действат служебно като без значение е обстоятелството от кого са сигнализирани да извършат проверка да определен строеж, осъществен от други лица. В случая е неприложим АПК, тъй като въпросите са уредени от ЗУТ като специален. Ето защо като е приел оспорването на мълчаливия отказ на началника на РДНСК да издаде акт за премахване на незаконен строеж като недопустимо и е прекратил производството по делото, съдът е постановил решението в тази му част в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано и постановено при липса на съществени процесуални нарушения, поради което в тази му част следва да се остави в сила. По жалбата на РДНСК и Румен Василев. Неправилно съдът е приел, че изричния отказ на началника на РДНСК, обективиран в писмо изх. № Св-284-00-773/30.10.2009 г., с който е направен отказ за образуване на производство по реда на чл. 225 ЗУТ и съответно да издаде заповед за премахване на незаконния строеж " стопанска постройка"е индивидуален административен акт. Разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ не съдържа и не задължава органите на ДНСК респ. РДНСК да се произнасят по искания на граждани или юридически лица. Издаването на тези актове се извършва по преценка на самите тях, поради което и приетия за изричния отказ на административния орган в случая не подлежи на обжалване. В конкретния случай обжалваното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Същото има уведомителен характер за приложимост на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за конкретния случай. Решението в тази му част е недопустимо, поради което следва и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 АПК да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено. Разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като такива не претендирани в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение