Решение № 39 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4497/2021 г.

Решение № 39 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4497/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на едноличен търговец И. Т. М., действащ под фирма ЕТ "Иватом-И. М. " за отмяна на влязлото в сила решение № 253 от 30.05.2019 г., постановено по гр. д. № 2192 по описа за 2018 г. на Асеновградския районен съд, втори граждански състав, с което е признато за установено, че едноличният търговец дължи на "Електроразпределение Юг" ЕАД сумата 3 263, 40 лв., представляваща стойността на доставени и използвани материали за преместване на електрически табла и кабелен разпределителен шкаф на съседна съществуваща сграда на [улица] в Асеновград. Между същите страни е постановено друго влязло в сила решение № 260061 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 2089 по описа за 2019 г. на Асеновградския районен съд, трети граждански състав, с което на основание чл. 109 от ЗС "Електроразпределение Юг. " ЕАД е осъдено да преустанови неправомерните действия, с които пречи на упражняване на правото на собственост на едноличния търговец върху апартамент в сградата на [улица] [населено място], като премахне монтираните електромерни табла и средствата за търговско измерване на абонати от адрес [улица], ситуирани в основата на общите части на сградата, разположена на [улица]. Молителят твърди, че е налице явно противоречие между двете решения, поради което моли настоящата инстанция да отмени първото влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Ответникът по молбата "Електроразпределение Юг" ЕАД я счита за неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, приема следното: С решението, чиято отмяна се иска, е признато за установено, че едноличният собственик дължи разходите по изместване на електрически табла и кабелен разпределителен шкаф, разположени на сградата на [улица] в Асеновград. Изместването се е наложило по молба на едноличния търговец, тъй като съоръженията са били монтирани на самия калкан и са възпрепятствали строежа на съседната сграда, за който той е имал разрешение за строеж и предварителен договор за присъединяване към електрическата мрежа. Едноличният търговец не е повдигал възражението, че мястото, на което съоръженията са били преместени, не отговаря на техническите изисквания и пречи за упражняване правото на собственост върху обектите, които ще бъдат построени. Съответно този въпрос не е бил обсъждан в мотивите на съдебните решения на първоинстанционния и на въззивния съд. В другото дело между същите страни съдилищата са приели, че преместените електромерни табла и средствата за търговско измерване на абонати от адрес [улица]са неправомерно разположени в съседната сграда на [улица] на място, което не е определено в проекта и строителните книжа, а освен това представляват реален риск за живота и здравето на гражданите. Ето защо на основание чл. 109 от ЗС електроразпределителното дружество е осъдено да премахне тези съоръжения. Молителят твърди, че решенията по двете дела си противоречат и е налице основанието за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК във втората хипотеза на т. 5 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК. Според тази точка идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета на страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. При тази втора хипотеза разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск - обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките на разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск/мотиви към т. 5 на тълкувателното решение/. В настоящия случай такава връзка на обусловеност и различно разрешаване на преюдициален въпрос по двете дела не съществува. Решението, чиято отмяна се иска, има за предмет облигационното задължение на едноличния търговец да заплати на електроразпределителното дружество разходите по преместване на електрически съоръжения, пречещи на строителството на нова сграда. С другото съдебно решение се признава, че поставените в новата сграда съоръжения пречат на едноличния търговец да упражнява в пълен обем правото си на собственост, поради което електроразпределителното предприятие е осъдено да ги премахне. В двете решения не се съдържа имплицитно различно произнасяне по един и същ преюдициален въпрос. В първото решение няма никаква констатация относно това дали новото място на електрическите съоръжения е съобразено с проекта и строителните книжа на строящата се сграда, а само постановяване в чия тежест са разноските за преместването. Във второто решение липсва различно произнасяне по тези разноски, а се установява, че новото място, на което съоръженията са преместени, не съответства на проекта и на строителните книжа и създава опасност за живота и здравето на гражданите. Двете решения имат напълно различен предмет и не съдържат противоположни изводи по един и същи преюдициален въпрос. Нещо повече-дори да се приеме, че противоречие между двете решения съществува, то е обусловено от настъпилите нови факти-построяването на съседната сграда и създаването на самостоятелни обекти в нея, които са годни за обитаване. Именно тези нови обстоятелства вече водят до извода, че изместените съоръжения пречат на собствениците на отделни обекти в новата сграда да упражняват своите права и не е уместно уредите, отчитащи консумацията на електроенергия в съседната сграда да останат на същото място. Следователно не може да има имплицитно противоречие между двете решения по един и същи правен въпрос, тъй като различията, доколкото съществуват, се дължат на нови факти, изключващи дори частично обективно тъждество между спорните предмети. При този изход на спора молителят дължи на "Електроразпределение Юг" ЕАД 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение