Решение № 8112 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2012 г.

Решение № 8112 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8124/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Борислав Стоянов, в качеството му на процесуален представител на ЕТ "Жилстрой - Станчо Кузманов", срещу решение № 940 от 23.04.2012 г. по адм. дело № 3277 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт (РА) № 161102483 от 05.08.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 1027 от 26.10.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-гр. Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в размер на 4 928.26 лв., допълнително е начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2009 г., съответно в размер на 2 049.12 лв. и 2 250.50 лв., като са определени и съответните лихви за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив (сега с променено наименование - дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив), оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Вероника Левова, която е депозирала писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил РА № 161102483 от 05.08.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 1027 от 26.10.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на ЕТ "Жилстрой - Станчо Кузманов" по прилагането на ЗДДС и ЗДДФЛ, като с него на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и във връзка с чл. 25 от ЗДДС му е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 4 928.26 лв. и е начислена съответната лихва за забава по фактура, издадена от "Радиал Сървис" ЕООД (с ново фирмено наименование "Видима Партнер" ЕООД) за данъчен период м. 11.2007 г. с предмет на доставката "хидроизолация", както и по фактури, издадени от "Карбофин 2008" ЕООД за данъчен период м. 09.2009 г. с предмет на доставките "арматурно желязо". С РА на едноличния търговец допълнително е начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 049.12 лв. и за 2009 г. в размер на 2 250.50 лв. заедно със съответните лихви за забава, в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на едноличния търговец за двете данъчни години, поради наличието на разходи по фактури, издадени от "Радиал Сървис" ЕООД и "Карбофин 2008" ЕООД, които разходи ревизиращият орган е приел, че не са извършени, с оглед на нереалност на доставките по издадените от тях фактури към жалбоподателя. За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че по доставките, обективирани в издадените от посочените двама доставчици фактури, липсва най-важната предпоставка за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит от получателя, а именно реалност на доставките. Според съда в хода на ревизията и в съдебното производство не са представени доказателства относно произхода на стоките, съхраняването им, начинът на предаването им и от кого са предадени, транспортирането им и др. Относно въпроса за кадровата обезпеченост на доставчиците съдът е приел за установено, че към момента на извършване на доставката при "Радиал Сървис" ЕООД не е имало назначени работници, а за "Карбофин 2008" ЕООД, че към момента на доставките дружеството има назначени домакин на склад, секретар и търговски представител, но не са представени доказателство, че точно тези лица са извършили доставките. Относно твърдението за нищожност на РА за данъчен период м. 11.2007 г., съдът е приел, че представеният по делото АПВ № 801472 от 08.04.2008 г., отнасящ се за този данъчен период, е издаден след изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108/19.12.2007 г.), поради което не може да се приеме, че ревизията е възложена от некомпетентен орган. Съдът е отхвърлил жалбата против РА и в частта, с която за 2007 г. и 2009 г. на основание чл. 48 от ЗДДФЛ, чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО са определени данъци върху доходите с лихви след преобразуване на финансовия резултат на търговеца със стойността на неосъществените доставки, понеже фактурите за тях не отразяват вярно стопанските операции. Този извод съдът е аргументирал като е посочил, че процесните фактури представляват документи, които не отразяват реално извършени стопански операции, поради което същите не могат да послужат за целите на данъчното облагане. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Относно твърдението на касатора за неправилност на решението в частта за данъчен период м. 11.2007 г. и за нищожност на РА в тази част, законосъобразен е изводът на съда, че на основание чл. 129, ал. 3 от ДОПК, след изменението на текста от 19.12.2007 г., няма пречки да се проведе ревизия за периоди, обхванати от АПВ, издаден след 19.12.2007 г. Относно спора за отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Радиал Сървис" ЕООД и "Карбофин 2008" ЕООД обосновано съдът е приел, че ревизиращият орган правилно е отказал право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В касационната жалба не се сочат доводи, различни от направените в хода на производството, които да не са обсъдени в решението. Съдът, като е анализирал доказателствата, е приел, че не е установено, че доставчиците действително са извършили доставките, посочени в издадените фактури. По отношение на кадровата обезпеченост на доставчика "Радиал Сървис" ЕООД е безспорно, че същият не е имал назначени наети работници. По друг начин стои въпросът с доставчика "Карбофин 2008" ЕООД, за който е безспорно установено, че има назначени служители на длъжности домакин на склад, секретар и търговски представител, поради което необосновано съдът е изследвал данни, затова че тези лиса са участвали в изпълнението на конкретните доставки. Проверката на назначените работници/служители има за цел да установи по-скоро кадровия потенциал на дружеството за извършване на конкретната доставка, какъвто по отношение на "Карбофин 2008" ЕООД е бил налице. Тези съображения обаче на разколебават крайния извод на съда за липса на реално извършени доставки от "Карбофин 2008" ЕООД, понеже от страна на ревизираното лице действително не са представени доказателства за наличието на стоките при доставчика, тяхното транспортиране и съхранение. Правилен е изводът на съда, че по делото не са ангажирани доказателства относно начисляването на ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС от доставчиците. В тази връзка следва да се посочи, че при разглеждането на делото от административен съд - Пловдив е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, на вещото лице по която е поставена задача да изследва документите относно наличието на складови помещения, счетоводните записвания относно съхраняването на стоките, наличието на наети МПС, транспортни документи при жалбоподателя и доставчиците, но същата е заличена предвид процесуалното поведение на жалбоподателя, който изрично е заявил, че не може да заплати депозит за вещо лице. С това си процесуално действие съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като делото не е останало неизяснено от фактическа страна. Относно определени допълнителни задължения на основание чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2009 г. правилен е изводът на съда, че в РА законосъобразно е определен дължимия данък върху доходите с лихви за ревизираните периоди след увеличение на финансовия резултат за всяка от годините с разходите по фактурите, които не са документално обосновани по чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2007 г. и за 2008 г., и не са документално доказани по реда, определен в нормативните актове, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". С оглед на изложеното, решението на административен съд - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора по делото, разноски на ответната страна по касационната жалба за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани, понеже такива са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение