Решение № 178 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 146/2009 г.

Решение № 178 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 146/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на повереника на гражданските ищци и частни обвинители Й. М. и М. М. против въззивно решение № 245/30.12.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 289/2008 г. с изтъкнати доводи за несправедливост на намалените обезщетения за неимуществени вреди и претенция за тяхното увеличаване до пълните предявени размери. В с. з. пред ВКС, редовно призовани, гражданските ищци и техния повереник, както и подсъдимият и неговия защитник, не се явяват. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 16/24.10.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 60/2008 г., Габровският окръжен съд е признал подсъдимия В. Г. К. за виновен в това, че 03.11.2007 г., около 23.40 ч., в с. Ш., общ. Севлиево, при управление на л. а. "Опел Вектра" с ДК № Е* в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.90 промила, нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2., т. 3, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1, както и чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. М. В., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б "б", вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 54 от НК го е осъдил на 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл. 46, б. "а" от ЗИН. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 5 години. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданските ищци Й. М. и М. М., родители на пострадалата, обезщетение за неимуществени вреди в размер на по100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2007 г., като е отхвърлил претенциите за разликата до предявените размери от по 150 000 лв. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. Първоинстанционната присъда е била обжалвана от подсъдимия - в наказателно и гражданско осъдителната й част, както и от гражданските ищци и частни обвинители - в отхвърлителната част за гражданските искове, чието увеличавано е претендирано до предявените размери. С въззивното решение Великотърновският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, като е уважил частично жалбата на подсъдимия и е намалил присъдените в полза на ищците обезщетения за неимуществени вреди от по 100 000 лв. на 80 000 лв. В останалата част е потвърдил присъдата. Касационната жалба е неоснователна. Оплакванията на гражданските ищци за несправедливост на обезщетенията поради намаляването им от въззивния съд до размера от 80 000 лв., са неоснователни. За да намали размерите на присъдените от първата инстанция обезщетения за неимуществени вреди, въззивният съд правилно е съобразил, че уважаването им на по 100 000 лв. надхвърля разумното тълкуване на чл. 52. от ЗЗД и актуалната съдебна практика. Както е отразено, със сигурност мъката и страданията на родителите от загубата на дъщеря им не би могла да бъде компенсирана чрез паричен еквивалент, но това е единствената форма за възмездяването им. С определянето на суми от порядъка на 80 000 лв. е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. спазен е принципа за справедливост по чл. 52. от ЗЗД. В такива параметри е ориентирана съдебната практика при подобни случаи, в които не се наблюдава принос на пострадалото лице . Затова ВКС намира, че липсва необходимост от по-голямо увеличаване. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение