Решение № 14724 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2010 г.

Решение № 14724 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4954/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 326 от 16.02.2010 г., постановено по адм. д. № 410/08 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., десети състав, е отхвърлил жалбата на "Коско"-ООД-гр. Варна, представлявано от управителя Христина Косева Косева, срещу Ревизионен акт № 03020111/06.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 945/04.01.2008 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Варна и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна сумата 2 575,81 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Коско"-ООД-гр. Варна, представлявано от управителя Христина Косева Косева, чрез пълномощника му адв. Огнян Генковски. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Като алтернативно се прави искане за постановяване на друго решение, с което да уважи подадената жалба на дружеството и отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Коско"-ООД-гр. Варна, представлявано от управителя Христина Косева Косева, срещу Ревизионен акт № 03020111/06.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 945/04.01.2008 г. на директора на Д "ОУИ"-гр. Варна. След като е описал много подробно установената фактическа обстановка и мотивите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на "Селекта"-ЕООД с предмет дизелово гориво - липса на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), както и наличие на хипотези по чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС (отм.). След това съдът е обсъдил и мотивите на решаващия орган, изложени при административното обжалване, както и събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза. Специално внимание е обърнато и на представените като доказателства решения на Варненския окръжен съд и на Върховния административен съд. На база на това е направен краен извод, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не установяват реално осъществяване на доставките по фактурите, издадени от "Селекта"-ЕООД, тъй като не е установено, че последното дружество е придобило въпросните горива от "Борекс"-ЕООД, за да бъде в състояние в последствие да прехвърли собствеността върху тях на "Коско"-ООД. Посочено е още, че от доказателствата не се установява доставчикът да е имал техническа, кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставките, като самото издаване на фактурите не е достатъчно да се приеме, че са налице реално изпълнени доставки. Прието е, че липсата на доказателства за реално изпълнение на доставките е достатъчно за приложението на чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС (отм.), като е неприложима нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), тъй като няма доставка по смисъла на чл. 6 от същия закон. Направен е краен извод за законосъобразност на издадения РА, съответно за неоснователност на жалбата. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите на страната, в резултат на което е изградил неправилни и необосновани правни изводи, както и неправилно е приложил материалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 03020111/06.11.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 945/04.01.2008 г. на директора на Д"ОУИ"-гр. Варна, с който на ревизираното лице "Коско"-ООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Селекта"-ЕООД-гр. Варна за данъчен период 01.01.2002 г. - 31.12.2002 г. Като доказателство по делото е представен препис от решение № 440 от 24.06.2008 г. на Окръжен съд-гр. Варна, постановено по адм. д. № 813/05 г., с което е отхвърлена жалбата на "Селекта"-ООД-гр. Долни Чифлик против данъчно-ревизионен акт № 822/25.02.2005 г., издаден от данъчен орган при ТДД-гр. Варна относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 95 222,24 лв. и начислени лихви за забава в размер на 24 715,86 лв., потвърден с решение № 355 от 21.06.2005 г. на директора на РДД-гр. Варна. Като доказателство по делото е представен и заверен препис от решение № 5395 от 27.04.2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 12366/08 г., с което е оставено в сила решение № 440 от 24.06.2008 г. на Окръжен съд-гр. Варна, постановено по адм. д. № 813/05 г. От анализа на мотивите на двете решение следва изводът, че с влязло в сила съдебно решение е установена липсата на реални доставки между получателят "Селекта"-ООД и неговият доставчик на дизелово гориво "Борекс"-ЕООД за данъчен период 01.01.2002 г. - 31.12.2002 г., което е послужило и като основание за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Борекс"-ЕООД. Съгласно чл. 297 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В хода на настоящето съдебно производство не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че прекият доставчик "Селекта"-ООД е имал други доставчици на дизелово гориво, освен "Борекс"-ЕООД. При това положение, следва да бъде направен извод, че въпросът за липса за реални доставки между "Селекта"-ООД и неговият предходен доставчик е решен с влязло в законна сила съдебно решение и не може да бъде пререшаван, като в същото време липсват доказателства "Селекта"-ЕООД да е имал други доставчици на дизелово гориво за същия данъчен период/впрочем по делото липсват и доводи в тази насока/. На база само на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че доставчикът "Селекта"-ЕООД няма как да предаде/продаде гориво на "Коско" ООД и че по процесните доставки са налице хипотези по чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС (отм.). В конкретния случай административният съд е стигнал до същият извод, но освен въпросните решения е направил обсъждане на всички останали събрани по делото доказателства, в това число и на двете заключения на вещото лице, като е изложил и мотиви в кои части не възприема същите. Сочените от касатора доказателства и наведените от него доводи - че са налице приемо-предавателни протоколи, че дружеството е извършвало само транспортна дейност, което предполага употреба на дизелово гориво, и прочие са неотносими към случая, предвид забраната за пререшаване на спор, разрешен с влязло в законна сила решение, както и липса на каквито и да е доказателства, че "Селекта"-ЕООД е имала и други доставчици на стоката за същия период. Поради това те и оплакванията в тази насока и не следва да бъдат обсъждани. На гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,