Решение № 1430 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11157/2011 г.

Решение № 1430 от 27.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11157/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Созопол Панайот Василев Рейзи срещу решение № 7714 от 01.06.2011 г. по адм. дело № 2759/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК.

Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от Общински съвет Созопол с доводи за неправилност на съдебния акт по идентични на горепосочените касационни основания.

Ответникът - Комисия за защита от дискриминация (КЗД) и заинтересованата страна Пенка Минчева Дудева не са взели становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни, тъй като е налице дискриминация, извършена чрез неравно третиране при прилагане на Закона за местните данъци и такси.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока за обжалване. Съдът, като извърши служебна проверка на обжалваното решение съобразно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа оплакванията в касационните жалби, ги счете за основателни по същество.

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отхвърлил жалбите на Общински съвет Созопол и кмета на община Созопол срещу решение № 8/20.01.2010 г. по преписка № 259/2008 г. на КЗД.

С потвърденото от съда решение комисията е постановила следното:

1. Установила е по отношение на Пенка Минчева Дудева от гр. Бургас, община Созопол и Общински съвет Созопол, че при осъществяване на дейността на община Созопол в периода от 2005 г. до момента с бездействията на кмета на община Созопол, както на този в мандат 2004 г. - 2007 г., така и на настоящия кмет Панайот Василев Рейзи, изразяващи се в неизпълнението на правомощието по чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), е осъществена пряка дискриминация по признак лично положение по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) спрямо Пенка Минчева Дудева, като по този начин тя е била по-неблагоприятно третирана чрез начисляване и събиране на действително дължимата по-висока по размер местна такса за битови отпадъци за имота й в селищно образувание Червенка, в сравнение с други лица в сходно на нейното положение, но не изпълнили задължението си по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ, на които е начислявана и събирана такса за битови отпадъци за имотите им в селищното образувание Червенка в по-нисък размер от действително дължимия, определян по по-ниските промили за имотите на територията на с. Черноморец;

1. Наложила е на Панайот Василев Рейзи на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр във връзка с чл. 24, ал. 2 ЗАНН и чл. 44, ал. 1 ЗМСМА глоба в размер на 500 (петстотин) лева за това, че в периода от встъпването си в длъжността кмет на община Созопол през месец ноември 2007 г. до сега, чрез бездействието си да упражни правомощията си по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, е допуснал извършването на установеното по-горе нарушение;

1. Наложила е на община Созопол на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр принудителна административна мярка с оглед преустановяване на установеното по-горе нарушение, както и за предотвратяване на бъдещи подобни нарушения, като е предписала на длъжностното лице кмета на община Созопол да предприеме мерки на основание чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ за установяване на задълженията за такса за битови отпадъци за имотите, находящи се в селищно образувание Червенка, съобразно определяния от Общински съвет размер и действителното местонахождение на имотите;

1. Установила е по отношение на Пенка Минчева Дудева, община Созопол и Общински съвет Созопол, че Общински съвет Созопол с определянето с решение № 637/19.01.2006 г. на неколкократно по-висока по размер местна такса за битови отпадъци за имотите, находящи се в селищно образувание Червенка, в сравнение с размера на същата такса за имотите в с. Черноморец, е осъществил пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр по признак лично положение спрямо жалбоподателката Пенка Минчева Дудева, с което е нарушена забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр;

1. Постановила е на основание чл. 47, т. 2 ЗЗДискр преустановяване на описаното в предходната т. 4 нарушение;

1. Препоръчала е на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр на Общински съвет Созопол да преразгледа свое решение № 637/19.01.2006 г.;

1. Предписала е на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр на Общински съвет Созопол с оглед предотвратяване на бъдещи подобни нарушения занапред при определяне на таксата за битови отпадъци да спазва забраната по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр;

1. Изпратила е на основание чл. 67, ал. 4 ЗЗДискр копие от настоящото решение на Сметната палата за извършване на проверка по чл. 66, ал. 5 ЗМДТ на одобрената с решение № 637/19.01.2006 г. на Общински съвет Созопол план-сметка по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ;

1. Оставила е без разглеждане на основание чл. 31, ал. 4 АПК жалбата на Пенка Минчева Дудева в частта по искането КЗД да отмени решение № 637/19.01.2006 г. на Общински съвет Созопол и връща жалбата в тази й част, като указва на жалбоподателката, че на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК във връзка с чл. 73 ЗЗДискр може да отправи искането за отмяна на решението на Общински съвет Созопол до Административен съд гр. Бургас;

1. Установила е по отношение на Пенка Минчева Дудева от гр. Бургас, община Созопол и Общински съвет Созопол, че Общински съвет Созопол като орган на местното самоуправление на юридическото лице община Созопол, приемайки Наредбата по чл. 9 ЗМДТ, без да предвиди възможност и ред за частично освобождаване от заплащането на таксата за битови отпадъци за времето от годината, в което имотите, за които се дължи такава, не се ползва, не е изпълнил задължението си по чл. 10 ЗЗДискр, с което община Созопол като юридическо лице е осъществила нарушение по чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр, във връзка с чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр;

1. Постановила е на основание чл. 47, т. 2 ЗЗДискр преустановяване на описаното в предходната т. 10 нарушение;

1. Препоръчала е на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр на Общински съвет Созопол да измени Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол така, че да бъдат предвидени възможност и ред за частично освобождаване от задължението за заплащане на такса за битови отпадъци за задължените по чл. 64 ЗМДТ лица за времето от годината, в което не използват имотите си на територията на община Созопол, респ. не ползват услугите по чл. 62 ЗМДТ;

1. Наложила е на основание чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр на юридическо лице община Созопол имуществена санкция в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за това, че при осъществяването на дейността й нейният орган на местно самоуправление Общински съвет Созопол не е изпълнил задължението си по чл. 10 ЗЗДискр, нарушение, описано по-горе.

Решението на КЗД в частта по т. 9 не е било предмет на оспорване пред решаващия съд.

Съдът е приел, че е безспорно, че заинтересованата страна Пенка Минчева Дудева плаща по-висок размер такса битови отпадъци в сравнение със собствениците на имоти в останалите населени места в община Созопол, където предлаганата от общината услуга за сметосъбиране и сметоизвозване се извършва по-често, а контейнерите са повече и са разположени на по-удобни за населението места, в по-голяма близост до домовете им. Приел е, че обжалваният административен акт е законосъобразно постановен в съответствие с правилото на чл. 9 ЗЗДискр относно тежестта на доказване и установените от КЗД нарушения на забраната за дискриминация по признак "лично положение" при установяване на такса битови отпадъци за селищно образувание Червенка са доказани и наложените глоба и имуществена санкция са обосновани.

Решението, предмет на касационно обжалване е допустимо, но е неправилно.

Неоснователен е доводът в касационната жалба на Общински съвет Созопол, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като КЗД е постановила административен акт в нарушение на чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр Нарушението на забраната за дискриминация, независимо, че според комисията е започнало през 2005 г., продължава до момента на постановяване на решението на КЗД, поради което тригодишният преклузивен срок, считано от деня на извършване на нарушението, за образуване на производство пред административния орган не е изтекъл. Предвид обстоятелството, че предмет на производството пред КЗД е нарушение, което продължава към момента на постановяване на решението от административния орган, оплакването, че образуваното производство пред КЗД е недопустимо и е следвало да бъде прекратено, е неоснователно.

Основателни са доводите на касаторите, че обжалваното съдебно решение е постановено при необсъждане на оплакванията в жалбите за липса на дискриминация, както и оплакванията, че е налице нарушение на материалния закон и необоснованост.

Фактите по делото са безспорно установени. От тези факти, които касаят облагане с такса битови отпадъци на жителите на селищно образувание Червенка, община Созопол, в прекомерен размер в сравнение със с. Черноморец, макар качеството на услугата сметосъбиране и сметоизвозване в с. Черноморец да е по-добро от това в Червенка, а размера на таксата битови отпадъци в с. Черноморец да е по-ниска, отколкото в посоченото селищно образувание, не може да се направи извод за наличие на дискриминация по признак лично положение или по друг защитен признак, независимо че данните по делото сочат на неравно третиране на заинтересованата страна Пенка Дудева поради неправомерно определяне на таксата битови отпадъци от Общински съвет Созопол за селищно образувание Червенка.

КЗД, макар да е събрала данни за нарушения на режима на облагане с такса битови отпадъци, установен със ЗМДТ, незаконосъобразно е приела, че е налице дискриминация.

Правилно е установено, че по-високата по размер такса битови отпадъци за селищно образувание Червенка е определена с решение № 637/19.01.2006 г. на Общински съвет Созопол. Възприетото от комисията като неравно третиране, извършено чрез това решение по отношение на притежателите на имоти в Червенка, както и последвалото при прилагането на това решение различно третиране на заинтересованата страна Пенка Дудева в сравнение с останалите собственици на имоти в Червенка, които не са подали декларации по чл. 14, ал. 2 ЗМДТ в изпълнение на цитираното решение на Общинския съвет, поради което са били облагани с предходната по-ниска по размер такса битови отпадъци, не представлява дискриминация по дефиницията на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Способите за защита и отстраняването на допуснатите нарушения при прилагането на решението на ОбС не може да бъде извършено в производството пред КЗД по реда на ЗЗДискр, тъй като закононарушенията не са извършени на основание защитен от дискриминационното право признак.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че съдът по същество е нарушил чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр, тъй като решението на КЗД не съдържа мотиви за обосноваване на приетия за установен защитен признак "лично положение", на основа на който са извършени установените от комисията дискриминационни нарушения. Наличието на защитен признак не може да бъде извлечено пряко, нито косвено от фактическите данни по делото и представлява само недоказано твърдение на подалата жалбата до КЗД страна по делото Пенка Дудева. Фактът, че едно лице притежава собственост върху недвижим имот в селищно образувание Червенка, не е наличие на защитен признак по смисъла на ЗЗДискр, макар по повод правото на собственост това лице да е понесло непропорционални финансови тежести, наложени от общината. Предвид горното, посоченият в решението на КЗД като защитен признак "лично положение" е изцяло бланкетен, и е включен в мотивите на административния акт единствено за целите на обосноваване на дискриминация, което се явява нарушение не само на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр, но представлява и основание за отмяна на акта поради несъответствие с целта на същия закон. Пред КЗД посочената жалбоподателка прави оплакване, че общинската администрация се е отнесла неуважително към нея по повод на оплакванията от неправомерно високата такса битови отпадъци, както и че при среща с бившия кмет на община Созопол й е отговорено, че тъй като не гласуват в общината, затова плащат такъв висок промил, по който се определя таксата, но това не са факти, обосноваващи защитения признак "лично положение".

Горните съображения се отнасят и към установеното неупражняване на правомощието на кмета на общината по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ (редакция, изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.), тъй като в резултат от него част от притежателите на имоти не са направили финансов разход за такса битови отпадъци, като не са внесли дължимата такса битови отпадъци, за разлика от заинтересованата страна. Неизпълнението на задължението за внасяне на общинско вземане от дадено лице не представлява дискриминация спрямо лицето, което е изпълнило прието на основание ЗМДТ решение на общинския съвет за определяне на такса. Основателен е доводът в касационните жалби, че защитата срещу незаконосъобразното определяне на размера на таксата битови отпадъци за Червенка е посредством обжалване на решението на общинския съвет, с което същата е определена, по реда на АПК. Предвид горното, наложената на кмета на общината глоба на основание неупражняване на правомощие, произтичащо от ЗМДТ, тъй като не представлява бездействие по смисъла на ЗЗДискр, е незаконосъобразна поради липса на фактическо и правно основание за налагане на санкция от КЗД. Същото се отнася и до наложените с решението на КЗД принудителна административна мярка, препоръки и предписание, както и за наложената на Общински съвет Созопол имуществена санкция, които целят отстраняване на нарушения на данъчното законодателство, за което комисията няма компетентност.

Основателно касаторите правят довод, че съдът по същество не е обсъдил доводите в жалбите им относно липсата на описаното нарушение в третата част от решението на КЗД. Същото е постановено в нарушение на материалния закон, поради това, че е необоснована констатацията на административния орган, че Общинският съвет Созопол в наредбата, приета на основание чл. 9 ЗМДТ като не е предвидил възможност и ред за частично освобождаване от заплащането на таксата за битови отпадъци за времето от годината, в което имотите, за които се дължи такава, не се ползват, не е изпълнил задължението си по чл. 10 ЗЗДискр. В приложената по делото наредба на Общински съвет Созопол, приета през 2003 г. и действаща към момента на подаването на жалбата до КЗД, както и в последвалата наредба по чл. 9 ЗМДТ, която отменя посочената, и влязла в сила на 01.04.2009 г., действаща към датата на постановеното от КЗД решение, съществува разпоредба с един и същ текст, съгласно която лицата, неползващи услуга през годината или определен период от нея, се освобождават изцяло или частично от задължението да заплащат съответната такса за този период. И в двете наредби тази разпоредба се намира в раздела, уреждащ общите положения относно определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Созопол, поради което се прилага на общо основание за освобождаването от такса битови отпадъци и за периода, през който страната Пенка Дудева не ползва имота в Червенка за жилищни нужди и такса не се дължи. Предвиден е и ред за освобождаване от заплащане на таксата, а именно въз основа на мотивирано писмено заявление на лицето, неползващо услугата за определен период от годината, адресирано до съответната служба на общината. Правото на лицето, неползващо услугата през съответната година или през определен период от нея, да бъде освободено от заплащане на съответната такса е уредено в нормативен акт с ранг на закон, а именно в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, като законът делегира на общинския съвет компетентност само за уреждане на реда за упражняване на това право от данъчно задължените лица с подзаконов нормативен акт - наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Ето защо, непредвиждането на право за освобождаване от такса в наредбата на общинския съвет не може да бъде нарушение, нито дискриминация, тъй като същото се предоставя от ЗМДТ. Доколкото разпоредбата на закона е възпроизведена в наредбата по чл. 9 ЗМДТ, то налице е само повторение на законовата норма, без наредбата да създава основание, въз основа на което правото за освобождаване от заплащане на такса да бъде упражнено. Ето защо, решението на КЗД относно наличието на нарушение на основание непредвиждане на нормативна възможност от Общинския съвет Созопол за освобождаване от такса за определен период е немотивирано, тъй като законовата възможност осигурява равенството на гражданите и изключва извършването на дискриминация при обстоятелствата, установени в конкретния случай.

С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено поради нарушение на материалния закон и тъй като фактическата обстановка е изяснена, следва вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, като решението на КЗД бъде отменено в цялост като незаконосъобразно поради наличие на основанията по чл. 145, т. 4 и 5 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,