Решение № 4460 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11074/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Т. Бакърджиева срещу решение 6134/19.10.2023 г., постановено по адм. дело 3786/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което по жалба на Салю Е ООД гр. София е отменен РА 22221722002253 091 001/24.11.2022 г. (РА), издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение 200/13.02.2023 г. на директора на посочената дирекция за непризнато право на данъчен кредит и въз основа на това определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 19 874,19 лв., от която сума 16 805,98 лв. е главница и 3 068,21 лв. лихви. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е преповторена фактическата обстановка, установена от съда, като се защитават констатациите на ревизионния акт и законосъобразните действия на органите по приходите, както и, че от дружеството не са представени доказателства за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на дружеството против ревизионния акт, цитиран по горе. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, както и за държавна такса за касационното обжалване. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Т. Бакърджиева. Ответникът по касационната жалба Салю Е ООД гр. София чрез адв. П. Чолаков, я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното решение, като правилно постановено. Претендира се и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а за да постанови решение по същество настоящият съдебен състав на касационната инстанция установи следното: За да отмени като незаконосъобразен посоченият по горе ревизионен акт първоинстанционният съд е приел (неправилно съдът е посочил в решението си, че се обжалва решението на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а не ревизионният акт, макар, че се е произнесъл с диспозитива на решението по законосъобразността на същия, като го е отменил), че неправилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС по фактури за закупуване и за получаване на услуги, свързани с товарен автомобил. Според съда неправилно в ревизионния акт е прието, че автомобилът е лек, а не товарен, тъй като по делото са представени доказателства, от които се установява, че автомобилът е товарен, закупен е като такъв и е регистриран в КАТ. Талонът за регистрация на автомобила и удостоверението съдът е счел, че представляват официални документи, които не са оспорени от ответника по първоинстанционното дело. Освен това в обжалваното решение е налице позоваване и на сертификата за съответствие, издаден от производителя на автомобила и съгласно него той е определен също като товарен. Съдът е приел и въз основа на представения по делото договор за наем, фактурата, свидетелството за регистрация и сертификата от производителя, че автомобилът е товарен и е направен обобщен извод въз основа на тези доказателства, че неправилно е отказано правото на данъчен кредит по чл. 70, ал.1, т. 4 и 5 ЗДДС. В съдебното решение е цитирана практика на ВАС по адм. дела 6595/2012 г., 2057/2013 г., 2685/2013 г. и др. Обжалваното решение следва да бъде отменено поради следните съображения: Първоинстанционният съд не се е произнесъл относно валидността на оспорения пред него и отменен като незаконосъобразен с обжалваното решение ревизионен акт. Установява се по делото, че в съдебното решение само са посочени заповед З ЦУ 3287/08.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (заместник ИД на НАП) и заповед РД - 01 787/08.11.2021 г. на изпълняващия длъжността. директор на ТД на НАП - София, но не ги е обсъдил и не е направил изводи за валидността на ревизионния акт. С първата цитирана от съда заповед на заместник ИД на НАП е наредено функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК и съгласно заповед ЗЦУ ОПР 9/21.05.2021 г. на ИД на НАП (не се намира в делото) да се осъществяват от посочените поименно органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК. С втората, посочена от съда заповед на изпълняващия длъжността директор на ТД на НАП София на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП, чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК и посочената по горе заповед на заместник ИД на НАП, е наредено функциите на компетентен орган по приходите по чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК да се изпълняват от конкретно посочените органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив. В делото се намира и заповед З - ЦУ - 746/04.05.2022 г. на заместник ИД на НАП (тази заповед не е посочена в обжалваното решение и същата се намира в приложение 5, стр. 945), издадена на основание чл. 10, ал. 9 ЗНАП, с която е наредено служителите, посочени в заповед З - ЦУ - 3287/08.11.2021 г. на заместник ИД на НАП да осъществяват производствата по данъчно - осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в приложението на заповедта. Законодателят в разпоредбата на чл. 112, ал. 1 ДОПК е регламентирал, че ревизионното производство се образува с издаване на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР), а в ал. 2 е указал кой може да издава ЗВР, а това са по т. 1 органи по приходите, определени от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и по т 2. изпълнителният директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Компетентната дирекция за всеки случай се определя съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1- 8 ДОПК, като в т. 3 е посочено, че за местните юридическите лица, каквото е ответникът по касация, това е дирекцията по седалището им. Салю Е ООД е със седалище в гр. София, поради което компетентната му дирекция се явява ТД на НАП София. В чл. 12 ал. 6 ДОПК е предвидено изключение от посочената териториална компетентност, когато от ИД на НАП или оправомощен от него заместник на същата агенция се определят органи по приходите от други териториални дирекции, за които не се прилагат правилата по чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК. Именно в изпълнение на тази разпоредба са и цитираните по горе заповеди. При постановяване на решението си съдът не е съобразил и разпоредбите на чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП. Законодателят е приел в посочения устройствен закон, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, е предвидена възможност да се нареди на служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда и това е в хипотезата на ал. 8 на посочената разпоредба, която не е приложима за процесния спор. Съобразно хипотезата на ал. 9 на чл. 10 ЗНАП, която е относима към настоящия казус, не е необходимо командироване на органи по приходите от друга ТД на НАП, тъй като при нея не е налице преминаване на служители от една ТД на НАП в друга, т.е. не се сменя работното им място, а само за осъществяване на правомощия по отношение на лицата, за които не важат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. И в двете хипотези на чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП законодателят изрично е посочил, че и преминаването на служители от една ТД на НАП в друга, както и осъществяване на правомощия без смяна на работното място и за части от работното време, може да стане само при необходимост. Без обосноваване на съответната необходимост за прилагане на чл. 12, ал. 6 ДОПК и ЗВР, и ревизионният акт следва да се приеме, че са издадени от некомпетентни органи. Това обосноваване на необходимостта за прилагане на чл.12, ал. 6 ДОПК, което е предвидено в чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП, е задължително, за да не се допуска превратно упражняване на власт. Прилагането в таблична форма на дружества, между които и Салю Е ООД и посочване на съответните екипи на друга ТД на НАП, в случая на ТД на НАП Варна, не обосновава посочената необходимост и прилагането на изключението по чл. 12, ал. 6 ДОПК. Ако законодателят беше имал предвид единствено и само преценка на органа по целесъобразност, то щеше да употреби в чл. 10, ал. 8 и 9 ЗНАП изразът "по преценка", а не "при необходимост". В този смисъл са и решения по адм. дела 5816/2023 г., 6611/2023 г., 6767/2023 г., 7618/2023 г., 8751/2023 г. 9209/2023 г. на ВАС, Първо и Осмо отделение. Предвид изложеното, следва да се приеме, първоинстанционният съд не е извършил необходимата проверка и не се е произнесъл по валидността на оспорения пред него ревизионен акт, а вместо това се е произнесъл по съществото на материалния спор и е отменил като незаконосъобразен РА, вместо да прогласи неговата нищожност. С оглед изложените по горе мотиви настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна, като на основание чл. 222, ал.1 АПК ще следва да се постанови друго решение, с което се обяви нищожността на процесния ревизионен акт. На основание чл. 173, ал. 2 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК ще следва преписката да се изпрати на компетентната ТД на НАП - София за образуване на нова ревизия на Салю Е ООД при спазване на дадените в настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на делото и направеното искане от адв. П. Чолаков, на Салю Е ООД следва да се присъдят разноските, направени пред настоящата касационна инстанция в размер на 1 000 лв. съгласно представения списък за разноските по чл. 80 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение