Решение № 11007 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4249/2010 г.

Решение № 11007 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4249/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадената от кмета на Община Бургас чрез процесуалния му представител Румяна Иванова касационна жалба срещу решение № 70 от 26.01.2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 733/08 г., с което е изменен Акт за установяване на публично общинско вземане № 1018/24.04.08 г., издаден от кмета на Община Бургас, в частта му, в която на "АЙ ДЖИ ДИ ТУР" - ООД - гр. Бургас е установено задължение за такса битови отпадъци и лихви за периода 2003 г. - 2005 г. в размер на 11 519.09 лв., като определя дължимото задължение за този период в размер на 8 733.09 лв. /главница и лихви/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът неправилно е определил отчетната стойност на недвижимия имот, на базата на която следва да се изчисли дължимата такса за 2003 г. и 2004 г., като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Акт за установяване на публично общинско вземане № 1018/24.04.08 г., издаден от кмета на Община Бургас, както и да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "АЙ ДЖИ ДИ ТУР"-ООД - гр. Бургас - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Бургас е бил Акт за установяване на публично общинско вземане № 1018/24.04.08 г., издаден от кмета на Община Бургас, с който на "АЙ ДЖИ ДИ ТУР" - ООД - гр. Бургас е установено задължение за такса битови отпадъци и лихви за периода 2003 г. - 2007 г. в размер на 36 256.32 лв. Съдът е приел, че отчетната стойност на недвижимия имот от датата на придобиването му /9.01.2003 г. до 31.12.03 г./ е такава, каквато е посочена в декларацията по чл. 17 от ЗМДТ - 3660 лв. и която фигурира в НА като цена на придобиване. Изчислената в допълнителното заключение на вещото лице ТБО за 2003 г. върху отчетната стойност в размер на 3660 лв., е в размер на 13.42 лв. и лихва за забава в размер на 1.57 лв., а от дружеството е внесена ТБО за 2003 г. на 19.07.04 г. в размер на 33.55 лв. След приспадане на дължимата лихва, надвнесената ТБО е в размер на 18.59 лв. За 2004 г. съдът е приел, че отчетната стойност на имота е в размер на 397 776 лв. - стойността, на която същият е бил заведен счетоводно на 31.12.2003 г. Според вещото лице, дължимата ТБО за 2004 г., изчислена върху посочената отчетна стойност, е в размер на 795.55 лв., а лихвата за невнасянето й в срок е в размер на 364.43 лв. За 2004 г. дружеството е внесло на 12.01.05 г. ТБО в размер на 36.60 лв. След приспадането на внесената сума, както и на надвнесените за 2003 г. - 18.59 лв., дължимата ТБО за периода е в размер на 740.36 лв. заедно с посочената по-горе лихва за забава /общо 1104.79 лв./. За 2005 г. съдът е приел, че дължимата ТБО е правилно и законосъобразно определена от административния орган в размер на 5 716.03 лв., но неправилно е изчислена дължимата лихва за невнасянето й в срок. Същата е в размер на 1929.29 лв., а не както е посочено в оспорения акт - 2341.95 лв. Общо дължимата сума, според заключението на вещото лице /главница и лихви/ е 7645.32 лв. За 2006 г. и 2007 г. съдът е приел, че ТБО е правилно определена от административния орган. В тази част решението не се обжалва. Основният спорен въпрос е този, свързан с размера на отчетната стойност на недвижимия имот, на базата на която следва да се изчисли дължимата ТБО, за 2003 г. и за 2004 г. Според § 1, т. 17 от ЗМДТ /ДВ, бр. 119/2002 г./, "отчетна стойност" е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената /преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Безспорно по делото е установено от основното заключение на вещото лице, че след закупуването на недвижимия имот с НА № 10, том I, рег. № 176, дело № 8/9.01.2003 г. преоценка на същия е извършена едва на 31.12.2003 г. и е отразена счетоводно със счетоводна справка № 1/31.12.03 г., като са взети следните счетоводни операции - дебит сметка 201 /земи/ - 397 776 лв.; кредит сметка 112 "преоценъчни резерви" - 397 776 лв. В представената справка за дълготрайните активи към 31.12.2003 г. е посочено, че в началото на периода дружеството притежава земя с отчетна стойност 3 хил. лв. /колона 2/. В края на периода е посочена същата отчетна стойност /колона 4/. Посочена е извършена последваща оценка, изразяваща се в увеличение със 398 хил. лв. /колона 5/ и преоценена стойност в края на периода 401 хил. лв. Счетоводният баланс също е изготвен към 31.12.2003 г. и в него е посочена балансова стойност 401 хил. лв. След като преоценката е извършена на 31.12.2003 г., неоснователен е доводът на касатора, че за цялата 2003 г. ТБО следва да се определи на базата на преоценената стойност. В чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ е предвиден 2-месечен срок за подаване на декларация при промяна на първоначално декларираните данни, в т. ч. и на първоначално декларираната отчетна стойност. Правилно е определен и размерът на лихвата за 2005 г., като съдът е кредитирал заключението на ССЕ. В тези части решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Според настоящия съдебен състав, за 2004 г. административният орган правилно е определил размерът на ТБО върху преоценената стойност в размер на 401 349 лв., която в представената справка за дълготрайните активи към 31.12.2003 г. е посочена в размер на 401 хил. лв., като към първоначалната отчетна стойност е прибавено увеличението в размер на 397776 лв. Тази преоценена стойност е посочена в счетоводния баланс към 31.12.2004 г. и в справката за дълготрайните активи на дружеството към 31.12.2004 г. С АУПОВ е приспадната от дължимите суми внесената такса в размер на 36.60 лв., но не е приспадната надвнесената за 2003 г. сума в размер на 18.59 лв. При това положение, дължимата ТБО и лихва за 2004 г. е в размер общо на 1122.20 лв. /1140.79 лв. по акта - 18.59 лв./. С оглед на изложеното, в тази част обжалваното решение на АС - Бургас, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което частично да се отхвърли жалбата на дружеството. Решението не се обжалва в частта му за разноските. Претендира се допълнително присъждане на юрисконсултско възнаграждение при уважаване на касационната жалба. Тъй като касационната жалба е частично уважена, съобразно с уважената част на касатора следва да се присъди допълнително юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 3.00 лв. /три лева/. За настоящата касационна инстанция юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като касаторът не е представляван от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,