Решение № 7920 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2015 г.

Решение № 7920 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 103 от 25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 872/2014 г. по описа на Административен съд - Х., с което по жалба на Д. Т. Н. е отменена издадена от касатора заповед № 3532/17.11.2014 г. за дисциплинарно уволнение на служителя. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва жалбата с доводи в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно. Съображенията са следните: Фактическата обстановка е правилно изяснена от решаващия спора по същество съд, а изложените подробни мотиви се споделят от касационния състав. Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички събрани в хода на производството доказателства, мотивирано се е произнесъл по възраженията на жалбоподателя и правилно е приложил материалния закон. Прието е, че оспорената пред заповед № 3532/17.11.2014 г. на директора на Агенция "Митници", е незаконосъобразен административен акт, тъй като е необоснован. В хода на административното производство е нарушен чл. 91 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Дисциплинарнонаказващият орган не е изложил каквито и да е мотиви относно определянето на вида на наказанието. Дисциплинарният съвет е предложил две наказания - по чл. 90, ал. 1, т. 4 или по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, поради което наказващият орган е следвало да се мотивира въз основа на какви обстоятелства е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". От доказателствата по делото е установено, че Д. Н. е изряден служител и никога не е наказван. Не е взето предвид при определяне на наказанието формата на вината му, тежестта на нарушението, не е обсъдено цялостното му служебно поведение. Същият е професионалист в работата си и има постижения в предотвратяването на трафика на контрабандни стоки. Не е отчетено и обстоятелството, че в продължение на 12 години работи заедно със служителя П. и не е допускал, че негови близки, пътуващи от Турция заедно със съпругата му, пренасят контрабандно цигари. С оглед на това обосновано съдът е приел, че дисциплинарното наказание не е определено според изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Обосновано съдът е приел, че не е налице и нарушение по т. 4, т. 10 и т. 13 от Кодекса за поведение на митническия служител, както се е позовал наказващият орган. Доводите на касатора, че на митническия пункт не е съществувала практиката при свръхнатовареност един митнически служител да извършва физическия контрол, а друг да полага печат за това, че проверката е извършена, не кореспондират със свидетелските показания по делото. Видно от разпита на свидетелите, подробно обсъдени от първоинстанционния съд, тази практика е била прилагана в случаите на силно натоварен график, какъвто е имало и на процесната дата. Съдът е възприел тезата, че Т. не е извършил вмененото му във вина нарушение, което подлежи на наказание, поради което възраженията на касатора относно обстоятелствата по извършеното нарушение са неоснователни. В заключение съдът не е допуснал логически грешки и неточно приложение на материалния закон, поради което решението се явява правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде потвърдено при липса на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски, поради което АМ следва да се осъди да му заплати сумата 400 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,