Решение № 1155 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5136/2010 г.

Решение № 1155 от 24.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5136/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Арас Юсуф от Сирия чрез служебния му защитник адв. Десислава Калинова, против решение № 5 от 10.03.2010 г. по адм. д. № 6 от 2010 г. на Административния съд - Русе. В жалбата се твърди неправилност на оспореното решение поради постановяването му в противоречие на закона, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че съдът не е направил правилна преценка за допуснатите нарушения в хода на административното производство, приемайки за установени факти, за които не са представени доказателства от страната, която носи доказателствената тежест. При постановяване на оспорената заповед административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това него освобождава от задължението да мотивира акта си, поради което неизлагането на мотиви е в нарушение на т. 2 от ТР 4/2004 г. на по т. д. 4/2002 г. на ОС на ВАС. Не са спазени изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, като не е съобразена продължителността на пребиваването в страната на чужденеца, семейното му положение, както и наличието на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход. Не е съобразено обстоятелството, че към деня на произнасяне на съда не са налице данни за приключване на образуваното досъдебно производство. Решението е постановено и в нарушение на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, което би направило невъзможно явяването на Арас Юсуф пред Държавната агенция за бежанците с оглед осъществяване на процедурата по предоставяне на статут на бежанец. Както заповедта, така и съдебното решение противоречат на изискванията на Директива 2008/115 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Ответната страна - Началникът на гранично полицейско управление - Русе, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административният съд - Русе отхвърля жалбата на Арас Юсуф от Сирия срещу заповед № 393 от 21.12.2009 г. на началника на ГПУ Русе, с която, на основание чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ и чл. 41, т. 1 ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България". Съдът приема, че заповедта е издадена от орган, разполагащ с изискваната от закона материална компетентност, спазени са административнопроизводствените правила относно формата на акта и наличието на фактически основания за издаването му - за това, че чужденецът не е могъл да удостовери влизането си в РБ. Изложените в заповедта факти - задържането на чужденеца в 21:00 ч. на 19.12.2009 г. в зоната за отговорност на ГПУ - Русе, в частна квартира в гр. Русе, без финансови средства, без документи за самоличност, без да е адресно регистриран, обосновават според първоинстанционния съд приложението на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ. След като чужденецът не може да удостовери влизането си в страната ни по законоустановения ред, административният орган, при условията на обвързана компетентност, е длъжен да издаде принудителна административна мярка. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да опровергават приетото в заповедта, което обосновава и извода в съдебното решение за правилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция споделя изводите в обжалваното решение. Нормата на чл. 41, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България разпорежда налагане на принудително отвеждане до границата на чужденец, който не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В условията на обвързана компетентност, както приема и административният съд, при констатирано преминаване на българската граница, без да бъде доказано предвидено в закона основание за влизането, административният орган е длъжен да постанови принудителната административна мярка. Преценка на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 54 от ППЗЧРБ е направена от административния орган при наличните по преписката данни за неустановена самоличност на чужденеца, нелегално влизане и пребиваване в различни градове на страната, без адресна регистрация за периода от влизането му /на неустановена дата/ до задържането му /19.12.2009 г./ от органите на МВР и при отсъствие на други данни за обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Тежестта за доказване спазването на установения законов ред е за лицето, което преминава границата и черпи права от тези си твърдения. По делото не се оспорва приетото от административния орган влизане в страната без необходимите документи, което изпълва фактическия състав на чл. 41, ал. 1 от ЗЧРБ. В хода на съдебното обжалване не са събрани доказателства, оборващи фактически установеното от органа и съответно на материалноправните предпоставки, послужили като основание за налагане на ПАМ. Без правно значение за спора е резултатът по висящото наказателно производство за престъпление по чл. 279 от НК, който не е елемент от фактическия състав на приложената мярка, поради което са неоснователни и доводите в тази връзка в касационната жалба. В решението е обсъдено възражението за приложение на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от Закона на убежището и бежанците, но законосъобразно е прието за неоснователно. Правилни са изводите на съда, че нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ е относима в производството по изпълнение на индивидуалния административен акт за налагане на принудителна административна мярка, но е ирелевантна към основанията за налагане на принудителната административна мярка, които са предвидени в ЗЧРБ. Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗУБ, принудителните административни мерки по ал. 1 се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут. Правилно е прието от административния съд, че обстоятелствата по открита процедура за получаване на статут по ЗУБ и резултатът от нея нямат отношение към законосъобразността на заповед за налагане на ПАМ по чл. 39а, т. 2 и чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. Неоснователни са и общите, неконкретизирани доводи за противоречие на обжалваното решение на Директива 2008/115/ЕО. Изискванията на Директива 2008/115/ЕО са въведени в ЗЧРБ със ЗИДЗЧРБ ДВ бр. 36/2009 г., съобразно изричната разпоредба на § 16 от ДР на същия закон. Доколкото Директива 2008/115/ЕО има за адресат държавата и нейните норми по принцип нямат пряко приложение, предмет на преценка в касационната инстанция може да бъде конкретно неизпълнение на задължението за транспониране и възможност за пряко приложение на разпоредба, доколкото е заявено като касационно основание. Отсъствието на формулирано оплакване за нарушение на изрично посочена разпоредба води до неоснователност на жалбата в тази част. Предвид изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК