Решение № 5086 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 585/2019 г.

Решение № 5086 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 585/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Селскостопанска Академия София срещу решение № 126/19.10.2018 г. на Административен съд Шумен по адм. д. № 376/2017 г., с което съдът е отменил негова заповед Заповед №НП-08-67/08.06.2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК – недопустимост и незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за образуване на съдебното производство по недопустима жалба. Твърди, че съдът незаконосъобразно е изменил предмета на делото. Счита, че жалбата срещу решението на научния съвет не е подадена в срок и е следвало да бъде оставена без разглеждане. Излага съображения за това, че АС-Шумен не е бил компетентен да разгледа заведеното пред него дело. Счита за неправилно приетото от първата инстанция, че чл. 44, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ в Селскостопанска академия противоречи на разпоредбите на ЗВО. Иска обезсилване на съдебното решение или неговата отмяна като незаконосъобразно. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба, М. С., чрез адв. Г. и съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Производството пред АС Шумен е образувано по жалба на М. С. срещу заповед № НП-08-67/08.06.2017 г. на председателя на Селскостопанска Академия София /ССА/, с която на основание чл. 44, т. 3 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ в ССА и решение на Научния съвет на Земеделски институт, Шумен (протокол № 5 от 02.06.2017 г.), С. редовен докторант по докторска програма "Селекция и семепроизводство на културните растения" е отчислена без право на защита считано от дата 05.06.2017 г., поради неуспешно положени изпити и изтичащ срок на докторантурата. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е установил, че със заповед №НП-08-50/10.05.2017 г. на председателя на Селскостопанската академия е продължено обучението на жалбоподателката като редовен докторант по докторска програма "Селекция и семепроизводство на културните растения", професионално направление ш. 6. 1 "Растениевъдство" към ЗИ гр. Шумен, считано от 15.05.2017 г. Със същата заповед е определен краен срок на докторантурата 05.06.2017 г. С Протокол № 5/02.07.2015 г., е определена тема на дисертационния труд "Оценка на семената и началния темп на развитие на сорго и цвекло в условията на стрес", определен е срок 30.06.2015 г. - 30.03.2016 г. С писмо изх. №РД-56/15.05.2017 г., връчено на 18.05.2017 г., жалбоподателката е уведомена, че изпитът /устен/ по научната специалност "Селекция и семепроизводство на културните растения", за докторския минимум, ще се проведе на 29.05.2017 г. от 10. 00 часа. Видно от приложения Протокол от 29.05.2017 г. след провеждане на изпита от комисията е поставена обща оценка "Добър 3. 75". С писмо изх. №РД-57/15.05.2017 г., връчено на 15.05.2017 г., жалбоподателката е уведомена, че изпитът /устен/ по специална подготовка, свързана с дисертационния труд, ще се проведе на 02.06.2017 г. от 10. 00 часа. Видно от приложения Протокол от 02.06.2017 г. е проведен устен изпит свързан с дисертационния труд "Оценка на семената и начален темп на развитие на сорго в условия на стрес". От комисията е поставена обща оценка от изпита "Добър 4. 00". С покана изх. №РД-58 от 25.05.2017 г. на Директора на ЗИ град Шумен е свикано заседание на НС на ЗИ град Шумен на 02.06.2017 г. от 13. 00 ч., с посочен дневен ред, като в т. 2 е включено "Обсъждане решение за отписване на редовната докторантка М. Симеонова", докладвано от научния ръководител. С оглед положените устни изпита по обща и специална подготовка и съответно получените оценки от тях, както и обстоятелството, че до 02.06.2017 г. не е представен дисертационен труд, научният ръководител предложил да бъде прекратено обучението на докторанта М. Симеонова без право на защита. След извършено гласуване с 12 гласа "за", без "въздържали се" и "против", НС на ЗИ град Шумен приел решение, с което отчислява без право на защита докторанта, считано от 05.06.2017 г., поради неуспешно положени изпити и изтичащ срок на докторантурата. Протоколът е връчен на оспорващата, която е подала възражение до председателя на ССА град София вх. № 32-0832/13.06.2017 г., който с писмо изх. №РД-15-114/05.07.2017 г. оставил без уважение депозираното възражение. Въз основа на Решението на НС на ЗИ град Шумен по протокол № 5 от 02.06.2017 г., както и на основание чл. 44, т. З от ППЗРАСРБ на ССА, председателят на ССА е издал процесната заповед. Тази заповед е изпратена на директора на ЗИ град Шумен с писмо изх. №НП-14-55/08.06.2017 г. и не е била връчвана на оспорващата. При така установеното от фактическа страна и след анализ на относимите разпоредби от ЗВО и Правилника за прилагане на ЗРАСРБ в ССА, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с процесуалния закон, но в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Административният съд е обосновал, че приетите от административният орган основания "неизпълнение на дейностите по обучението и неуспешно положени изпити от докторантския минимум", могат да бъдат основания за отстраняването на докторанта за определен срок, през което време същият губи статута си на докторант, съгласно чл. 67, вр. чл. 74 ЗВО, но не могат да бъдат основания за отчисляване /отписване/ на докторанта без право на защита. Счита, че разпоредбата на чл. 44, т. З от ППЗРАСРБ в ССА е предвидена хипотеза, която не фигурира в изброяването по чл. 74, ал. 1 от ЗВО – докторантът да бъде отписан изобщо, ако има неизпълнени дейности от индивидуалния учебен план или да бъде отстранен, но безсрочно. Това налага извода, че процесната заповед е издадена при съществено противоречие със ЗВО, доколкото в случая следва да намери приложение принципът на чл. 5, ал. 1 от АПК. С оглед изложеното съдът е отменил обжалвания акт. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за недопустимост на постановения съдебен акт, тъй като производството е образувано по недопустима жалба. В действителност М. С. е подала жалба пред АССГ срещу уведомително писмо изх. № 15-114 от 05.07.2017 г. на председателя на ССА и протокол № 5/02.06.2017 г. от заседание на Земеделски институт Шумен. С влязло в сила определение № 7372/26.10.2017 г. АССГ по адм. д. № 8505/2017 г., съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта, с която се оспорва законосъобразността на уведомителното писмо, тъй като същото не притежава белезите на индивидуален административен акт, а в останалата част, с която се оспорва решение по протокол, преписката е препратена за разглеждане по компетентност на АС Шумен. АС Шумен след като се е запознал с постъпилата жалба и е извършил проверка на редовността й, на основание чл. 158 АПК е установил нередовности на същата, като е указал на страната с разпореждане от 05.12.2017 г., че жалбата съдържа общо искане за отмяна на протоколи на НС на ЗИ град Шумен и уведомителни писма, без да е конкретизирано точно кой административен акт се оспорва. Извършеното от съда действие е в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон – чл. 158, ал. 1 АПК, съгласно който когато жалбата или протеста не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, същата следва да се остави без движение, като на оспорващия се даде възможност в 7 дневен срок да отстрани нередовностите. Установените нередовности са във връзка с липсата на конкретизация на обжалвания административен акт – чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК и в какво точно се изразява незаконосъобразността на акта – чл. 150, ал. 1, т. 6 АПК. Във връзка с дадените указания, в законоустановения срок е постъпила уточняваща молба, с която жалбоподателката е прецизирала исканията си в съответствие с нормативните изисквания и е посочила, че оспорва изцяло заповед № НП-08-67/08.06.2017 г. на председателя на Селскостопанска Академия София. В този смисъл неоснователни се явяват оплакванията на касационния жалбоподател, че делото е образувано по недопустима жалба. Процесуалните действия извършени от административния съд са в съответствие съдебнопроизводствените правила, като изясняване волята на страната не е равнозначно на подменяне волята на същата. С оглед изложеното след като съдът е изяснил волята на страната и надлежно е установил кой е обжалвания административен акт, с определение от 08.01.2018 г. законосъобразно е конституирал като ответна страна в производство административния орган издател на процесния акт, а именно председателя на Селскостопанска Академия град София. Неоснователно е и възражението на касатора за извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първата инстанция, във връзка с липсата на извършена проверка дали жалбата срещу процесния акт е подадена в законоустановения срок. По делото не е спорно, че издаването на оспорената заповед не е съобщено на страната. Четиринадесет дневния срок за оспорване на административните актове съгласно чл. 149, ал. 1 АПК започва да тече от съобщаването им. В оспореното първоинстанционно решение съдът подробно е обсъдил и обосновал, защо оспорването е подадено в срок. Законосъобразно е приетото, че с връченото Определение от 05.12.2017 г. по настоящото производство жалбоподателката за първи път е уведомена, че има издадена Заповед №НП-08-67/08.06.2017 г. на председателя на Селскостопанската академия, с която е отчислена, поради което депозираната жалба на 20.07.2017 г., ведно с уточнението към нея на 21.12.2017 г. се явява процесуално допустима, тъй като оспореният акт в настоящото производство не е бил съобщен от административния орган и не е започнал да тече законоустановения срок за обжалване на същия. Относно направеното възражение за материална некомпетентност на АС Шумен да разгледа подадената пред него жалба, същото се явява необосновано. С определение от 07.09.2018 г. съдът е обсъдил искането на органа, делото да бъде изпратено на АССГ по компетентност. Правилно е приетото от първата инстанция, че научните институти, в това число и Земеделски институт град Шумен, са структурни звена на ССА съгласно чл. 36 и Приложение № 2 към чл. 36, ал. 1 от Устройствения правилник на Селскостопанската академия. Земеделски институт град Шумен се явява териториална структура на ССА и съответно е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, съгласно която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. Предвид изложеното АС Шумен, в действителност е компетентния да разгледа спора съд, като не е налице твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По наведените в касационната жалба оплаквания за материална незаконосъобразност на съдебния акт, настоящата инстанция приема следното: Съдът задълбочено и пълно е обсъдил относимите за спора факти и обстоятелства и е достигнал до правния извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Приел е, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, същият е мотивиран, предвид изложените в цитирания протокол на Научния съвет на ЗИ-Шумен съображения. След последователен анализ на данните по преписката е заключил, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗРАСРБ обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация. Безспорно е, че Селскостопанската академия е научна организация по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗРАСРБ. Случаите, в които докторантът се отписва (в заповедта е използван термин "отчислява") от докторантура, са изчерпателно посочени в чл. 74, ал. 1 от Закона за висшето образование. Основанията, на които докторантът се отстранява от научната организация, но за определен срок, са уредени в чл. 74, ал. 2 ЗВО. Едно от тези основания е системно неизпълнение на задълженията по учебния план или правилниците на научната организация. Разпоредбата на чл. 44 от ППЗРАСРБ в СА регламентира основания за отчисляване на докторанти без право на защита. В точка 3 на цитираната норма е предвидено, че докторантът се отчислява, когато "не е положил успешно изпитите от индивидуалния учебен план, не изпълнява задачите си в срокове, съгласно индивидуалния си учебен план за обучение, не посещава предвидените в учебния план лекции, семинари и курсове без уважителни причини, когато променя насоката на изследванията и експериментите в друга научна област". Неоснователни са доводите на касатора за съответствие на установеното фактическо положение с разпоредбата на чл. 44, т. 3 от Правилника. Първоинстанционният съд правилно е приел, че изложените в заповедта фактически съображения, сочат на неизпълнение на задължения в сроковете по индивидуалния учебен план и неуспешно положени изпити. Това обаче, са основание за отстраняването на докторанта за определен срок, през което време същият губи статута си на докторант, съгласно чл. 67 ЗВО. Съгласно чл. 20 ППЗРАСРБ докторантите имат право да прекъсват обучението си и да го продължават при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. При тази законова регламентация не може с правилник висшето учебно заведение да въвежда правила за отписване на докторантите, противоречащи на чл. 74 ЗВО, във връзка с чл. 8 от ЗРАСРБ. Допустимото от закона отстраняване на докторанта не може да бъде без право на защита, то се изпълнява за определен срок. Последицата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗВО се изразява в отстраняване на докторанта за определен срок, след изтичането на който, той може да продължи академичната дейност, съответно - да упражни правото си на защита. Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение на АС Шумен следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника М. С. се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, VІІ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 126/19.10.2018 г. на Административен съд Шумен по адм. д. № 376/2017 г. ОСЪЖДА Селскостопанска Академия София да заплати на М. Симеонова от [населено място] сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи разноски за касационна инстанция. Решението е окончателно.