Решение № 8372 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 838/2010 г.

Решение № 8372 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 838/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Любима Йорданова Димитрова, от гр. София, кв. "Дървеница", бл. 45, вх. Б, ап. 39, против решение № 245/16.12.2009 г., постановено по преписка № 195/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателката развива доводи за незаконосъобразност на решението поради противоречието му с материалното право и с целта на закона. Твърди, че в административната преписка липсват депозираните от нея заключителни бележки, както и тези на Българската академия на науките, поради което счита, че процедурата е опорочена в полза на ответната страна. Като се позовава на несъответствие на постановения от Комисията правен резултат със забраната за дискриминация по чл. 14 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и с разпоредбите на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране при заетостта и упражняването на професиите (Директива 2000/78/ЕО) и Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (Директива 2006/54/ЕО), моли за отмяна на решението и за решаване на спора по същество, включително чрез налагане на имуществена санкция на БАН в максимално определения в ЗЗДискр. размер. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваните страни - Българската академия на науките (БАН) и Министерство на образованието, младежта и науката чрез процесуалните си представители, поддържат становище за неоснователност на оспорването и за законосъобразност на административния акт. БАН претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Останалите заинтересувани страни - Министерският съвет и Народното събрание на Република България, не изразяват становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по жалба на Любима Димитрова с оплакване за упражнена спрямо нея пряка дискриминация по признаци пол, възраст, образование, лично и обществено положение и политически произход, във връзка с недопускането й до участие в процедура за избор на председател на БАН, както и с искане за установяване на непряка дискриминация, изразяваща се във въвеждане с правна норма на ограничаващ пасивното избирателно право критерий, а именно - поставяне на изискване към кандидатите за процесната ръководна длъжност да притежават академично звание "академик" или "член-кореспондент". В жалбата си до Комисията Димитрова излага съображения, че изборната процедура е в противоречие със ЗЗДискр., с КЗПЧОС и с правото на Европейския съюз. Твърди, че жените-учени в БАН са в неравностойно положение спрямо мъжете - учени в академията, т. к. според статистиката жените член-кореспонденти са 9 броя, докато броят на мъжете член-кореспонденти е 61, а съотношението на половете сред академиците е съответно 2 жени и 56 мъже. Възрастовата дискриминация обосновава с факта, че всички академици са над пенсионната възраст за Европейския съюз, а именно - над 65 години. Жалбоподателката счита, че е подложена и на политическа репресия в БАН поради обстоятелството, че баща й е бил обявен през 1946 г. за "враг на народа". В изпълнение на чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството, описани и обсъдени в атакувания административен акт. В изпълнение на чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали. Съобразно чл. 60 - чл. 63 ЗЗдискр. е насрочено и проведено открито заседание, за участие в което страните са редовно призовани. След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, Комисията е постановила процесното решение, с което е оставила жалбата на Любима Димитрова срещу ръководството на Българската академия на науките, в т. ч. срещу член-кореспондент Стефан Воденичаров, председател на Общото събрание на БАН и заместник-председатели: акад. Ангел Гълъбов, ст. н. с. д-р Николай Милошев, Народното събрание на Република България и Министерство на образованието и науката без уважение като неоснователна и е установила, че недопускането й до участие в процедурата за избор на председател на БАН през изборна сесия 12 май - 18 юни 2008 г. не представлява нарушение на ЗЗДискр., т. к. жалбоподателката не отговаря на изискванията, императивно определени в чл. 5, ал. 3, изр. посл. от Закона за Българската академия на науките и в чл. 25, ал. 1 от Устава на БАН и не е носител на пасивно избирателно право. За да постанови този резултат, КЗД е преценила, че процедурата за избор на председател на БАН, проведена през изборна сесия 12 май - 18 юни 2008 г., не е дискриминационна. Между страните не се спори, че жалбоподателката, притежаваща научно звание "старши научен сътрудник" и придобита научна степен "доктор", е хабилитиран учен от Института по български език при БАН, поради което попада в академичния състав на БАН по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Устава на БАН, в категорията на т. нар. асоциирани членове на академията. По повод открита през 2008 г. процедура за избор на председател на БАН жалбоподателката е подала молба за участие с приложен набор от документи. Същата не е допусната до участие в конкурса, като основанието за това е разпоредбата на чл. 5, ал. 3, изр. последно от ЗБАН, съгласно която за председател на академията се избира академик или член-кореспондент - условие, на което Димитрова безспорно не отговаря. Отделно от това, процедурните правила не допускат възможност за самономинации, а регламентират изчерпателно лицата, които могат да правят предложение за кандидати. КЗД е установила, че в конкретния случай изискването към кандидатите, свързано с притежаването на академично звание "академик" или "член-кореспондент", е нормативно определено и в този смисъл е налице законова пречка за допускане на кандидата, който не отговаря на посочения критерий, до участие в конкурса. От анализа на нормите, регулиращи спорното правоотношение, включително тези относно избора на академици и член-кореспонденти, Комисията е приела, че изискванията за избор на председател на академията се основават единствено на научните качества, достижения и признат авторитет в страната и в чужбина на кандидатите без оглед на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. По преписката не се спори, че жалбоподателката не е участвала в конкурс за избор на академик или член-кореспондент. При извършено сравняване на нейната кандидатура за председател на БАН в контекста на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., дефиниращ фактическият състав на пряката дискриминация, е установено, че в случая няма други кандидати, които не покриват заложения в релевантната нормативна уредба критерий, които да са номинирани и допуснати до участие в избора за разлика от жалбоподателката, т. е. липсват лица в сходно на Димитрова положение, чиито кандидатури да са допуснати, въпреки, че не притежават изискуемия статут на действителен или дописен чл. на академията. При това положение КЗД е извела заключение, че действията на ръководните органи на БАН, натоварени с процедурата по избора, не могат да се квалифицират като неравно третиране на жалбоподателката. Комисията е приела, че ответната страна се е съобразила със законовите изисквания и е приложила еднакво спрямо всички кандидати законовите норми, поради което не е извършила пряка дискриминация спрямо Димитрова по някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Според Комисията отсъства и претендираната от жалбоподателката хипотеза на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., чрез въвеждането в чл. 5, ал. 3 ЗБАН и в чл. 25, ал. 1 УБАН на критериите "академик" или "член-кореспондент" на БАН, на които трябва да отговарят кандидатите за ръководния пост "председател на БАН". В този аспект КЗД е преценила, че не е налице по-неблагоприятно третиране на Любима Димитрова отколкото други членове от академичния състав на БАН при сравними сходни обстоятелства. Приела е, че въведеният критерий няма дискриминационен характер, т. к. е обоснован от законова цел. Отчетено е, че по силата на закона БАН представлява национална автономна организация за научни изследвания, която осъществява своята дейност въз основа на ЗБАН и приетите от ръководните й органи устав и правилници. Комисията е навела извод, че естеството на изборната мандатна длъжност "председател на БАН" определя изискването на тази длъжност да бъде избрано лице с най-високи научни постижения, което се свързва с притежаването на академично звание "академик" или "член - кореспондент". Досежно останалите претенции на жалбоподателката относно обявяване на проведения конкурс за председател на БАН за невалиден и постановяване на решение за провеждане на нов избор, както и относно мерките за реформиране на БАН и приемането на законодателни промени, касаещи пакет от закони, регламентиращи секторните политики "науки, научни изследвания, иновации" и "образование, обучение и младеж", Комисията е посочила, че исканията на Димитрова са извън законово вменените й правомощия по чл. 47 ЗЗДискр. Решението е подписано от председателя на състава и от един от членовете му с особено мнение, приложено към решението, в което е застъпено становището, че недопускането на Любима Димитрова до участие в избора, поради това, че не е академик или чл.-кореспондент, сочи на неравно, по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката, а законовата норма, въвеждаща такъв ограничителен критерий към кандидатите е с дискриминационен характер, поради което е налице нарушение на забраната за непряка дискриминация. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, извършвайки служебна проверка за законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 АПК, намира, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че заключителното й становище, както и това на ответника ЦУ - БАН, са извадени от административната преписка. Видно от съдържанието на последната, представените от страните заключителни бележки с вх. № 44-00-2803/24.09.2009 г. и № 16-10-136/28.09.2009 г. се съдържат в преписката (стр. 445 - стр. 463) и са отразени в постановеното от КЗД решение. Не води на извод за опорочаване на акта постановяването му след срока по чл. 63, ал. 3 от ЗЗДискр. Срокът за издаване на административните актове е инструктивен по своя правен характер, поради което с изтичането му не се преклудира правомощието на органа да се произнесе с решение по въпроса, с който е сезиран. Неспазването на този срок не представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, т. к. не се отразява на съдържанието на волеизявлението и не променя крайния правен резултат. Проверката на законосъобразността на процесното решение сочи на правилно прилагане от КЗД на материалния закон в съответствие със заложените в него цели. Установената от КЗД фактическа обстановка, отразена подробно в атакуваното решение, кореспондира на събраните в хода на административното производство доказателства. По делото няма спор за факти. Оспорват се само правните изводи на Комисията за липса на дискриминация. Основният въпрос в конкретния казус се свежда до преценката дали обуславянето на пасивното избирателно право от притежаването на академично звание в процедурата по избор на председател на БАН има дискриминиращ характер, поради което прилагането му води до неравенство в третирането. С разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, вкл. различно третиране на основата на личното положение на едно лице. В дефинитивните по своя характер норми на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая се касае за поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът определя непряката дискриминация като поставяне на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма, включително следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. В чл. 7, ал. 1 ЗЗДискр. са изброени изрично и случаите, при които различното третиране не представлява дискриминация. Сред изключенията е различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й (т. 2). Съгласно чл. 14 КЗПЧОС, по която Република България е страна, упражняването на правата и свободите, предвидени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. По силата на чл. 5, ал. 4 КРБ Конвенцията е част от вътрешното право на Република България и има предимство пред нормите на националното законодателство, които й противоречат. На ниво общностно право детайлна правна уредба на обществените отношения в областта на равното третиране при упражняването на професиите се съдържа в Директиви 2000/78/ЕО и 2006/54/ЕО. Същите регламентират минималните изисквания досежно борбата с дискриминацията, основана на пол, религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите - членки на принципа за равно третиране. Изключения от този принцип са допустими, само когато това е обективно оправдано с оглед спецификите на националното право, продиктувано е от законна цел и е съобразено с принципа на пропорционалността. Анализът на нормативната уредба, приложена към релевантните за спора факти сочи, че в конкретния случай липсва пряко дискриминационно отношение спрямо жалбоподателката от страна на БАН, в какъвто смисъл правилно се е произнесла КЗД. Недопускането й до участие в избора за председател на академията не произтича и по никакъв начин не би могло да се обвърже с възрастта, пола, образованието или политическия й произход. По делото няма данни за диференциран подход към нея, при което същата да е третирана по-неблагоприятно в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства. Димитрова не е допусната до участие в избора, т. к. обективно не отговаря на условията на закона за заемане на най-висшата еднолична ръководна длъжност на независимата автономна научна организация, а не поради някой от сочените в жалбата й защитени признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В случая поведението на ответната в производството пред КЗД страна съответства на дефинираната в чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр. цел, а именно - осигуряване на всяко лице на правото на равенство пред закона и равенство в третирането, в потвърждение на което се явява обстоятелството, че жалбоподателката е третирана така, както всеки друг, който не отговаря на законовия критерий. Настоящият състав намира за законосъобразен извода на КЗД, че установеното в националния правопорядък (чл. 5, ал. 3, изр. последно ЗБАН) изискване към кандидатите за председател на БАН, не представлява форма на непряка дискриминация. Българската академия на науките е национална автономна организация за научни изследвания. Видно от чл. 1, ал. 1, изр. 2 УБАН академията се състои от академичните институти и другите самостоятелни звена, както и от общността на академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове на БАН. Според чл. 5 УБАН, определящ структурата на академията, същата се състои от самостоятелни научни, специализирани и общоакадемични помощни звена, от звена, извършващи стопанска дейност, от ръководните органи на БАН и техните обслужващи звена и от общността на академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове на БАН. Ръководни органи на БАН са Общото събрание, Управителният съвет и председателят на БАН (чл. 13 УБАН). Нормата на чл. 5, ал. 3 ЗБАН е инкорпорирана и доразвита в чл. 25, ал. 1 от Устава на БАН, който предвижда, че за председател на БАН се избира изтъкнат български учен, академик (действителен член) или член-кореспондент (дописен член) с признати приноси в науката и с утвърден международен престиж. Съгласно чл. 50 на Устава, респ. - в чл. 2 от Правилника за избиране на академици (действителни членове) и член-кореспонденти (дописни членове) на БАН, за академици се избират български граждани, обогатили науката с особено значими постижения и получили широка известност и високо признание в страната и в чужбина или според традициите на БАН са изтъкнати дейци на културата и изкуството, чиито постижения са с безспорно национално и общочовешко значение, а за член-кореспонденти се избират български граждани, обогатили науката с важни постижения и получили известност и признание в страната и в чужбина. По силата на закона броят на академиците не може да надвишава 80 души, а на член-кореспондентите - 120. Видно от чл. 7 ЗБАН, Българската академия на науките избира академиците, член-кореспондентите и чуждестранните членове в областта на науката, културата и изкуството. Изборът се извършва от академиците по ред, начин и условия, определени от правилник, утвърден от събранието на академиците и член-кореспондентите. В този аспект следва да се подчертае, че нормативните актове, регулиращи разглежданите обществени отношения не съдържат възрастови или полови ограничения нито по отношение на получаване на академичното звание "академик" или "член-кореспондент", нито досежно заемането на длъжността "председател на БАН". От значение в случая са единствено научните постижения, тяхната значимост и принос за развитието на науката, както и безспорно признатият авторитет на учения в национален и международен мащаб, израз на което е полученото академично звание, като последното се явява надграждащо предвидените в ЗНСНЗ (отм.) научни степени и научни звания. Съобразявайки структурата и състава на БАН, поставеното в чл. 5, ал. 3, изр. последно условие към процесната ръководна длъжност е житейски и логически обосновано, доколкото е естествено следствие от възможно най-високите изисквания към кандидатите за висшия ръководен пост и по същество обективира наличието на водещата предпоставка при избора за председател на академията, а именно - признат принос в науката и утвърден международен престиж. Заложеният в закона критерий, предпоставящ наличие на пасивно избирателно право, респ. - прилагането му, не е проява на дискриминация спрямо непокриващите критерия учени, т. к. почива на законова цел, средствата за постигане на която са пропорционални, т. е. подходящи и необходими. Израз на това всеобщо признание е и процедурата по номиниране на кандидатурите, която не е изградена на базата на самооценката на участника, а на оценката му от научните среди с право на предложения. При това положение не би могло да се приеме, че изискуемата по чл. 5, ал. 3, изр. последно ЗБАН характеристика е в противоречие с разпоредбите на КЗПЧОС и с правото на Европейския съюз в областта на равното третиране. Позоваването в жалбата на Димитрова на статистиката, според която в общността на академиците и на член-кореспондентите безспорно преобладава мъжкия пол, а жените са единици, не води автоматично на извод, че жените и в частност - жалбоподателката, са дискриминирани. Видно от съдържанието й, секторната нормативна уредба сама по себе си не създава предпоставки за по-неблагоприятно третиране на жените-учени или съответно за поставяне в привилегировано положение на лицата от мъжки пол. Освен това не се оспорва, че жалбоподателката не е участвала в конкурс за получаване на званието "академик" или "член-кореспондент". Причините за неравното представяне на половете сред лицата с академични звания биха могли да се дължат на множество и обективни фактори без връзка с пола, поради което позоваването на статистическите данни е формален подход, който не може да се възприеме като удостоверяващ наличието на дискриминация по признак пол. Що се отнася до претендираната възрастова дискриминация, приложената в преписката справка за академиците и член-кореспондентите в БАН към 01.09.2009 г. показва, че възрастта няма значение за придобиване на академично звание, т. к. се оценяват само научните качества на учения. Видно от цитираната справка, около 1/3 от академиците са придобили това звание на възраст под 65 години, а при член-кореспондентите 52-ма от общо 87 са избрани за такива на възраст под 65 години. От данните в справката се установява също, че има учени под 60 и под 50 годишна възраст към момента на получаване на академичното звание (най-младият академик е на 41 г., а най-младият член-кореспондент - 46 г.), поради което доводите на жалбоподателката са неоснователни. По изложените съображения съдът намира жалбата на Любима Димитрова за неоснователна. Решението на Комисията е законосъобразно. Не са налице предпоставки по чл. 146 АПК за неговата отмяна, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направените от процесуалните представители на ответника - КЗД и на заинтересованата страна - БАН искания за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 от АПК жалбоподателката Любима Димитрова следва да бъде осъдена да заплати на Комисията и на БАН направените в това производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (осемдесет) лева в полза на всеки от тях, съгласно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,