Решение № 5077 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8216/2011 г.

Решение № 5077 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8216/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директорът на ТД на НАП - Варна моли да бъде отменено решение № 1123/11.05.2011 г. по адм. д. № 1316/2011 г. на Варненския административен съд, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 3949/20.10.2010 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против акта за установяване на задължение по декларация да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Иван Димитров, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил Акт за установяване на задължение по декларация № 3949/20.10.2010 г. на ТД на НАП - Варна, с който е определен данък върху дохода за 2009 г. на Димитров 594 лв. с лихви и е отказано ползване на облекчение по чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ в размер 7920 лв. В годишната данъчна декларация Димитров е декларирал доход в размер на 5940 лв., данъчно облекчение за инвалидност в размер 7920 лв. В обжалвания акт органът по приходите е приел, че експертното решение на ТЕЛК при ПОКБ № 1777/27.07.1989 г. има срок на инвалидността до 26.07.1991 г., срокът е изтекъл към 31.12.2004 г., поради което е приел, че не са налице условията за приложение на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ и § 49 ЗДДФЛ. Определена е данъчна основа в размер на декларирания доход и данък за внасяне 594 лв. За да отмени акта, съдът се е позовал на разпоредбата на § 3 ПЗР ЗЗ, като е приел, че по силата на тази разпоредба признатата трайна намалена работоспособност на Димитров от 1989 г. се счита за пожизнено призната. Според съда определянето на степента инвалидност преди 31.12.2004 г. и навършването на 65-годишна възраст са установените правно релевантни факти, които обуславят статута на физическото лице с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност и съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, като на лице с намалена работоспособност следва да му бъде намалена данъчната основа, следователно не дължи определения му данък. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението на касатора, че срокът на инвалидност по представеното решение на ТЕЛК е изтекъл през 1991 г., липсва решение на компетентен орган за пожизнен срок на инвалидност на лицето, поради което е неприложим чл. 18 ЗДДФЛ. В разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ е предвидено, че за да се ползва данъчното облекчение е необходимо намалената работоспособност 50 или над 50 на сто да е определена с влязло в сила решение на компетентен орган. В случая е налице експертно решение на ТЕЛК при ПОКБ № 1777/27.07.1989 г. със срок на инвалидността до 26.07.1991 г., в което е определена намалена работоспособност от 50 % до 70 %. Съгласно § 3 ПЗР ЗЗ лицата, за които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Текстът не изисква срокът на определената трайно намалена работоспособност да не е изтекъл, от което следва, че е приложим и за случаите, в които срокът на трайно намалената работоспособност е изтекъл до 31.12.2004 г., какъвто е настоящият случай. В този смисъл е и практиката на ВАС. Неоснователно касаторът твърди, че в случая не са налице предпоставките на § 49 ПЗР ЗДДФЛ, според който предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.2004 г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. Действително тази разпоредба е действала през процесния данъчен период 2009 г., но при тълкуването й следва да се държи сметка за разпоредбата на § 10а, ал. 2 ЗДДФЛ, обн. с ДВ, бр. 41/2009 г., в сила от 1.07.2009 г., която предвижда, че лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 ЗЗ, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,