Решение № 5581 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2013 г.

Решение № 5581 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт Величка Кадийска, против решение № 661/17.12.2012 г., постановено по адм. дело № 710/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отменено решение № 28/27.08.2012 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочени оплаквания, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Петър Грозданов Геров оспорва жалбата. В писмен отговор и писмени бележки, представени от пълномощника адв. Чавдар Чавдаров се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отменено решение № 28/27.08.2012 г., издадено от директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 5307293425 ПР-731/25.06.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Петър Грозданов Геров. Съдът е изпратил преписката на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при РУСО гр. Пазарджик за ново произнасяне по заявлението на Петър Геров, с което да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно на Петър Геров е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, тъй като същият отговаря на всички изисквания по тази разпоредба. Съдът е приел, че спорният осигурителен стаж за периода от 1.08.1974 г. до 20.06.1978 г. следва да се зачете за такъв от втора категория, тъй като е установено, че жалбоподателят е работил през този период като животновъд в селското стопанство в ТКЗС с. Дюлево. Приел е, че представените трудова книжка и изплащателни ведомости са надлежно оформени, тъй като в книжката са налице подписи и печати, а в представените оригинали на изплащателни ведомости липсват графи за поставяне на подпис от председател на ТКЗС и главен счетоводител. Със заповед № 53/1.08.1974 г. на председателя на ТКЗС с. Дюлево жалбоподателят е назначен на длъжността животновъд /телегледач/ и в трудовата книжка липсва отбелязване за преназначаване за периода 1.08.1974 г. - 20.06.1978 г., както и промяна на трудовото възнаграждение, поради което следва да се приеме, че през посочения период той е заемал длъжността животновъд - телегледач. Съгласно т. 66и, изр. второ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ трудът на работещите в говедовъдството в селското стопанство е втора категория и поради това жалбоподателят отговаря на условието по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за 15 години осигурителен стаж от втора категория. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Производството пред административния орган е започнало по заявление с вх. № МП-18858/3.08.2011 г., подадено от Петър Грозданов Геров с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 КСО. С разпореждане № 5307293425 ПР-731/25.06.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказано отпускането на пенсия по съображения, че лицето не отговаря на изискването да има 15 години осигурителен стаж от втора категория, като не е зачетен осигурителен стаж за периода от 1.08.1974 г. до 21.06.1978 г., тъй като след извършена проверка по изплащателните ведомости на ликвидираната селскостопанска организация АПК "Васил Коларов" гр. Стрелча, филиал с. Дюлево, е установено, че липсват данни за лицето. Към подаденото заявление е приложено удостоверение УП, обр. 3, издадено от АПК "Васил Коларов" гр. Стрелча, филиал с. Дюлево, в което е удостоверен осигурителен стаж за периода 1.08.1974 г. - 20.06.1978 г. на длъжност работник - животновъд и е направено предложение за категоризирането му по т. 66и ПКТП (отм.). Във връзка с това удостоверение до РПУ - гр. Пазарджик е подаден сигнал за извършено престъпление с изх. № МП-18858#1/30.08.2011 г. Въз основа на сигнала е образувано ДП № 132/11 г. по описа на ОД - МВР гр. Пазарджик, преписка № 3423/11 г. по описа на Районна прокуратура гр. Пазарджик, която е прекратена с постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.02.2012 г. на прокурор при РП. От РУСО гр. Пазарджик, сектор "Осигурителен архив" до отдел "Обединен осигурителен архив" на РУСО гр. Пловдив е изпратено писмо с изх. № МАС-407#1/14.03.2012 г., с което е препратено заявлението с вх. № МАС-407/14.03.2012 г., подадено от Петър Грозданов Геров, за издаване на удостоверение за трудов/осигурителен стаж обр. УП-3 за положен стаж в ТКЗС с. Дюлево. С писмо изх. № ВхК-2042-1995/29.03.2012 г. от началника на отдел "ООА" при РУСО гр. Пловдив Петър Геров е уведомен, че по подаденото от него заявление с вх. № МАС-407/14.03.2012 г. за издаване на удостоверение обр. УП-13 за периода 1.08.1974 г. - 21.06.1978 г. от осигурителя ТКЗС с. Дюлево, такова не може да бъде издадено, тъй като липсват данни на негово име в документите на ТКЗС с. Дюлево, удостоверяващи осигурителен стаж и доход, приети в Архивохранилището на РУСО гр. Пловдив. По делото е представено копие от приемо-предавателен протокол № 45-12 от 27.04.2007 г. от приемателна комисия при РУСО - гр. Пазарджик, която е приела от кметство с. Дюлево, община Стрелча разплащателни ведомости на ТКЗС с. Дюлево /в ликвидация/ под опис от същата дата, който съдържа 33 броя дела в прилежащи общо 3363 броя листи. С постановление изх. № 3423/11 от 22.08.2012 г. от прокурор при Районна прокуратура гр. Пазарджик е разрешено на бъдат предадени на РУСО гр. Пазарджик писмени доказателства по прекратено ДП № 132/11 г. по описа на ОД - МВР Пазарджик, а именно разплащателни ведомости. Безспорно е между страните, че тези ведомости, които са в оригнал, са представени в съдебното производство в заседание на 28.11.2012 г., заедно със заверено копие на посоченото постановление на районния прокурор, приложени на л. 126 - л. 130 от делото. От съдържанието на разплащателните ведомости се установява, че от м. август 1974 г. - м. юни 1978 г. Петър Грозданов Геров е работил на длъжност "животновъд" при щатна заплата 190 лв., начислявано му е трудово възнаграждение 190 лв., правени са удръжки по 12 лв. и е получавана чиста сума от 178 лв.; положен е подпис в графата "подпис при получаване на остатъка" на получателя; посочени са съответните отработени дни по месеци. В представените четири листа от оригинална разплащателна ведомост, съдържаща посочените данни не е посочено от кое предприятие /работодател/ е издадена и липсва каквото и да било друго означение /записване, заверка и т. н./, от което да може да се направи обоснован извод кое предприятие е съставител на тези ведомости и съответно - къде е полаган труда, за който е изплащано възнаграждението по тези разплащателни ведомости. Наред с това и на четирите листа липсват каквито и да било подписи на лица, които отговарят за съставянето на ведомостите - ръководител на предприятието и/или счетоводител. При тези данни изобщо не може да се направи извод, че обсъжданите четири листа от оригинални разплащателни ведомости са съставени от ТКЗС с. Дюлево или от АПК "Васил Коларов", филиал с. Дюлево. Затова изводът на първоинстанционния съд, че тези ведомости са съставени от ТКЗС с. Дюлево е напълно необоснован. Наред с това, представените ведомости нямат формална и материална доказателствена сила, тъй като не носят подпис на съставител и по същество представляват неподписан писмен документ. Изводът на първоинстанционния съд, че представените ведомости следва да се приемат за доказващи спорния трудов стаж на Петър Геров, тъй като на тях липсвали графи за подпис на председател и счетоводител е неправилен, тъй като не е съобразен с императивните изисквания за съдържание на първичните счетоводни документи, както и с правилата за доказателствената сила на неподписаните документи. Отделно от това, както вече се посочи, в тези ведомости липсва каквото и да е означение от кого са издадени и къде е положен труда, за който са съставени. Следва като допълнителен довод за достоверността на тези ведомости, респективно - за доказателствената им сила, да се посочи обстоятелството, че за целия период - от м. август 1974 г. до м. юни 1978 г. в тях се съдържа едно единствено име - това на Петър Грозданов Геров, а след като тази ведомост не представлява извадка /препис/ и изобщо няма такова твърдение по делото, то в нея би следвало да се съдържат имената на всички работници и служители в съответното предприятие през означения период. Наред с това, при извършената проверка в отдел "Обединен осигурителен архив" при РУСО гр. Пловдив е установено, че в предадените изплащателни ведомости на ТКЗС с. Дюлево липсват данни за Петър Геров. Обяснението на последния, че представените в хода на разследването по ДП № 132/11 г. на ОД на МВР оригинални изплащателни ведомости са намерени в бившата сграда на ТКЗС, заедно с оригинала на трудовата книжка и други документи от трудовото му досие, преценено с оглед на всички обстоятелства по делото, не е убедително и не може да се приеме за достоверно. Същественото в случая е, че във ведомостите не е посочено предприятието, в което е положен труда и липсват подписи на ръководител и счетоводител на предприятието, поради което същите не се ползват с формална и материална доказателствена сила. Предвид изложеното, правилно административният орган не е зачел осигурителен стаж на Петър Геров за периода 1.08.1974 г. - 20.06.1978 г. в ТКЗС с. Дюлево. В чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В конкретния случай е установено, че представената трудова книжка № 68/1.08.1974 г. не е издадена въз основа на изплащателните ведомости, нито въз основа някой друг от посочените в чл. 40, ал. 3 НПОС документи. Поради това трудовата книжка не доказва трудовия стаж на Петър Геров през периода 1.08.1974 г. - 20.06.1978 г. в ТКЗС с. Дюлево. Доколкото заключението на вещото лице по съдебната експертиза, изслушана в съдебното производство е обосновано със съдържанието на обсъдените по-горе оригинални изплащателни ведомости и трудова книжка, то изводите на вещото лице не могат да бъдат приети за обосновани. Вещото лице по правило няма свидетелстващи функции относно съдържанието на писмени документи, поради което след като по делото не е представена цитираната в заключените на вещото лице заповед № 53/1.08.1974 г. за назначаване на Петър Грозданов Геров на длъжността животновъд /телегледач/ в ТКЗС с. Дюлево, нито е изследвана нейната доказателствена сила, то съдът неправилно е приел за доказано обстоятелството, че това лице действително е било назначено на посочената длъжност и при това я е изпълнявало до м. юни 1978 г. Молбата от 1.08.0974 г. за назначаване на Петър Геров в ТКЗС с. Дюлево като животновъд, която е представена по делото в оригинал, дори и да се приеме за достоверна и изхождаща от трудовото досие на същия, не доказва релевантни по делото факти. Свидетелските показания в случая са недопустими за установяване на трудов стаж, тъй като липсват данни за наличие на хипотезата на чл. 165, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК - разплащателните ведомости на ТКЗС с. Дюлево и/или други писмени документи за установяване на трудовия стаж на Петър Геров през процесния период, да са изгубени или унищожени не по негова вина. Лицето би могло да установи трудовия стаж през спорния период по реда, предвиден в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, след което отново да поиска отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изводите на първоинстанционния съд относно доказателствената сила на представените разплащателни ведомости и на посочената трудова книжка са неправилни, което е довело и до формиране на неправилни изводи по съществото на правния спор за това че Петър Геров има осигурителен стаж през периода 1.08.1974 г. - 20.06.1978 г. като животновъд в ТКЗС с. Дюлево, който е от втора категория при условията на т. 66и ПКТП (отм.), както и че поради това има необходимия стаж от 15 години при условията на втора категория и че следва да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, като бъде отхвърлена жалбата на Петър Грозданов Геров против решение № 28/27.08.2012 г. на директора на РУСО - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 5307293425 ПР-731/25.06.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Разноските по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,