Решение № 9821 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 726/2016 г.

Решение № 9821 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 726/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 114 от 26.10.2015 г., постановено по адм. д. № 137 по описа за 2014 г. на Административен съд - К. (АС - К.) в осъдителната му ДНСК част. С него касационният жалбоподател е осъден да заплати на В. В. Т. и на В. Ц. Т. сума в размер на 3031,13 лв. - обезщетение по чл. 301, изр. последно АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за претърпени имуществени вреди от изпълнението на отменена като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-КН-25 от 27.07.2009 г., издадена от началника на РДНСК - К., извършено на 17.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2014 г. до окончателното й изплащане. Искът за разликата над тази сума до предявения размер от 4720,40 лв. е отхвърлен като неоснователен. Наред с това, ДНСК е осъдена да заплати на настоящите ответници по касационната жалба и сума в размер на 432,57 лв., представляваща деловодни разноски. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяването на обжалваното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател преценката на първоинстанционния съд за допустимост на предявения иск е неправилна, доколкото Заповед № ДК-02-КН-25 от 27.07.2009 г., издадена от началника на РДНСК - К. била отменена по съдебен ред на процесуално основание, без съдът да разглежда спора относно нейната законосъобразност по същество. В този смисъл не била налице първата предпоставка за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен акт. Твърдените вреди не представлявали пряка и непосредствена последица от издаването на такъв. Като необосновани на приетите по делото писмени и събраните гласни доказателства са определени изводите на съда, че в резултат на изпълнението на заповедта била срутена долепената до гаража стена от суха каменна зидария, както и че тя е била необходима за изпълнението на строежа. На следващо място, отхвърлянето на иска срещу ДНСК било предопределено от това, че изнасянето на строителните материали, чиято стойност се претендира в първоинстанционното производство, било осъществено от служители на О. К., а погиването на тези материали не е пряка и непосредствена последица от издаването и изпълнението на Заповед № ДК-02-КН-25 от 27.07.2009 г., издадена от началника на РДНСК - К. В допълнение на изложеното се твърди, че съдът неправилно е изчислил размера на имуществената вреда, като се излагат подробни съображения в тази насока. Поддържа се и становище за необоснованост на изводите му относно стойността на труда за раздробяване на остатъците от железобетонните блокове. Също така неправилно съдът е включил в стойността на присъденото обезщетение и стойността на погиналите строителни материали. Съдът не е отчел, че като е уважил, макар частично исковата претенция, е дал възможност на настоящите ответници по касация да черпят права от собственото си неправомерно поведение, тъй като гаражът представлява незаконен строеж. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. О. В. Т. и В. Т. оспорват касационната жалба по подробно изложени съображения в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, който представя и писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд е допуснал до разглеждане предявената от В. Т. и В. Т. искова молба. Приел, че с нея е предявен един иск срещу ДНСК, който квалифицирал като такъв с правно основание чл. 301, изр. последно АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в общ размер на 4720,40 лв. за претърпени от ищците имуществени вреди от изпълнението на Заповед № ДК-02-КН-25 от 27.07.2009 г., издадена от началника на РДНСК - К., извършено на 17.02.2012 г., която е отменена по съдебен ред, ведно със законната лихва върху общия размер на обезщетението от подаване на исковата молба - 28.05.2014 г. до окончателното му изплащане. В решението посочил, че се претендира цената на труда и материалите за построяването на гаража, предмет на премахване с отменената заповед; заплатения труд на трети лица за раздробяване и превозване на 500 кг железобетонни блокове, оставени след премахването на гаража; цената на строителните материали (15 броя дървени бичмета, 10 броя дъски за кофраж, 20 броя летви, 2 броя чували с цимент и 1 куб. м. баластра), съхранявани в гаража, които по време на премахването били изхвърлени навън и напълно повредени; цената на труда и материалите за поправяне на разрушени от премахването 4 кв. м. подпорна стена от железобетон от към източната страна на гаража със засегната суха зидария; цената на труда и материалите за изчистване и поправяне на затрупана и повредена водопроводна шахта и водопроводни тръби, находящи се в гаража и цената на 2 броя лозници - астми на по 20 години, находящи се на скеле над гаража, което при премахването е развалено и лозниците са изсъхнали. Първоинстанционният съд е приел иска за допустим, а въз основа на писмените и гласни доказателства, които кредитирал, и при съобразяване на приетите по делото заключения на основната и допълнителните оценителни експертизи, по същество го намерил за частично основателен. Изложил е съображения, че Т. са провели съдебно производство по отмяна на индивидуалния административен акт след неговото изпълнение, предвид което е налице абсолютната положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 204, ал. 1 АПК, като наред с това ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска по аргумент от чл. 221, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съобразил е, че са налице елементите от фактическия състав на обезвредата - отменен като незаконосъобразен административен акт, наличието на претендираните по иска имуществени вреди и тяхната връзка с премахването на гаража по отменената заповед. Установено е от съда, че със Заповед № ДК-02-КН-25 от 27.07.2009 г. началникът на РДНСК - К., на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, е наредил премахване на незаконен строеж "гараж", находящ се в частта на уширение на улица-тупик с о. т. 66-67 до границата с УПИ XI-263 в кв. 14 по плана на с. С., изграден от Т. без необходимите строителни книжа и документи и в несъответствие с действащия ПУП. След изтичане на срока за доброволно изпълнение на заповедта било разпоредено извършването на принудително премахване на строежа по реда на чл. 225, ал. 4 ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. По силата на Решение № 157 от 06.08.2012 г., постановено по адм. д. № 42 по описа на АС - К. за 2012 г., оставено в сила с Решение № 1593 от 04.02.2013 г., постановено по адм. д. № 11220 по описа на Върховния административен съд за 2012 г. посочената заповед била отменена. Междувременно обаче тя била изпълнена от органите на ДНСК, след като административният орган приел, че е влязла в сила на 14.12.2009 г. и били изпратени покани до адресатите за нейното доброволно изпълнение, въпреки което строежът не бил премахнат в дадения за това срок. Началникът на ДНСК възложил принудителното изпълнение на заповедта на "Ваяни" ЕООД. То започнало в 10,50 ч. на 07.02.2012 г. и приключило на 17.02.2012 г. В съставения за целта протокол било отразено, че строежът е приведен в състояние - негоден за ползване, като са останали двете бетонови стени, които представляват подпорни стени на имота, тъй като денивелацията спрямо улицата е по-голяма от 2 м. и строителните отпадъци не са почистени. Прието е в решението, че източната стена била частично разрушена в размер на претендираните 4 кв. м. В резултат на изпълнението на заповедта била срутена долепената до гаража стена от суха каменна зидария, която била предвидена по проект като продължение на фасадата на гаража с функции на подпорна стена за укрепване на ската. В процеса на премахването на гаража били формирани остатъци от железобетонни блокове, които били раздробени и извозени. В резултат на премахването на строежа погинали част от съхраняваните в гаража вещи, описани в Протокола на общинските служители от 07.02.2012 г., което съответства на заявените строителни материали по иска - дървени бичмета, дъски за кофраж, летви, 2 броя чували с цимент и 1 куб. м. баластра. Направен е извод, че погиването на материалите е резултат от изпълнението на заповедта, тъй като същото е наложило изнасянето им от мястото на съхранение в гаража. Прието е, че вследствие премахването на строежа е повредена и находящата се в него водопроводна шахта. Тя била затрупана с отпадъците от разрушаването на гаража, което действие довело до частичното й разрушаване. Съществуващите два броя лозници над плочата на разрушения гараж били счупени и изсъхнали в резултат на действията по премахване на плочата на гаража. Съдът приел, че целият строеж не подлежи на обезвреда, а само погиналите негови части - съборената южна тухлена стена, западната такава с монтираните гаражни врати, плочата на гаража, бетоновите колони и пояси, които вследствие на изпълнението на незаконосъобразната заповед били изцяло премахнати. Останалите две стени - източна и северна не са погинали вследствие на незаконното събаряне, представляват самостоятелни вещи и са обекти на правото на собственост. Направил е извод, че сумата, дължима като обезщетение за премахнатите части от гаража е 1944,85 лв. Размерът на обезщетението за строителните възстановителни работи по разрушените 4 кв. м. от източната бетонова стена на гаража и по срутената стена от суха каменна зидария са определени на 68,97 лв. и 119,46 лв. или общо 188,43 лв., а стойността на труда за раздробяване на остатъците от железобетонните блокове и тяхното извозване е определена в размер на 500,00 лв. Стойността на погиналите строителни материали, съхранявани в гаража съдът е формирал въз основа на основното и първото допълнително заключение на вещото лице - за дъските, бичметата и летвите тази стойност определил на 129,55 лв., включваща 35,80 лв. за дъските, 78,75 лв. за бичметата и 15,00 лв. за летвите. Стойността на чувалите с цимент приел, че е 9,60 лв. по цени на дребно, а стойността на баластрата - 31,00 лв., или сума в общ размер на 170,15 лв. Възстановителната стойност на водопроводната шахта приел, че е 55,70 лв. съгласно първото допълнително заключение на вещото лице. Изрично е посочил, че не се дължи обезщетение за водопроводните тръби в гаража, тъй като премахването на гаража не се отразило негативно върху тяхната цялост и експлоатационна годност по предназначение. Въз основа на заключението на вещото лице, цената на унищожените 2 броя лозници приел за 172,00 лв. Предвид това общата дължима сума за обезвреда по иска определил на 3031,13 лв., ведно със законната лихва, както е поискана от подаване на исковата молба на 28.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата до претендираната сума от 4720,40 лв. съдът отхвърлил иска като неоснователен. В обжалваната част решението е валидно, но е недопустимо. Постановено е при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. За да пристъпи към разглеждане и произнасяне по повдигнатия пред него спор, първоинстанционният съд е направил неправилна преценка, че е сезиран с редовна искова молба. Неоснователно се поддържа от касационния жалбоподател становище, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск по причина отмяната от съда на Заповед № ДК-02-КН-25 от 27.07.2009 г., издадена от началника на РДНСК - К. на процесуално основание. Относимо към спорната хипотеза е, че съгласно чл. 204 АПК допустимостта на иска е обусловена от отмяната на акта, като разпоредбата не предявява изисквания относно причините за тази отмяна. Установява се, че Т., чрез пълномощник Л. К. К. са подали пред АС - К. искова молба срещу ДНСК, в която твърдят, че във връзка с принудителното изпълнение на отменената като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-КН от 27.07.2009 г., издадена от началника на РДНСК - К. са претърпели вреди, чието обезщетяване искат. Видно е от обстоятелствената част на исковата молба, че В. Т. и В. Т. претендират вредите да са настъпили като следствие на осъщественото на 17.02.2012 г. принудително изпълнение на посочената заповед, която е отменена като незаконосъобразна с Решение № 157 от 06.08.2012 г., постановено по адм. д. № 42 по описа на АС - К. за 2012 г., оставено в сила с Решение № 1593 от 04.02.2013 г., постановено по адм. д. № 11220 по описа на Върховния административен съд за 2012 г. Съгласно петитума на подадената на 28.05.2014 г. пред АС - К. искова молба Т. са поискали осъждането на ДНСК да им заплати сума в размер на 7488,60 лв. представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди в резултат на отменена Заповед № ДК-02-КН от 27.07.2009 г., издадена от началника на РДНСК - К., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2012 г. до окончателното й изплащане. С Определение № 246 от 30.05.2014 г. по делото са конституирани страните и то е насрочено в открито съдебно заседание. Прието е от първоинстанционния съд, че е предявен един иск срещу ДНСК за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7488,60 лв. в резултат на премахване на гараж в изпълнение на Заповед № ДК-02-КН от 27.07.2009 г., издадена от началника на РДНСК - К., отменена с влязло в сила решение. Като е съобразил съдържанието на исковата молба, съдът е приел, че искът е допустим съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, подведомствен е на АС - К. и е обективиран в редовна искова молба, съответстваща на изискванията за редовност съгласно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В съдебното заседание на 29.09.2014 г. първоинстанционният съд е докладвал делото в съответствие с приетото в цитираното определение. В съдебното заседание на 15.05.2015 г. адв. Симеонова, от името на Т., на основание чл. 232 ГПК е направила частично оттегляне на иска "със сумата 2768,56 лв. ", представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменената заповед, като оттеглянето е мотивирано с "приетите и приложени към делото две заключения на вещото лице Г. от 23.01.2015 г. и от 19.03.2015 г.", като на същото правно основание е оттеглен и предявеният иск в частта за присъждане на законна лихва върху главница от 4720,40 лв., считано от 17.02.2012 г. до датата на предявяване на иска - 28.05.2014 г., като тя се претендира от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. С нарочно определение така направеното изменение на иска е допуснато от съда, а производството по делото в съответната част е прекратено. При така установеното, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд не е отчел нередовността на предявената искова молба и несъответствието й с чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, респективно не е изпълнил задълженията си по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За това той е длъжен да следи служебно, дори при липсата на възражение в този смисъл от ответника. Прочитът на исковата молба, по която е било образувано производството пред АС - К. разкрива неяснотите, от които страда нейната обстоятелствената част. В този смисъл неясен е и нейният петитум, доколкото практически той препраща към нея. Видно е от обстоятелствената част, че се твърди настъпването на вреди в размер на 6000,00 лв. като се претендира стойността на вложения труд и материали за построяването на гаража без сумите да са конкретизирани по пера, както това е сторено по отношение на строителните материали, за които се твърди, че се намирали в гаража. На следващо място се сочи необходимостта от премахване на оставените след разрушаване на гаража 500 кг. железобетонни блокове, като за целта се твърди, че е необходимо възлагането на тази дейност на лица, които да я осъществят със специални къртачи за сумата от 500,00 лв. От обективираното в исковата молба изявление не се изяснява обаче, дали тази дейност е била осъществена към момента на предявяването й, респективно настъпила ли е към този момент твърдяната вреда. Отстраняване на посочената неяснота в изявлението е било необходимо и е недопустимо поправянето на този пропуск чрез позоваване на дадени пред съда свидетелски показания. Неясни са и последващите изявления, обективирани в исковата молба: "Разрушена е 4 кв. м. подпорна стена от железобетон откъм източната страна на премахнатия гараж за сумата 124 лв. "; "Затрупана с отпадъци от разрушаването е водопроводна шахта и водопроводните тръби, намиращи се в гаража за сумата от 250 лв. " и "Унищожени са 2 бр. лозници - астми на 20 г. х 100 лв. = 200 лв. Лозниците се намираха на скеле над гаража, като скелето е премахнато и лозниците са изсъхнали". По - късно, едва в хода на производството, в молба от 16.02.2015 г. (л. 124 от първоинстанционното дело), подадена от адв. Симеонова във връзка с молба на ДНСК за назначаване на допълнителна съдебна експертиза се сочи, че за да се обслужва водопроводната шахта се налага почистване и наново изграждането й, с което именно била свързана претенцията по исковата молба. Вероятно действително посочените суми представляват размера на обезщетението, което се претендира въз основа стойността на разрушената подпорна стена, затрупаната с отпадъци водопроводна шахта и на лозниците, но изявление в този смисъл не е направено. Всъщност само извършването на аритметично действие събиране на посочените в обстоятелствената част отделни суми дава основание да се заключи, че претендираният размер на обезщетението за вреди в петитума е сбор именно от сумите, посочени в обстоятелствената част. Всичко това е следвало да бъде отчетено от първоинстанционния съд при проверката по чл. 129, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като при това е следвало да даде указания на Т., на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК, да изяснят обстоятелствената част на исковата молба и да конкретизират нейния петитум по пера. Предвид изложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд не е проявил нужната активност и не е дал необходимите нарочни указания до Т. за уточняване твърденията, направени в исковата молба за претърпени вреди, както и досежно искането до съда. В резултат, се е произнесъл по нередовна искова молба като не е извършил и преценка, дали е сезиран с един иск или с повече от един обективно съединени искове, което от своя страна има отношение и към дължимата държавна такса. Съдът не е съобразил, че макар да се касае до исково производство, то се развива по определения в АПК ред при субсидиарното приложение на ГПК, предвид което има задълженията по чл. 171, ал. 4 АПК, в това число да даде указания за конкретизиране и индивидуализиране на вредите, които се твърди, че са претърпени и чието репариране се претендира, както и досежно техния размер. Наред с това съставът на АС - К. е допуснал изменение на размера на предявения иск в посока намаление, който да се счита предявен за сумата 4720,40 лв., ведно с лихвата, считано от 28.05.2014 г., без да е заявено и изяснено това намаление от ищците по пера, а само като глобална сума - направено е частично оттегляне на иска предвид приетите по делото заключения на вещото лице Георгиева от 23.01.2015 г. и от 19.03.2015 г. "...със сумата 2768,56 лв.", при първоначално предявен размер на претендираното обезщетение - 7488,60 лв. Поради неконстатираната нередовност на исковата молба и начина, по който е допуснато изменението на иска, при постановяване на решението съдът се е произнесъл, като видно от диспозитива му, уважавайки го частично, е присъдил глобално обезщетение в размер на 3031,13 лв. Само от мотивите на решението може да се заключи, че една част присъденото обезщетение, а именно сума в размер на 119,46 лв. е приел за дължима сума за строителни възстановителни работи по срутена стена от суха каменна зидария, каквото обезщетение не е претендирано с исковата молба. Както се посочи по - горе, в нея е направено твърдение за разрушена 4 кв. м. подпорна стена от железобетон откъм източната страна на премахнатия гараж "за сумата от 124 лв. ", предвид което в посочената част решението е недопустимо и на това основание. За стената от суха каменна зидария не се споменава и в молбата - становище на адв. Симеонова от 21.11.2014 г., доколкото с нея във връзка със становището на ДНСК се коментира само "разрушената източна стена от 4 кв. м.", както и в писмените бележки, представени от адв. Симеонова на 28.05.2015 г. (л. 166 и сл. от първоинстанционното дело). Впрочем неяснотата относно претенцията на Т., включително след изменението на иска, е очевидна и с оглед заявеното от адв. Симеонова в цитираните, представени в хода на първоинстанционното производство писмени бележки от 28.05.2015 г. след съдебното заседание, в което е допуснато изменението размера на предявения иск, на които тя се позовава по време на устните състезания в съдебното заседание на 28.09.2015 г. В тях се твърди, че са причинени вреди в размер на 4720,40 лв., но при калкулирането им по пера, както са заявени там, сумата възлиза на 5135,00 лв., както следва: 3931,00 лв. (цена на гаража - труд и материали); 250,00 лв. (затрупана водопроводна шахта и водопроводни тръби); 150,00 лв. (унищожени строителни материали); 180,00 лв. (унищожени два броя лозници); 124,00 лв. (разрушена 4 кв. м. подпорна стена от железобетон откъм източната страна на премахнатия гараж) и 500,00 лв. (възнаграждение за извършването на дейност по раздробяване на железобетонните блокове, оставени в имота след разрушаването). По всички изложени съображения, на основание чл. 221, ал. 3 АПК решението в обжалваната част, като недопустимо, поради постановяването му по нередовна искова молба подлежи на обезсилване. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав на АС - К. При новото разглеждане съдът следва да даде възможност на Т. да уточнят предявения иск/ искове при съобразяване изложеното по - горе в мотивите на настоящото решение, за което е длъжен да им съдейства като им даде нарочни указания в тази насока, в това число и относно дължимата държавна такса. Следва да съобрази, че искът се индивидуализира в исковата молба чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и формулирано искане, като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявения предмет. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения трябва да са ясни, конкретни и логически свързани, а петитумът, който е иманентна част от исковата молба, е необходимо логически да следва от изложените фактически твърдения. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който определя, както предмета на доказване, така и границите на решаващата дейност на съда. При това съдът следва да съобрази, че предявената пред АС - К. искова молба е подписана от лицето Л. К. К. като пълномощник на В. Т. и В. Т. Посочено е, че се прилага нотариално заверено пълномощно от 26.03.2006 г. с апостил, каквото не е приобщено по делото и не се намира в кориците му. В делото се съдържа само заверено копие от превод на пълномощно (л. 7 и 8 от първоинстанционното дело), изготвен от едноличен търговец "Е. П. - Ели" и пълномощно за упълномощаване на адв. Симеонова от К., в качеството й на пълномощник на Т. Като приложено към представените от ответника документи с негово становище по предявения иск (на л. 15 и сл. от първоинстанционното дело) е приобщено и копие от пълномощно, дадено от Т. на майка й - Л. К. през 2001 г. (л. 50), от което се установява, че последната, наред с другото, е упълномощена и да извършва всякакви правни действия от името на Тимева и за нейна сметка; да се явява от нейно име по съдебни дела в защита на нейни имуществени интереси, с право да сключва спогодби и да се отказва от права; да оттегля искове; да признава чужди права от нейно име. В исковата молба и по - късно не се прави позоваване на това пълномощно. По делото не се съдържа удостоверение за раждане на Тимева или друг документ, който да удостовери родството между нея и К. предвид разпоредбата на чл. 32, т. 2 ГПК. За последната не е установено и качеството й на адвокат (чл. 32, т. 1 ГПК), въпреки че е посочвана като пълномощник на ищците видно от съдебните протоколи за проведените на 29.09.2014 г. и на 28.09.2015 г. съдебни заседания пред АС - К., а в съдебното заседание, насрочено за 20.06.2014 г. делото е отложено по искане на К. във връзка с нейно заболяване. В съдебните заседания на 06.04.2015 г. (вж. л. 144 и сл.) и на 15.05.2015 г. (вж. л. 161 и сл.) Тимева се е явила лично и с адв. Симеонова, а Тимев не е взел лично участие в производството. Ето защо, съставът на АС - К. следва да съобрази и така констатираното от настоящия състав, и да извърши преценка досежно представителната власт на лицето, депозирало исковата молба, а впоследствие да обезпечи надлежното представителство на ищците по делото. По причина резултата от касационното оспорване при извършената проверка по чл. 209, т. 2 АПК, настоящият съд не следва да се произнася по останалите релевирани в жалбата на ДНСК касационни оплаквания. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение