Решение № 12656 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2013 г.

Решение № 12656 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Георгиев, Русинов и Ко"АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, против решение № 6644/05.12.2012 г. по адм. д. № 7792/2012 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 2101113532/02.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1393/12.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София при ЦУ на НАП и е осъдено дружеството да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 948,89 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, поради противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да се отмени РА и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика"-София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Соколова оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е бил РА, в частта потвърдена с решението на ДД "ОУИ" относно резултата по ДДС за данъчен период м. 05.2011 г., вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 24 944,50 лева, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, по фактури, издадени от "Порше Интер Ауто БГ " ЕООД. За да отхвърли жалбата, съдът е мотивирал изводи за законосъобразност на акта, позовавайки се на констативния протокол на органи на ТД на НАП, съобразно който органът по приходите е приел, че автомобилът е "лек" по смисъла на § 1, т. 18 ДР на ЗДДС, като съдът е приел, че категорията на автомобила не следва да се определя, съгласно регистрацията по Закона за движението по пътищата, фактурата и сертификата, определящи автомобила като "товарен". Не е определящ според съда и безспорно установеният факт за заприходяване от дружеството на процесния МПС като ДМА, за което са представени доказателства. Решението е неправилно. В хода на ревизията на дружеството е отказан данъчен кредит, с правно основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, по фактури за закупуване, съответно за авансово плащане на част от цената, на автомобил "Ауди", модел А7 Quatro, бензин, мощност 220 kw, с посочени номера на шаси и двигател, цвят - сив металик, брой места 3 + 1, издадени от "Порше Интер Ауто БГ " ЕООД, съответно е коригиран резултатът по ДДС за данъчен период м. 05.2011 г. Мотивите за отказ са въз основа на извършена проверка на автомобила, при която органите по приходите изследват техническите характеристики на автомобила и считат, че автомобилът отговаря на категория М1, и определят същият като "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, позовавайки се и на Комбинираната номенклатура за класиране на автомобилите в позиция 8703 (предназначен за превоз на пътници) и 8704 (предназначен за превоз на товари), като е прието, че наличните на описаните в КН характеристики на автомобил N1 не са установени по отношение на процесния автомобил, включително и при направения оглед. В хода на оспорването са поддържани от жалбоподателя твърдения, че процесният автомобил не попада в дефиницията по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, тъй като същият е надлежно регистриран от КАТ - МВР с дата на първа регистрация 18.05.2011 г. и категория N 1 по издаденото свидетелство за регистрация, съответно е "товарен автомобил". За удостоверяване на вида и предназначението на автомобила от задълженото лице са представени следните документи: свидетелство за регистрация на МПС, в което е вписан регистрационен номер СА 6728СВ, брой места 3 + 1 и вид на автомобила - "товарен"; приемо-предавателен протокол от 19.05.2011 г., подписан между ревизираното лице и "Порше Интер Ауто БГ " ЕООД за предаване на автомобила, договор № 020000000105/2011 за продажба на фабрично нов автомобил "Ауди", модел А7 Quatro, версия - "товарен", цена 149 667 лева с ДДС; заверени копия от дневник на счетоводни сметки от група 20, според които автомобилът е заведен по сметка 205 "Транспортни средства", аналитична сметка 205/1 "Автомобили" - товарен автомобил "Ауди". Пред съда са представени доказателства, изготвени през 2012 г., с които оспорващият твърди, че автомобилът се използва за целите на дейността на дружеството и участва във формирането на оборота на ревизираното лице. В рамките на съдебното производство са приети договор за отдаване под наем, ведно с приложения, командировъчни заповеди и фактури за гориво. В хода на административното производство, във връзка с отправено искане от ревизиращия орган, доставчикът "Порше Интер Ауто БГ " ЕООД е представил сертификат за съответствие, видно от който е посочен клас на описания автомобил N 1. Първоинстанционният съд е изложил в мотивите на решението си, че не е спорно обстоятелството, че по отношение на процесния автомобил е издаден сертификат за съответствие от производителя и същият е в категория N1, както и че в МВР автомобила е регистриран като товарен. Въпреки това, е прието от съда, че органите по приходите са в правомощията си да изследват техническите характеристики на автомобила, при което са приели, че отговаря на категория М1 и същият е "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. В допълнение, съдът се е позовал и на Комбинираната номенклатура за класиране на автомобилите в позиция 8703 (предназначен за превоз на пътници) и 8704 (предназначен за превоз на товари), като е прието, че наличните на описаните в КН характеристики на автомобил N1 не са установени по отношение на процесния автомобил, включително и при направения оглед и това означава, че същият не е товарен автомобил. Според отразеното в протокола за оглед на автомобила същият е с предни и задни седалки 3 + 1 места, без допълнително монтирано техническо оборудване; липсва товарно пространство, отделно от това за пътниците на водача и твърда преграда, обхващаща цялата вертикална площ от пода до тавана на автомобила, стъклата на автомобила не са защитени с твърда преграда; задните седалки и обезопасителните колани не са демонтирани, при което съобразно така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че правилно органите по приходите са приели, че автомобилът е "лек" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, макар формално да е регистриран като "товарен" - категория N 1. С тези мотиви е прието от съда, че законосъобразно е постановен отказ за признаване на данъчен кредит, при приложимост на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС - правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит, внесен или нает мотоциклет или лек автомобил. Съдът се е позовал и на наличие на основания за приложимост на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС - процесният автомобил отговаря на дадената легална дефиниция на понятието "лек автомобил". Съдът е приел, че представените сертификат за съответствие от производителя и свидетелството за регистрация на автомобила нямат обвързваща доказателствена сила за съда и следва да бъдат обсъдени с всички събрани по делото доказателства, а от друга страна, ревизираното лице не е ангажирало доказателства, че процесният автомобил се ползва за превоз на товари. Тези изводи на съда не се споделят от настоящата инстанция. От една страна, безспорно е, че съобразно представените сертификат за съответствие от производителя и свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ, автомобилът е "товарен". Безспорно е, че същият е заведен като ДМА, за което са представени извлечения от счетоводни регистри на дружеството. Дейността на дружеството е извършване на различни консултански услуги - в сферата на маркетинга, търговското обслужване, сделки и консултации в областта на недвижимите имоти, посредничество и агентство, както и всяка друга стопанка дейност, с изключение на дейностите, забранени със закон. Безспорно е, че автомобилът е заведен в счетоводството на дружеството като ДМА, за което са представени извлечения от счетоводни регистри. Представени са договори за отдаване под наем на автомобила. Така установените обстоятелства са решаващи за признаване правото на данъчен кредит при закупуване на автомобила, съответно - завеждането му като ДМА. Както е постановил в свое решение от 16.12.2012 г. по дело С-118/11 Съдът на Европейския Съюз: т. 57 " Придобиването на стоката от данъчнозадълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно Ч на механизма на приспадане. Използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право (вж. в този смисъл Решение от 11 юли 1991 г. по дело Lennartz, C-97/90, Recueil, стр. I-3795, точка 15); т. 63 "Ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС (вж. в този смисъл Решение по дело Charles и Charles-Tijmens, посочено по-горе, точка 24, както и цитираната съдебна практика)". В случая е безспорно установена характеристиката на автомобила като "товарен", съобразно представените сертификат за съответствие от производителя и свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ. Със заприходяване на автомобила в счетоводните регистри като ДМА, безспорно се установява и намерението на дружеството да използва автомобила за икономическата дейност на дружеството, която е с широк предмет на действие, съобразно търговската регистрация. В тази връзка са представени и договори за отдаване под наем на автомобила и допълнителни доказателства, свързани с отчетността на тази дейност. Необосновано, съдът не е съобразил тези безспорно установени фактически констатации. Неправилно съдът се е позовал и на Комбинираната номенклатура и установените с нея тарифни кодове за класиране на автомобилите, тъй като същата е относима към установяване на задълженията за митнически цели при въвеждане на автомобили на територията на страни - членки на ЕС, а в случая процесния автомобил е закупен в България от дружество-официален представител на марката за България. При така установените данни, незаконосъобразно ревизиращият орган е приложил разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4, вр. § 1, т. 18 ЗДДС и е постановил отказ за признаване на данъчен кредит по фактури за покупка на процесния автомобил, съответно е коригирал резултатът по ДДС за м. 05.2011 г. Ревизионният акт, в оспорената пред първоинстанционния съд част е незаконосъобразен и като е стигнал до различни изводи, съдът е постановил неправилно съдебно решение, което подлежи на отмяна. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което настоящият състав на касационната инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отмени РА в оспорената част, като незаконосъобразен. При този изход на спора на касатора се дължат всички направени по делото разноски, които видно от ангажираните за това доказателства са в размер на 75 лв., внесени държавни такси. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,