Решение № 6911 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2009 г.

Решение № 6911 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2605/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Кусей Харби Иса, гражданин на Ирак срещу Решение № 931/22.01.2009 г. по адм. д. № 12613/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 568/25.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушаване на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, както и че съдът не е преценил всички наведени от касатора твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в Ирак, поради което се претендира отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било Решение № 568/25.09.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Кусей Харби Иса. С обжалваното Решение № 931/22.01.2009 г. по адм. д. № 12613/2008 г. Върховният административен съд, трето отделение е отхвърлена жалбата на Кусей Харби Иса срещу Решение № 568/25.09.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. В тази връзка от съда са изложени мотиви относно законосъобразността на отказа за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 ЗУБ, доколкото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, съответно на този за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 ЗУБ - предвид липсата на доказателства, че лицето е било принудено да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилен е направеният от съда извод, че в резултат преценката на бежанската история на кандидата, не може да се направи извод, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ, "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. А при проведените интервюта Кусей Харби Иса най - общо заявява, че неговият брат, работил в силите за сигурност по времето на Саддам Хюсейн, е бил убит, както и че самият той е заплашен с убийство, ако не се премести в друг район на Багдад; цялото семейство е сторило това, но той не издържал и напуснал нелегално Ирак в края на 2007 г. Относно доводите наведени в касационната жалба за неправилното приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Обстановката в Ирак, според предоставената информация от Дирекция "Международно право" при МВР - вх. № 3486/26.11.07 г. по регистъра на ДАБ, е определена като ситуация на вътрешно напрежение и безредици в условията на значително чуждестранно присъствие, а конкретно ситуацията в Централен и Южен Ирак, особено в Багдад се характеризира с ширещи се прояви на крайно насилие, груби нарушения на човешките права и липса на правов ред. За иракските граждани съществува физическа и материална несигурност, като те са постоянен обект на насилие, включително от страна на Иракските сили за сигурност, шиитските милиции, бунтовнически групировки. Въоръженият конфликт между Многонационалните сили, Иракските сили за сигурност и сунитските формирования води до цивилни жертви и унищожаване на имущество. Липсва защита от страна на държавата срещу проявите на насилие. По отношение на Багдад се приема, че е мястото с най - ярко изявено насилие в страната и независимо, че ситуацията се променя ежедневно, това не означава, че в него има райони, в които опасността от убийства, отвличане и насилие е изключена. Градският транспорт не функционира и придвижването е изключително рисковано. Според изложеното в мотивите на Решение № 568/25.09.08 г. на Председателя на ДАБ, както и в решението на ВАС, Трето отделение - № 931/22.01.2009 г. по адм. д. № 12613/2008 г., освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, законът изисква той да е довел до тежки посегателства и лични заплахи за живота и личността на чужденеца. Аналогична е и разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., според която тежки посегателства са тежки и лични заплахи срещу живота и личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен и международен конфликт. От изложените по - горе твърдения на Кусей Харби Иса за причините, поради които е напуснал страната, не може да се направи извод за наличието на тежки посегателства и тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Според решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С - 465/2007 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. обаче, нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по - широк план. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от директивата. С оглед посоченото тълкуване и данните за ситуацията в Багдад, изложени по-горе, може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на молителя като цивилно лице в случай на въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. По изложените съображения, обжалваното решение в частта, в която е потвърдено Решение № 568/25.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС относно отказан хуманитарен статут на Кусей Харби Иса следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за извършване на преценка според актуалните данни за Багдад към настоящия момент, доколкото последната справка, приложена по делото е от 2007 г. Водим от горното, Върховният административен съд