Решение № 4601 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2010 г.

Решение № 4601 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от "Заводски строежи - ПС - Пловдив" АД, гр. Пловдив и от зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при Централно управление на Националната агенция за приходите, против решение № 749 от 25.05.2010 г. по адм. дело № 351 по описа за 2008 г. на Пловдивския административен съд.

С касационната жалба на "Заводски строежи - ПС - Пловдив" АД, гр. Пловдив, се иска отмяна на съдебното решение в частта, с която жалбата на дружеството против ревизионен акт № 16002439/30.11.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 59 от 25.01.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, е частично отхвърлена за определените задължения за лихви върху осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ, ДЗПО - ППФ, фонд ГВРС и НЗОК. Посочените пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, на чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 110, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправено е и искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

С касационната жалба на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, се иска отмяна на съдебното решение в частта, с която ревизионен акт № 16002439 от 30.11.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 59/25.01.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, е изменен в посока намаление на определените задължения за лихви върху осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ, ДЗПО - ППФ, фонд ГВРС и НЗОК. Като пороци на съдебното решение в тази част се сочат необоснованост и неправилно прилагане на чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 110, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими.

След като разгледа касационните жалби по същество, Върховният административен съд прие следното:

1. Касационната жалба на "Заводски строежи - ПС - Пловдив" АД, гр. Пловдив, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на "Заводски строежи-ПС-Пловдив" АД, гр. Пловдив, против ревизионен акт № 16002439 от 30.11.2007 г. на орган по приходите при Териториалната дирекция на НАП - Пловдив в частта за отказан данъчен кредит в размер на 831,60 лв. и допълнително установен ДДС за внасяне в размер на 1776,98 лв. с начислени лихви в размер на 352,75 лв.; увеличен финансов резултат за 2004 г. със сумата от 110 956,94 лв. и за 2005 г. - със сумата 96 657,45 лв.; осигурителни вноски за периода от 01.07.2002 г. до 31.05.2007 г. по държавното обществено осигуряване /ДОО/ в размер на 412 158,04 лв. и начислени лихви в размер над 257 572,93 лв. до 289 686,46 лв.; осигурителни вноски за здравно осигуряване за същия период в размер на 46 902,27 лв. и начислени лихви в размер над 12464,39 лв. до 17979,05 лв.; осигурителни вноски за Допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ - Универсален пенсионен фонд /УПФ/ за същия период в размер на 12805,75 лв. и начислени лихви в размер над 6442,46 лв. до 6664,83 лв.; осигурителни вноски за ДЗПО - Професионален пенсионен фонд /ППФ/ в размер на 437,19 лв. и начислени лихви в размер над 338,13 лв. до 341,71 лв.; осигурителни вноски за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност" /ГВРС/ за същия период в размер на 2699,61 лв. и начислени лихви в размер над 969,51 лв. до 1010,04 лв.

В касационната жалба не са изложени доводи за пороци на съдебното решение, обосноваващи касационни основания за отмяната му в частта, с която жалбата против ревизионния акт е отхвърлена за установените задължения по отменените Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Пловдивският административен съд е мотивирал подробно изводите си за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС и ЗКПО. По издадената на 16.06.2006 г. фактура от ЕТ "Румет - Румен Атанасов" получател на доставката е трето лице - "Заводски строежи" АД, гр. Пазарджик. Жалбоподателят няма право на данъчен кредит, защото не изпълнява условието по чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.) да притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на изискванията на ЗДДС. Доначислената сума на ДДС в размер на 1721,94 лв. се отнася за облагаеми доставки (предоставени хотелски услуги), за които не е издаден данъчен документ с начислена сума на данъка. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.) данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя за доставката, без данъка по ЗДДС и увеличена с всички други данъци и такси, в това число акциз. Допълнителният ДДС в размер на 55,44 лв. за данъчни периоди от м. януари до м. август 2006 г. е начислен върху данъчна основа, увеличена със събираните туристически такси при предлагането на хотелски услуги.

Пловдивският административен съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.), съгласно която финансовият резултат се увеличава за данъчни цели с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. Приложимите разпоредби на Национален счетоводен стандарт 11 "Договори за строителство" за 2004 г. и за 2005 г. изискват признаването на приходите и разходите да се извършва чрез отнасянето им към етап на завършване на договора. Приходите се признават в съответствие с извършената по договора работа независимо от това, че част от сумите не са платени или са задържани по друг повод. Тези правила на счетоводно отчитане не са били спазени, поради което финансовият резултат на дружеството законосъобразно е бил увеличен със сумата на положителната разлика между приходите и неотчетените в текущия отчетен период разходи. Съдът се е позовал и на заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което по счетоводни документи няма заделяни суми за провизиране във връзка със задържаните гаранционни суми по разглеждания договор за строителство. В приложението към годишните финансови отчети за 2004 г. и за 2005 г. също не е оповестена информация за заделяни суми за провизиране във връзка със задържаните гаранционни суми по договора.

Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за постановяване на съдебното решение при допуснати процесуалноправни и материалноправни нарушения в частта, с която жалбата против ревизионния акт е частично отхвърлена за определените задължения за лихви върху дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ, ДЗПО - ППФ, фонд ГВРС и НЗОК. Пловдивският административен съд е основал изводите си върху неоспореното допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза относно размерите на лихвите за просрочие към 30.11.2007 г., изчислени върху невнесените суми за осигурителни вноски, дължими за периодите от 01.07.2002 г. до 31.05.2007 г.

Не се установява неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 7, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно които осигурителните вноски за сметка на осигурителите и за сметка на осигурените лица се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него. Неизпълнението на задълженията на работодателя да начисли и плати в срок възнагражденията на наетите от него работници и служители не означава, че с оглед правилата по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО той като осигурител не дължи осигурителни вноски за тези лица. Несвоевременното подаване на информацията по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите, също не отменя задълженията на осигурителя за внасяне на осигурителни вноски в установения от закона срок. От обстоятелството, че законодателят е свързал плащането на осигурителните вноски с плащането на трудовото възнаграждение, следва изводът, че стане ли изискуемо трудовото възнаграждение, става изискуемо и задължението за внасяне на осигурителните вноски (В същия смисъл решение № 11657 от 08.10.2009 г. по адм. дело № 7026/2009 г. на ВАС, VI о. и др.). Лихвите върху осигурителните вноски се дължат, считано от настъпване на изискуемостта на главниците по правилата на чл. 7, ал. 1 и 2 от КСО.

Съдът е мотивирал изводите си относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт в частта за установените задължения за осигурителни вноски с обстоятелството, че изложените от жалбоподателя лаконични доводи за отмяна се отнасят изключително до размера на лихвите, но не и до главниците. Доказателствената тежест е разпределена правилно от съда, като се има предвид, че в съдебноадминистративното производство при събрани в ревизионното производство доказателства, обосноваващи фактическите и правните основания за издаване на ревизионния акт, в тежест на оспорващото лице е да представи доказателства за оборването им. Жалбоподателят не е проявил необходимата процесуална активност за доказване на твърдяните благоприятни за него положителни факти: спазване на осигурителните прагове, коректно попълване на справките, внасяне на дължимите вноски и др.

Съдебното решение в частта за присъдените разноски е постановено при правилно прилагане на чл. 161, ал. 2 от ДОПК. Пловдивският административен съд законосъобразно е приел, че договореното и заплатено от "Заводски строежи - ПС - Пловдив" АД адвокатско възнаграждение в размер на 60690 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. При обжалваем интерес от 793646,28 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 16322,92 лв. Поради неоценяемост на жалбата в частта на увеличаването на финансовия резултат за 2004 г. и за 2005 г. правилно е прието, че минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 150 лв. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. На жалбоподателя са присъдени деловодни разноски в размер на 788.36 лв. съразмерно на уважената част от жалбата. На административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на 15409,47 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8 от цитираната наредба.

По изложените съображения следва да се приеме, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение в отхвърлителната му част, както и основания за отмяна в частта за разноските.

1. Касационната жалба на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Пловдивския административен съд е правилно в частта, с която ревизионен акт № 16002439/30.11.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 59/25.01.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, е изменен, като са намалени определените задължения за лихви върху дължимите осигурителни вноски за периода от 01.07.2002 г. до 31.05.2007 г., както следва: за ДОО - от 289 686,46 лв. на 257 572,93 лв.; за ДЗПО - УПФ - от 6664,83 лв. на 6442,46 лв.; за ДЗПО -ППФ - от 341,71 лв. на 338,13 лв.; за фонд ГВРС - от 1010,04 лв. на 969,51 лв.; за здравно осигуряване - от 17979,05 лв. на 12464,39 лв.

Изложените в касационната жалба съображения за материалноправни нарушения са неоснователни. Съдът се е позовал на допълнителното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза относно размера на лихвите върху просрочените осигурителни вноски, изчислен съобразно поредността на погасяване, считано от падежа на всяко забавено плащане до 30.11.2007 г. Нормата на чл. 110, ал. 9 от КСО (изм. ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.), на която се позовават и двамата касатори, не се отнася до осигурителните вноски, а до вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. На основание чл. 169, ал. 1 от ДОПК, в сила от 01.01.2006 г., публичните вземания, сред които са и осигурителните вноски, се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. В проведеното на 23.04.2010 г. съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП е заявил, че няма въпроси към вещото лице Мирчева и е поискал от съда да приеме даденото заключение. Като е постановил решението си при съобразяване с неоспореното допълнително заключение на заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно размера на дължимите лихви върху осигурителните вноски, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,